Н а 14 май Православната църква почита паметта на светите мъченици Исидор и Йоан Български. Денят е свързан и с почит към Екзарх Стефан I Български — една от значимите фигури в историята на Българската православна църква.
Св. Исидор живял през III век и бил родом от Александрия. По време на управлението на римския император Деций Траян (249–251 г.), когато започнали жестоки гонения срещу християните, Исидор служел като войник в полка на военачалника Нумерий на остров Хиос.
Според църковното предание Исидор бил дълбоко вярващ християнин и открито следвал християнските ценности, като отказвал да участва в езическите ритуали и жертвоприношения. Това привлякло вниманието на неговите началници и скоро вярата му била разкрита.
Военачалникът се опитал да го убеди да се отрече от Христос и да принесе жертва на езическите богове, но Исидор отказал. Последвали тежки мъчения — той бил жестоко бит с волски жили, а след това езикът му бил отрязан. Според преданието обаче дори и след това светецът продължил да изповядва християнската си вяра чрез Божията сила.
Накрая било наредено Исидор да бъде обезглавен. Тялото му било оставено непогребано, но по-късно благочестив християнин тайно го погребал. Впоследствие мощите на светеца били пренесени в Ефес, където според вярващите ставали множество изцеления на болни хора.
На този ден църквата почита и паметта на Йоан Български, както и на Екзарх Стефан I Български — първият признат от Вселенското православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква. Той остава в историята като важен духовен водач и защитник на българската църковна независимост през XX век.
На 14 май имен ден празнуват мъжете с името Сидер, както и жените с името Клавдия.
Според народните вярвания денят е символ на духовна сила, твърдост на вярата и почит към християнските добродетели.
