Н апрежението между Северна Македония и България продължава да се натрупва през различни дипломатически ситуации. Темата коментира в предаването „На фокус” съпредседателят на Междуведомствената комисия по историческите въпроси със Северна Македония доц. Наум Кайчев, предава NOVA.
„Срещи има, разговори има. Но няма резултати, нямаме решения, които да бъдат приети от правителствата на двете страни и да бъдат приложени”, обясни доц. Кайчев.
Напрежение между София и Скопие заради "многовековна македонска идентичност“
На този фон Европейският парламент препотвърди ключовото значение на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия, отхвърляйки опитите на докладчика Томас Вайтс да заличи текстовете за нея в последния доклад за напредъка на Скопие. Предложените от българските евродепутати формулировки бяха изцяло приети, тъй като те преповториха вече договорените ангажименти от Договора за добросъседство от 2017 г. и двустранния протокол от 2022 г., които са неизменна част от европейския преговорен пакет. Въпреки това международно признание, в практическата работа на историците се наблюдава пълен застой.
Макар в началния период от създаването си комисията да постигна реален напредък и съгласие за важни фигури като Светите братя Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, Свети Наум Охридски и цар Самуил, тези одобрени от правителствата решения днес изобщо не се прилагат на терен. След 2019 г. преговорите буквално тъпчат на едно място заради категоричния отказ на македонската страна да се вслуша в историческите извори и да върви към конкретни практически стъпки.
Мицкоски триумфира, българските поправки - блокирани, битката продължава
Паралелно с историческите спорове, отношенията между двете държави сериозно се обтегнаха и от битови скандали, които Скопие умишлено използва за вътрешнополитическа консумация. Такъв е случаят с изтичането на информация за частната зимна почивка в Пампорово на съпругата на македонския премиер Христиан Мицковски. Македонската страна побърза да обвини София за разгласяването на официалната дипломатическа нота, с която се е искало съдействие за сигурността на делегацията. Българското Министерство на външните работи обаче категорично отрече да е разпространявало документа. Анализът на публикуваните страници показва, че номерацията им съдържа езикови маркери на македонски език, което насочва към изтичане на информацията директно от каналите на външното министерство или посолството на Северна Македония. Този третостепенен казус бе умишлено раздухан в медиите край Вардар, за да се захрани общественото мнение с антибългарски настроения.
Сегашното управление в Скопие в много отношения започва да наподобява автократичния модел на Никола Груевски от периода след 2012 г., когато София за първи път постави твърдо въпроса за подписване на договор за приятелство, а тогавашният български президент Росен Плевнелиев демонстративно отказа да посети страната. Ако в миналото Груевски блокираше евроинтеграцията на държавата си чрез провокации и антиквизация спрямо Гърция, днес неговият наследник Христиан Мицковски прави абсолютно същото, но с директен адресат България. Крайният резултат от тази стратегия е, че Северна Македония отново буксува по пътя си към Европейския съюз и видимо се приближава към орбитата на северния си съсед Сърбия, където се провеждат открити общи исторически демонстрации. На държавно ниво контактите между София и Скопие в близко бъдеще вероятно ще останат строго прагматични и ограничени до проекти от взаимен интерес, какъвто бе случаят със съвместната церемония за изграждането на железопътния тунел при Гюешево.
"По познатия начин – безрезултатно": Историческата комисия между София и Скопие пак се провали
В същото време в югозападната ни съседка се засилва тревожната тенденция на институционален и обществен натиск спрямо гражданите с българско самосъзнание. Показателен пример е заплахата със съдебни дела срещу авторите на независимия подкаст „Коридор №8“ само заради разкритието, че собственикът на една от най-големите местни телевизии, Канал 5, произхожда от старо българско семейство. Този медиен магнат е избрал публично да се дистанцира от корените си в името на моментни бизнес интереси, което е ярък симптом за цялостната враждебна атмосфера в страната. Натискът срещу публични фигури и инциденти каквито са палежите на автомобили на български дипломати показват, че тормозът вече не е просто двустранен проблем, а реално нарушение на човешите права, което е отлично известно на европейската дипломация в Скопие. Докладът на Европейския парламент ясно отразява това с незадоволителни оценки за политическата система и констатация за пълна липса на прогрес в реформите.
Най-големият парадокс в македонското общество остават очевидните двойни стандарти на политическия и икономическия елит. Докато официалната държавна пропаганда представя притежаването на български паспорт като национален грях, редица действащи министри и депутати от управляващата партия тихомълком притежават българско гражданство и въртят печеливш бизнес на територията на България. Тази явна двуличност засилва скептицизма сред мислещата част от обществото в Скопие. Въпреки че в рамките на следващите година-две липсват сериозни основания за оптимизъм и сближаване между двете страни, сегашното статукво не може да продължава безкрайно, тъй като изолирането от Европа нанася най-тежки вреди на самата Северна Македония.