О бявеното в понеделник от САЩ и Русия съвместно предложение за прекратяване на враждебните действия в Сирия е второто подобно в рамките на няколко седмици.
Първото примирие приключи миналата седмица, без реално дори да започне. Но ако всичко върви така, както е планирано, от полунощ в събота, 27 февруари, сраженията в Сирия ще спрат или поне драматично ще намалеят.
Това обаче едва ли ще се случи, коментира за „Ал Джазира” Люк Кофи, бивш специален съветник на британския министър на отбраната.
Днес турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че „примирието в Сирия не е задължително в случай на заплаха за сигурността на Турция”.
„Не сме задължени да спазваме прекратяването на огъня, когато е налице заплаха за националната сигурност. Ние ще предприемем необходимите мерки срещу Силите на народна самоотбрана и „Ислямска държава”, ако е необходимо”, каза Давутоглу.
Преди това кюрдските Сили за народна самоотбрана в Сирия обявиха, че ще се придържат към руско-американския план за примирие, но си запазват правото на ответни действия, при нападение срещу техните позиции.
Как, при тези условия, прекратяването на враждебните действия ще сработи на практика и как ще се превърне в по-дълготрайно примирие в разкъсваната от война Сирия, предстои да видим.
Основният проблем в дългосрочен план обаче е отговорът на въпроса: Кой е терорист?
Т. нар. Международна група за подкрепа на Сирия получи задачата да намери консенсус по въпроса какво представлява терористична група.
Само че извън определянето на „Ислямска държава” и Фронта Ал-Нусра като терористични организации, за всички останали групировки няма яснота.
Липсата на консенсус по това кои от сражаващите се в Сирия групи са терористични ще бъде вратичката, позволяваща на Русия да продължи да подкрепя военната офанзива на Асад в района около Алепо. Това също така ще бъде вратичката, която ще позволи на Турция да продължи да обстрелва кюрдските позиции.
Изглежда Силите за народна самоотбрана са най-добрия пример за това доколко хаотична е обстановката в Сирия.
Те са въоръженото крило на сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз и се сражават едновременно срещу „Ислямска държава”, други групировки, поддържани от САЩ и Турция, като спазват крехко примирие с армията на Асад, подкрепяна от Русия.
И ако безизходицата за съгласие по списъка с терористични групи не е достатъчно лоша, може би най-големият ограничаващ фактор за трайно прекратяване на враждебните действия в Сирия е това, че двамата мощни външни играчи - САЩ и Русия, не се ползват нито с доверие, нито с влияние в региона.
Погледнете как американският президент Барак Обама подходи към намаляване на военното присъствие в Ирак през 2010 г., отношенията на Вашингтон с Израел, както и оспорваната сделка с Иран, която остави на сухо съюзниците на Америка от Персийския залив. Сумата от тези политически решения поставя под въпрос ангажимента на САЩ и влиянието на Вашингтон намаля в целия регион.
От друга страна в Русия поражда нулево доверие за прилагане на прекратяването на огъня. Почти седем години по-късно Москва все още директно нарушава планът за прекратяване на огъня в шест точки, с който приключи петдневното нахлуване на Русия в Грузия.
Т. нар. споразумение за прекратяване на огъня в източна Украйна Минск II е нарушавано всеки ден от подкрепяните от Русия сепаратисти.
Москва периодично подстрекава Азербайджан и Армения за окупацията на Нагорни Карабах от Ереван с продажбата и на двете страни на оръжия на стойност милиарди долари.
Когато става дума за поддържане прекратяването на огъня Русия има тъжна репутация.
Защо със Сирия случаят да бъде различен?
Идеята, че прекратяването на враждебните действия в Сирия може да бъде наложено, е чиста фантазия. Не е налице политическа воля за международна мироопазваща сила. Дори няма консенсус за нещо толкова основно като това кой е терорист и кой не е.
Жестоката истина е, че гражданската война е оставена да тлее толкова дълго време, че има много малко, което САЩ или дори Русия могат да направят, за да се създаде и наложи прекратяване на враждебните действия.
Отсега до 27 февруари подкрепяните от Русия сирийски сили ще нанесат удар в последния миг срещу Алепо, смята Кофи. Ако сирийските сили не успеят да разчистят до събота защитниците на Алепо (много от които, между впрочем, са доста далече от „умерените“, за които толкова много тръбят западните медии) , тогава Москва ще използва „терористичната вратичка“, за да продължи с въздушните удари. Предложеното прекратяване на враждебните действия струва по-малко от хартията, на която е написано.
За съжаление на невинните цивилни, заклещени в сраженията, убийствата вероятно ще продължат.
