С блъсъкът между България и Северна Македония около езика, историята и мястото на българите в македонската конституция влезе в нова фаза. Докладът за напредъка на Скопие към ЕС беше приет в ключова комисия на Европейския парламент - но без нито едно от предложенията на българските евродепутати.
МВнР: Заплахите на Мицкоски ще забавят евроинтеграцията на РС Македония
Реакциите от Скопие не закъсняха: премиерът Мицкоски заговори за "ожесточена битка" и "вековна болка", а външният министър Муцунски обвини София в „руски наратив“. Отхвърлянето на българските искания не слага край на конфликта, а го пренася на по-високо ниво – преди гласуването в пленарна зала на ЕП и срещата на върха на НАТО в Хага.
Какво се случи досега
В началото на месеца гласуването беше отложено по искане на българските евродепутати с основен мотив - съмнения относно интегритета на документа и нередности, сред които неразрешено и преждевременно изтичане на вътрешна парламентарна информация към длъжностни лица в Скопие. Като пример бяха посочени коментари на министър-председателя на Северна Македония - Християн Мицкоски, който публично се позова на конкретни елементи от доклада, още преди те да бъдат предоставени на членовете на Европейския парламент.
Комисията по външни работи на ЕП гласува доклада за евронапредъка на Северна Македония бе гласуван на 24 юни.
Християн Мицкоски: През следващите 2 седмици ще се борим жестоко
"Добре е, че преминахме тази първа фаза в Комисията по външни работи в Европейския парламент. Държахме се много внимателно през целия този период. Всички видяхте, че болката е вековна и не става въпрос за няколкостотин българи в конституцията. Работата не е приключила, но знам всички подробности".
Премиерът на РС Македония: Ще се борим жестоко
Това заяви премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски по повод днешното заседание на Комисията по външни работи на ЕП, на което беше приет докладът на Томас Вайц.
Предстои докладът да бъде разгледан на пленарно заседание на Европейския парламент. Българските поправки в доклада бяха отхвърлени от комисията.
Премиерът на РСМ настоява за разговори с България за промяна на преговорната рамка
"Не знам дали ще успеем, всички видяха какво се случва. Сега нямам какво да кажа за случилото се, но много скоро ще говоря ясно и открито. Борбата беше ожесточена, за да се преодолее първата пречка, която не би трябвало да съществува. В XXI век в Европа все още се борим за въпроси, свързани с идентичността, с майчиния ни език. Да, ще има предложения за промени от някои групи в Европейския парламент, не можем да ги забраним. Измененията (в доклада - бел. ред.) бяха предложени съвместно от четири политически групи — ЕНП, Социалдемократите, Либералите и Зелените. Те са се споразумели и координирали преди заседанието. Не искам да казвам много, защото работата не е приключила, но знам всички подробности", обясни Мицкоски.
Той посочи, че е очаквал ЕНП да предложи думата "съвременен" пред "македонските език и идентичност", защото евродепутатът Андрей Ковачев е член на политическата група на консерваторите.
"Имаме всички по име и фамилия, знаем как са гласували, през какво преминахме и с кого сме разговаряли, какво се случваше през изминалите седмици", каза Мицкоски.
"През следващите 2 седмици ще се борим жестоко. Този въпрос ще се постави и на срещата на върха на НАТО в Хага", допълни премиерът на Северна Македония.
Муцунски: Разочарован съм от България и от депутатите ѝ
Разочарован съм от България и от депутатите ѝ, те са влезли в класически руски наратив. Това заяви министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски в интервю за TV21 от Хага.
Министърът се намира в Хага, където взе участие в срещата на върха на НАТО.
Точка на замръзване: Мицкоски и отношенията между РСМ и България
Преди срещата той коментира Доклада в Европейския парламент, който бе приет от Комисията по външни работи. Муцунски подчертава, че денят е бил исторически за Северна Македония.
"Считам днешния ден за исторически, защото докладът на специалния докладчик беше гласуван в Комисията по външна политика на ЕП. Съжалявам, че един от нашите съседи предприема стъпки за отричане на фактите и е добре, когато виждате силно мнозинство в Комисията'', заяви той от Хага.
''В същото време съм убеден, че не трябва да има триумфализъм или празнуване, защото този доклад за външната политика отива на пленарна сесия. Разочарован съм от съседа и от депутатите. Те са се впуснали в класически руски наратив, който има за цел да дестабилизира региона“, заяви Муцунски.
Македонският външен министър изрази съжаление, че според последната му дадена информация, не се очаква среща между президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова и българския премиер Росен Желязков по време на срещата на НАТО в Хага.
Мицкоски с остри думи към България по време на митинг
"Според последната информация, с която разполагам, вероятно тук в Хага няма да има среща между президента и министър-председателя на България“, заяви Муцунски.
Министърът обаче подчерта, че македонската страна остава отворена за диалог на всички нива.
📌 Кои депутати блокираха поправките?
Всички 17 български евродепутати подписаха писмо до докладчика Томас Вайц, с което настояха за отлагане на гласуването.
Томас Вайц (Зелени/Австрия) е автор на доклада и поддържа линията, че споровете между България и Северна Македония не бива да блокират евроинтеграцията на Скопие. Срещал се е с македонски политици преди гласуването, което породи съмнения за координация.
