Н а 29 юли преди 1007 години се случва едно от най-мрачните събития в историята на България.
В прохода между планините Огражден и Беласица, в долината на река Струмица, недалеч от съвременното село Ключ, армията на българския цар Самуил е разбита от войските на император Василий II.
След битката са пленени над 14 хил. български войници. Самият Самуил се спасява с отчаяно бягство, придружен от сина си Гавраил Радомир. Много българи загиват на бойното поле. А Василий II придобива званието Българоубиец.
За византийците Самуил и синовете му били въстаници, тъй като според Константинопол Българското царство престанало да съществува след превземането на столицата му Преслав през 971 г. от войската на император Йоан I Цимиски. Градът обаче бил освободен от цар Самуил през 976 г. и останал в български ръце до 1001 г.
Предполага се, че българските сили в долината на река Струмица са наброявали общо близо 45 хил. души. Георги Монах твърди, че са били 360 хил., но според съвременните историци това число е много силно преувеличено. Дори и така, там била разположена по-голямата част от българската армия, начело със самия Самуил.
1000 години от ослепяването на Самуловите воини
Бойното поле било подготвено за победа на българите. Византийската войска тръгнала от Константинопол през Комотини, Драма и Серес и стигнала до Рупелския пролом на река Струма. Оттам навлязла в долината на река Струмица, но била спряна от дървена стена и изкопи, защитавани от около 15 хиляди български войници.
Атаките на византийците били отблъснати, като те понесли големи жертви. Тогава Василий II заповядал на своя генерал Никифор Ксифий да преведе част от войската през планината Беласица и да атакува българите в гръб. Според легендата местен овчар показал на византийците обходен път.
На 29 юли изненадващо Ксифий атакувал българите от запад. Докато те се отбранявали от тази нова заплаха, силите на Василий II нападнали и превзели укрепленията, чиито защитници били силно оредели.
В объркването на разгрома, хиляди български войници били убити, а останалите побягнали на запад. Междувременно Самуил и синът му Гавраил Радомир се отправили към полесражението с голяма армия от крепостта Струмица. Те срещнали византийците при днешното село Мокриево. В завързалата се битка българите били разбити, като много от тях били пленени.
Самият Самуил едва успял да избяга, благодарение на храбростта на сина си, който качил баща си на собствения си кон и го отвел в безопасност в Прилеп.
След победата Василий II продължил похода към Струмица, която била ключова за защитата българските територии. Той отново разделил армията си на две части. С едната обсадил Струмица от изток, а другата трябвало да блокира пътищата към крепостта от запад.
Втората византийска сила обаче била пресрещната и разбита от Гавраил Радомир, който междувременно успял да събере избягалите от битките при Ключ и Мокриево български войници.
Трагичната любов на цар Самуил и Биляна
Това поражение принудило Василий II да прекрати кампанията си и да се изтегли към Константинопол с пленените над 14 хил. българи. После византийският император изпратил пленниците обратно, като наредил на всеки 100, 99 да бъдат ослепени, а един да бъде оставен с едно око, за да ги води.
Два месеца по-късно, след като видял какво е сполетяло войниците му, Самуил получил сърдечен удар и починал на 6 октомври 1014 г. в Преспа. Няколко години по-късно, през 1018 г., Българското царство паднало окончателно под византийско владичество, което продължило повече от век и половина.
