О бръщали ли сте внимание колко много туристи обичат да снимат църквата "Света Неделя" в центъра на София? Те се усмихват, оживено коментират и едва ли подозират, че в тази красива и иконична за културно-историческото ни наследство сграда се крие една от най-страшните и зловещи истории, сполетявали някога столичани.
Защото точно на днешната дата, преди 99 години на същото това място се случва най-големият атентат въобще в България. Два дни по-рано, на 14 април народния представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит и едва ли тогава някой е подозирал, че това е само началото, а не краят на една огромна трагедия.
Поклонението е определено за 15:00 часа в храма "Света Неделя" на 16 април и се очаква на него да присъстват най-важните лица от политическия и държавен елит. Офицери, министри, дори Негово величество Цар Борис III. Дори и тази част от събитията е умело и умишлено планирана от атентаторите.
По онова време в политиката едно срещу друго са две крайни течения. От една страна са комунистите и анархистите, от друга - анти-комунистическите движения. Година по-рано БКП е организирала въстание, покушено с кървави методи от правителството.
И ето, че се открива възможност за отговор. Петима души от военния център на БКП внасят взривоопасни вещества в църквата, благодарение на клисаря Петър Задгорски, който подкрепя идеите им. И то не какви да е, а 25 килограма. Останалите отговорни за последвалите събития са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман и Коста Янков.
В 15.20 часа, когато "Света Неделя" вече е изпълнена с хора, Никола запалва фитила и целият експлозив се взривява. Главният купол се срутва с огромен тътен върху множеството, което вероятно и иначе не е имало огромен шанс да оцелее. Над покрива се издига черен облак, виждащ се дори от връх Алеко.
"Беше абсолютно нереално, като жива гробница. Пред мен виждах парчета от икони, ръце, окървавени глави, а навсякъде имаше кръв. Хората пищяха и бягаха на всички посоки, без въобще да следват някаква логика", разказва по-късно пожарният командир Юрий Захарчук, озовал се на мястото на трагедията първи.
Жертвите са общо 213 души, като още по-куриозното е, че основната цел - министрите и главната мишена, царят, се спасяват, просто защото не са на опелото (на погребение е в прохода Арабаконак). Сред тях са 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати.
Малко по-късно, Петър Задгорски се предава на полицията и прави пълни самопризнания, по съвет на своя зет Ангел Манолов. Ръководителите на акцията бързо са намерени, като Коста Янков е убит, а Иван Минков се самоубива, предпочитайки да не бъде заловен жив. Останалата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.
Нищо обаче не връща всички онези животи, сред които и на хора, нямащи нищо общо с двете идеологии. А атентатът остава като най-кървавия въобще в българската история и кара мнозина от нас да се усмихваме тъжно, минавайки днес покрай "Света Неделя".
С поклон към паметта на всички жертви и от екипа на Vesti.bg.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!