Скандалът с т. нар. „Царски конюшни“ се разраства. В социалните медии се появиха мнения, че комплексът от сгради в центъра на София няма никаква архитектурна стойност, тъй като е оставен да се руши от десетилетия и отдавна се е превърнал в „колоака“.
Пожарът в „Царските конюшни“ предизвика дебат в медиите и обществото в България. Много хора са възмутени, предполагайки, че това е поредният опит историческа сграда да бъде унищожена и теренът да се използва за бизнес цели.
От Столична община и Министерството на културата обещаха веднага да вземат мерки. Намеси се дори премиерът Бойко Борисов, който разпореди възможно най-скоро сградата на "Царските конюшни" да получи статут на културна ценност.
Областният управител подаде оставка заради "Царските конюшни"
1550 лв. за квадратен метър допреди 11 години за "Царските конюшни"
Борисов разпореди статут за "Царските конюшни"
Фандъкова: Собственикът ще възстанови “Царските конюшни”
Според кмета на София Йорданка Фандъкова, собственикът на имота трябва да плати за възстановяването на щетите от пожара. В крайна сметка се оказа, че това ще стори МВР. Министерството се явява собственик на част от сградите.
Собственик на терена с площ 7,5 декара, обаче е бизнесменът Янко Иванов, който закупи земята под „Царските конюшни“ на скандално ниска цена от около 90 лв. на квадратен метър през 2016 г. Сделката доведе до оставката на тогавашния областен управител на София, Веселин Пенев, срещу когото се води и дело заради неизгодната продажба. Според прокуратурата нанесената щета на държавата е за близо 11 млн. лв.
Проблемът с имота обаче датира далеч преди скандалната продажба. Бившият генерален директор на БТА Панайот Денев публикува интересна позиция във „Фейсбук“.
„Аз минавам по няколко пъти почти всеки ден. От 60 години. В спомена ми през поне 45 от тези 60 това място е смърдяща клоака, развъдник на огромни плъхове, бездомни помияри и котки, пияни и дрогирани клошари (имаше ги еднакво пияни и преди и след 1990)“, посочва той и допълва: „през70-те и 80-те военното министерство имаше амбиция да доразруши всичко и там да бъде изграден новият „Централен дом на Българската народна армия“.
„Няма как да бъда убеден, че има каквато и да било историко-естетическа стойност“, категоричен е Денев. „Нито за миг МВР или който и да е друг собственик не се е опитал да види кой пуска наематели, наематели ли са те или самонастанили се наглеци, какво изобщо се случва в смрадливата клоака. Това, че Художествената академия е успяла да получи няколко помещения, които, искам да вярвам, използва разумно и по предназначение, е абсолютното изключение“.
Царски конюшни има не само в София. В почти всяка столица в Европа е имало или продължава да съществува такъв комплекс от сгради. Разбира се в повечето случаи те вече не се използват за отглеждане на коне.
From the palace of Versailles to the Petit Trianon and Royale Stables ❄️
— ChateaudeVersailles (@CVersailles) February 7, 2018
Share your photos of the palace snow covered in the comment section! pic.twitter.com/ci6rl1trcU
В Париж конюшните на Краля Слънце, Луи XIV, които се намирали в дворцовия комплекс „Версай“, в момента са художествени галерии. През XVIII в. те били обитавани от до 2000 коня. Считало се, че са най-големите в Европа.
В Лондон комплексът, обитаван през XIX век от до 200 коня, се използва като гараж за автомобилите на кралската фамилия.
А в центъра на Виена ренесансовата сграда, която служела за конюшни на император Шарл VI, още преди векове е превърната в художествена галерия.
This is the Museumsquartier in Vienna
— ThatDrunkAustrian♔ (@DrunkAustrian) June 19, 2018
quite beautiful isn't it? (it used to be the court stables)
But you can probably already see that some weird stuff is going on inside pic.twitter.com/V1Vcazq0Ic
И Лондон и Виена са били в голяма степен разрушени по време на Втората световна война. След това обаче са възстановени в историческия им вид.
В София и като цяло в столиците от т. нар. „Източен блок“ това не се случва. Много от историческите сгради дори са съборени, за да бъдат издигнати на тяхно място постройки в социалистически стил. Други, подобно на „Царските конюшни“, са оставени да се рушат.
След идването на демокрацията в България държавата продължава да не прави нищо, за да разреши проблема. А реституцията и приватизацията обикновено водят до това, че историческите сгради се рушат и накрая на тяхно място често се появяват модерни постройки, носещи лесни приходи и с по-евтина поддръжка.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
