Б ългарка с инициали В. Й. е получила обвинение в Германия за участие в организирана престъпна група за компютърни престъпления, измами и мошеничество. Това стана ясно от съобщение на Варненския окръжен съд, предаде NOVA.
Европейската заповед за арест на сънародничката ни е издадена на 4-ти юли от Районния съд в германския град Бамберг, а няколко дни по-късно жената, работила в колцентър у нас е задържана във Варна. Това е поредния случай на българи, работили в колцентрове у нас, които са екстрадирани, разследвани и съдени в Германия.
Адвокат д-р Мария Милушева е специалист по наказателно право и по право на информационните технологии и киберпрестъпността. Тя обясни, че както и в последния известен случай, този на Вероника, агентите от колцентровете са се представяли под фалшива самоличност пред клиентите си. Въпреки това германските власти стигат до тях.
„Тренд“: 64% от българите се чувстват неосведомени по въпросите на киберсигурността
"Имената са така направени, че тези, които им се обаждат, да остават с впечатлението, че говорят с немски граждани, швейцарски или австрийски. Тоест те работят с едни работни имена, които са различни от истинските им, а до истинските им имена се стига по различни пътища. Знае се предполагам, че има акции на място, обиски в колцентрове в България, когато идват прокурори и полицаи от Германия и претърсват, конфискуват се компютри. Това, което много често се случва за съжаление е, че колеги се предават един друг и когато някой дойде в Германия и бъде подложен на наказателно преследване разказва за своите колеги и посочва техните истински имена", разказва Милушева.
По думите ѝ има стотици текущи разследващи производства. "Предполагам, че в момента може да са повече от 15 дори трикратно повече от 15 задържаните, точна цифра нямам, защото не водя статистика, но няма да се изненадам ако ми кажете, че са повече от сто, защо производствата, върху които имам поглед определено са свързани със стотици български граждани", посочи тя.
Развоят на различните казуси не е идентичен. "Не е казано, че е всеки, който е екстрадиран е виновен, нито е казано, че е осъден. Всяко едно производство означава, че се проверява доколко обвинението, което е обект на заповедта за арест, може да бъде доказано и доколко този, който е заподозрян и е дошъл в Германия, всъщност е извършил престъпленията, в които е обвинен. В случай, че бъде доказано престъплението, се налагат присъди, които обикновено са лишаване от свобода, тоест ефективни присъди. Но трябва да ви кажа, че съм имала случаи, в които с прилагане на известни тактики на защитата, сме постигали и присъди, чието изпълнение е условно", признава адвокатът.
Екстрадираните българи не са заплашени само от лишаване от свобода. "В наказателните производства, ако се стигне до осъждане, наказанията могат да бъдат лишаване от свобода, изпълнението да е ефективно или условно и освен това паралелно на наказателните санкции се стига и до присъди, които гласят, че съответните лица са длъжни да възстановяват суми на пострадалите, суми, които те дори не са получавали в пълен размер", обясни още Милушева.
Колцентрове са обект на разследване на територията на различни европейски страни, посочи адвокатът.