Сред най-активните бяха:
Андрей Ковачев (ЕНП): основен инициатор на поправката за думата „съвременен“ пред „македонски език и идентичност“ .
Ивайло Вълчев (ECR): внесе промени, подчертаващи „неприятелска реторика“ от страна на македонските власти .
Светослав Стоянов (ЕСН/Възраждане): също настоя за разследване на течове и политически натиск
Станислав Стоянов (Възраждане): сигнализира за „непланирани срещи“ между докладчика и властите в Скопие
📌 Как гласува комисията?
Българските предложения бяха отхвърлени от Комисията, подкрепена от четири основни парламентарни групи: ЕНП, Социалдемократи, Либерали и Зелени.
Според Македонския премиер Мицкоски, тези групи са координирали действието си преди заседанието
Контекстът
Северна Македония води преговори за започване на реални преговори за членство в ЕС. България, като държава членка на ЕС, има правото да поставя условия по пътя на Северна Македония към съюза. Един от най-чувствителните въпроси е идентичността и езикът, както и правата на българите в Северна Македония.
България настоява:
В Конституцията на Северна Македония българите да бъдат вписани като една от признатите национални общности.
Да се използва формулировката "съвременен македонски език", за да се направи разграничение от историческите спорове около езика.
Да се признае и зачита общата история, вкл. исторически фигури като Гоце Делчев.
Северна Македония възприема тези искания като намеса в националната идентичност и опит за поставяне на условия, които подкопават суверенитета ѝ.
Какво се случи
На 24 юни 2025 г. Комисията по външни работи в Европейския парламент прие доклад за напредъка на Северна Македония по пътя към ЕС, изготвен от евродепутата Томас Вайц.
Български евродепутати, водени от Андрей Ковачев (ЕНП), внесоха поправки, които отразяват българската позиция – включително за "съвременен македонски език".
Тези поправки бяха отхвърлени от комисията.
Четири основни политически групи в ЕП (ЕНП, Социалдемократите, Либералите и Зелените) се координираха предварително и гласуваха заедно, като по този начин блокираха българските изменения.
Реакцията на Северна Македония
Премиерът Християн Мицкоски приветства отхвърлянето на поправките като "преминаване на първа фаза". Той подчерта, че борбата е била "ожесточена", че става дума за дълбока, вековна болка, и че това не е просто дипломатически спор, а въпрос на идентичност и достойнство.
Той не назова конкретно всички участници, но заяви, че знае "всички подробности", включително кой как е гласувал и какви разговори са се водили.
Какво предстои
Докладът ще бъде разгледан на пленарно заседание на Европейския парламент.
Мицкоски очаква, че ще има опити за нови предложения за изменения от българска страна.
Въпросът ще бъде повдигнат и на предстоящата среща на върха на НАТО в Хага, където Мицкоски заявява, че "битката ще продължи".
Това не е просто технически въпрос за текст в доклад. Това е етап от дългогодишен спор между България и Северна Македония за език, идентичност, история и политическо влияние в ЕС. Въпреки отхвърлянето на българските поправки, дебатът далеч не е приключил – напротив, тепърва ще се води по-интензивно на по-високо ниво.
Конфликтът в дати
🔸 Предистория:
1940–1990 г. – По време на югославския период македонската идентичност се изгражда като отделна от българската. България е представяна негативно в учебници и официална историография.
1991 г. – Северна Македония обявява независимост. България първа я признава, но с уточнение, че признава държавата, а не езика и нацията.
🔸 2017 г. – Договор за добросъседство:
България и Северна Македония подписват Договор за приятелство и добросъседство, с цел да решат споровете и да улеснят евроинтеграцията.
Основна цел: съвместна работа по исторически въпроси, създаване на смесена историческа комисия.
🔸 2019–2020 г. – Обтягане на отношенията:
Смесената комисия блокира работата си. Споровете се задълбочават около исторически фигури като Гоце Делчев.
В Северна Македония продължават прояви на език на омразата и отричане на българския принос в историята.
България започва да настоява за гаранции, включително за вписване на българите в конституцията.
🔸 2020 г. – Българско вето:
България налага вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.
Мотив: Неспазване на договора, антибългарска реторика, спорове за език и история.
🔸 Юли 2022 г. – Френско предложение:
Франция, като ротационен председател на ЕС, предлага компромис:
Северна Македония започва преговори.
Условието: Промени в конституцията – включване на българите като държавнотворен народ.
Северна Македония приема предложението, но с вътрешна съпротива.
Подписва преговорна рамка, която съдържа българските искания като част от условията за напредък.
🔸 2022–2025 г. – Застой:
Северна Македония не променя конституцията, поради липса на парламентарно мнозинство.
Противниците на промяната твърдят, че това би подкопало македонската идентичност.
България не дава "зелена светлина" за следващите стъпки, докато конституцията не бъде променена.
🔸 Юни 2025 г. – Гласуване в ЕП:
В комисията по външни работи на ЕП българските поправки (за езика и правата на българите) са отхвърлени.
Това е възприето в Северна Македония като победа – но проблемът не е решен, а просто временно прехвърлен в следваща фаза (пленарно заседание на ЕП и дипломатически канали).
