Дебора: Страх ме е да излизам, но го правя, защото не искам животът ми да приключи

Д ебора Михайлова, която беше брутално насилена от тогавашния си приятел Георги Георгиев, сподели пред NOVA че съучениците ѝ са плътно до нея, въпреки многобройните погледи, които я пронизват. Тя беше нарязана с макетен нож, а косата ѝ беше обръсната. Сега тя е за последна година в училище и ѝ предстои бал.

„Посрещнаха ме с усмивка. Броихме до 12. Казват, че без мен няма да отидат на абитуриентски бал”, каза Дебора.

Не крие, че се страхува да излиза, но го прави, защото не иска животът ѝ да приключи. Интензивно е започнала да излиза след началото на учебната година. Тя споделя, че дотогава не е ходила дори до магазина. Причината е смесица от страх и неудобство от погледите на минувачите.

Инспекторатът на ВСС не намери нарушения по случая с Дебора

„Получавам снимки, които са потресаващи”, коментира Дебора многобройните сигнали от други жени, станали жертва на насилие, които получава. Казва, че събира сили да отговори на някои.

Дебора сподели още, че подкрепата на цяла България, след като беше малтретирана от бившия си приятел, била неочаквана за нея, но ѝ дала сили.

„Преди това се чувствах никак. Стоях и гледах в една точка”, спомня си тя.

„Познах нападателя си. Не се познавам от кратко време с него и няма как да се обърка човекът - глас, походка. Бяхме се уговорили да ида да се видим и го чаках вкъщи. До последния момент имахме връзка”, каза още тя. По думите ѝ връзката им била от 3-4 месеца, но се познавали от година.

Адвокатът на Дебора: Пропуски в разследването дават възможност на Георгиев да прикрие следите си

„Звънна, каза „Аз съм” и съответно аз отворих входната врата. Бях оставила отворено. Отношенията ни бяха съвсем обикновени. Видях маскиран мъж – целият в черно с маска и ръкавици. Усмихна ми се и замахна към мен. Беше неговата усмивка”, категорично е младото момиче. Следващите ѝ спомени са как чака линейка и съседката ѝ. Все още не се знае колко време е била в безсъзнание. Чувала е само звука на машинката за подстригване, но не усещала болка.

„Видях какво се е случило с мен, когато чаках линейката – висящи меса. Бях в шок", допълва Дебора Михайлова. Казва, че до ден днешен ѝ се вие свят, гади ѝ се и я боли главата. Оттогава е свалила 10-12 кг, защото над месец се е хранила само със сламка.

Белезите са по бедрата, гърдите, по гърба и няколко по лицето. Има засегнат нерв и на пръст на ръката, за което предстои физиотерапия.

Прокуратурата за Дебора: Георгиев е извършителят

„Огромна жестокост. Не прилича на човешко същество да го причини на друго такова”, категоричен е адвокатът на потърпевшата Слав Даскалов. По думите му това не е проява на ярост, а плод на методичност, граничеща със садизъм.

Дебора споделя, че въпросът, който непрестанно е задавала на лекарите, докато обработвали раните ѝ, е дали ще умре. „Казаха ми, че правят всичко възможно, за да съм жива”, казва момичето.

Първите белези на насилие от страна на Георги започнали още в началото със „съвсем нормални забележки” за облеклото – да не носи клинове и блузи с по-големи деколтета, а тя се съобразявала, за да няма скандали. Удрял ѝ шамари всеки ден.

Наблюдаващ прокурор по делото "Дебора": Натиск не ни е оказван

„Мислех, че всичко ще отмине”, признава Дебора. 2-3 седмици преди бруталното нападение той я хванал за гърлото, а на нея ѝ причерняло. След това приятелят ѝ я пуснал и казал „Спокойно, няма да умреш. Знам какво правя”, разказва тя.

Момичето знаело, че Георги Георгиев някога е бил женен, а към момента на връзката им вече е разведен.

„Ако знаех, че е женен, нямаше да се занимавам с него”, категорична е потърпевшата. Правило ѝ впечатление, че не излизат заедно, но не му обърнала достатъчно внимание. Георгиев не е търсил нито Дебора, нито родителите ѝ след насилието, което изживяла.

Към днешна дата най-много я нараняват злостните коментари в интернет по неин адрес. Част от тях гласят, че тя е леко и платено момиче. Най-големият страх пък е дали ще може да има свои деца заради лекарствата, които пие. Дебора призова момичета, които изживяват подобни на нейните страдания, да споделят с родителите си и да не мълчат.