И ндустриалната революция поставя началото на линейната икономика. Суровините и материалите се използват за стоки, които се изхвърлят след употреба. Тенденцията за прекомерно консуматорство поражда сериозни екологични, икономически, културни, политически и социални проблеми, води до изчерпване на природните ресурси и екологичен дисбаланс. Традиционната линейна икономика се основава на добива на природни ресурси за производство на продукти, които приключват жизнения си цикъл като отпадък.
Европейският съюз произвежда над 2,5 млрд. тона отпадъци годишно, само 16% от тях се рециклират.
Кръговата икономика е модел на производство и потребление, ограничаващ до минимум отпадъците.
Използването на суровини и материали, които могат да бъдат рециклирани многократно и производството на продукти, които могат да се ремонтират, ще доведе до генериране на по-малко отпадъци и е заложено като основна дейност при определяне на принципите и приоритети за кръгова икономика. Без дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на образуваните отпадъци от потреблението на продукти кръгът не може да се затвори.
Принципите на кръговата икономика за устойчив дизайн, повторна употреба и увеличена функционалност ще благоприятстват бъдещото намаляване на отпадъци, но поради изискванията за здраве и безопасност на продуктите и без инвестиции в иновации в рециклирането на отпадъците, те ще продължат да се трупат. Например пластмасата за производство на малки домакински уреди от гледна точка на изискванията за здраве и безопасност трябва да съдържа добавки, забавящи горенето, но точно тези добавки възпрепятстват директното й влагане в нови продукти и ако не бъде обработена от специализирано предприятие, ще трябва да бъде депонирана, което е изключено от всички директиви. ЕС се стреми към нулево депониране.
А какво ще се случи с вече произведените продукти или тези, които се произвеждат и потребяват в момента? Над 80 % от образуваните отпадъци не са биоразградими и ако не бъдат събрани, рециклирани и оползотворени, ще продължават да замърсяват планетата и застрашават човешкото здраве и след нас, в тях се съдържат ценни суровини, които биха могли да се вложат в производството на нови продукти и да намалят зависимостта на ЕС от трети страни при вноса на критични суровини. ЕС внася над 50 % от суровините си.
В България има добре развита рециклираща индустрия, която би трябвало да бъде важна част от кръговата икономика. Дружествата, които се занимават основно с рециклиране на отпадъци са тези, които биха положили най-големи усилия за разработване и внедряване на иновации и усъвършенстване на процесите по извличане на критични суровини от продуктите с приключил жизнен цикъл. Наличието на съществуващи инсталации с издадени разрешителни от компетентните органи е гаранция за екологосъобразно третиране на отпадъците и стабилна основа за подобряване на процесите и внедряване на нови технологии за рециклиране и оползотворяване до степен, която ги връща обратно в употреба, елиминира депонирането и най-важното - затваря кръга.
Липсата на кодовете за икономическа дейност (3832, 3832+2229, 3811, 3812) на рециклиращите компании от програмите за финансиране на дейностите, свързани с преминаването към кръгова икономика логически противоречи на основните й принципи и ще бъде предпоставка за неизпълнение на поетите ангажименти пред ЕС от страна на България.
