В се по-често явление е хората да се доверяват на изкуствен интелект като ChatGPT за своето здравословно състояние – от проверка на лекарства до диагностициране по симптоми.
В същото време
законодателството, което трябва да регулира както опасностите, така и позитивното приложение на технологиите, се бави.
По темата в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS говори експертът по киберсигурност Любомир Тулев.
Според него подобна практика е изключително рискована. „Лекуването с ChatGPT, без да обидя никой, е сякаш да гледаш коментари във форума БГ-мама и да се лекуваш. Горе-долу е идентично“, заяви той. Тулев обясни, че приложението просто събира информация от интернет на база зададения въпрос, но не може да извърши реален анализ на състоянието на конкретен човек.
Проблемът с дезинформацията и злонамереното използване на изкуствен интелект, като например „дийп фейк“ видеата, е в основата на
новия европейски закон, известен като EU AI Act. Той е влязъл в сила за целия Европейски съюз още на 1 август 2024 г., но все още не е транспониран у нас.
„Този закон разделя употребата на изкуствен интелект в едни четири категории“, обясни Тулев.
Недопустим риск: Това са приложения, които са тотално забранени. Например, такива за социално изключване, както и технологии, които могат да променят поведението на хората.
„Представи си някакво плюшено мече, детска играчка, вътре има механизъм, с който въпросното мече говори. Ако вътре има изкуствен интелект, осъзнаваме, че това мече може да провокира нашето дете в една или друга посока, която може да е различна от това, което родителят иска да възпитава“, даде пример експертът.
Високорискова употреба: Тук попадат сектори като медицината. Законът изисква много добър анализ на риска и стриктни контролиращи мерки.
Приемливи рискове: В тази категория влизат „дийп фейк“ видеата. Според закона, всяко съдържание, генерирано чрез изкуствен интелект, трябва задължително да бъде обозначено с воден знак, за да е ясно на потребителите, че е фалшиво.
Приемливи приложения: Тук изкуственият интелект може да се използва свободно, без специални обозначения.
Любомир Тулев уточни, че до 1 август тази година България е трябвало да посочи пред Брюксел три органа, които да отговарят за прилагането на закона. Към момента обаче страната ни не е посочила органи за две от категориите. Съществуват спекулации, че един от отговорните органи може да бъде Министерството на иновациите и растежа.
Крайният срок за пълното оперативно прилагане на закона от всички държави членки е 1 август 2026 г. „Вече сме в забава“, заяви Тулев и предупреди, че ако не наваксаме, страната ни може да подлежи на санкции.
