Pavell и Venci Venc' - без маски, хамелеонът в тях е дарба

"Всъщност маска няма. През цялото време сме себе си, но може би сме малко по-цветни като характери и разбирания. Чувстваме се еднакво добре в ризи и с вратовръзки и само по татуси. Хамелеонът в нас е дарба, която вярвам, че с времето ще се развива", казва рапърът Pavell.

За пореден път успешното хип-хоп дуо на българската музикална сцена Pavell & Venci Venc’ представi песен, посветена на действителни събития.

Музиката на „Как стана така“ Pavell пише още преди година, но по това време липсва вдъхновение за текст, който да хармонира с по-минорното звучене на композицията.

Идеята да завършат парчето и да го издадат заедно с продуцентите си „Вирджиния Рекърдс“ им идва след катастрофа, от която Venci Venc’ по чудо излиза само с леки наранявания. Раздялата с приятелката му пък вдъхновява посланието в песента.

„В деня след инцидента Венци дойде при мен в студиото, все още се възстановяваше от комоцио…Предложи ми да се върнем към този бийт, а текста написахме заедно на един дъх“, споделя Pavell.

Концепцията за черно-бялото видео, което заснемат за по-малко от ден, е именно думите да бъдат своеобразен герой в историята, като бъдат изписани на екрана.

Графичните ефекти в „Как стана така“ са поверени на Васил Тушев, а режисурата - на самите артисти. Сред предишните проекти, в които Pavell & Venci Venc’ реализират своя концепция за клип, са хитовете „Съседът“, „Albert Einstein” и “MUTE”.

Какво разказаха момчетата за новия си проект, повече за катастрофата и раздялата, която е преживял Venci Venc', планират ли скоро да превземат световната сцена - вижте в интервю с рапърите на Наталия Такова - Мазгарева от Vesti.bg:

- Момчета, след успешните „Единствената“ и Mute, отново имаме повод за разговор – „Как стана така“. Този път историята на песента е малко по-различна. Разбрах, че музиката е направена още преди година, но текстът се ражда изненадващо. Та, в унисон със заглавието на песента – как стана така?
- Pavell: Аз вярвам, че да правя музика е моето призвание. С това съм запълнил всяка минута от ежедневието си - писане на текстове, композиране на музика, тонрежисура или записи с други изпълнители. И въпреки че с времето придобих опит, все още не мога (или пък не искам подсъзнателно) да придобия рутина. Всеки път е различно. В случая с “Как стана така?” следобедът беше дъждовен и предразполагаше към минорно и тъжно звучене. За няколко часа имах основата на музиката и идея за мелодията на вокала. Текст така и не се роди, защото нямаше нещо конкретно, което искам да си “изплача”. Сам по себе си дъждът не е от най-великите теми вдъхновявали песни в историята (Смее се). Година по-късно Венци попадна в такъв период, че сам дойде при мен и ми каза “Бро, пусни ми онзи бийт, с тъжния фийлинг!”.
Venci Venc’: Всичко в живота се случва в точния момент. Как, може да отговори само силата на сътворението. Текстът дойде от само себе си. След катастрофата видях живота си на лента и осъзнах много неща, които споделих с Павел. Едно от тях беше свързано с дамата на сърцето ми - моята Единствена, която промени живота ми, но сякаш все по-малко се чувстваше щастлива с начина ни на живот. Тази песен е молитва за щастието на онези, които обичаме.

- Venci Venc’, спомена, че си претърпял катастрофа, разбрах, че по чудо си се отървал само с леки наранявания. Какво се случи точно?
- Нощ след участие в столичен клуб, тръгнахме си към 4 ч. сутринта…Непреценена скорост и реакция в този момент от страна на приятелката ми, която шофираше. Все пак се случи малкото зло, всички се измъкнахме само с уплаха, а аз - с главоболие за една седмица. Минало.

- Вярващ ли си и мислиш ли, че може би си бил целунат от ангел в този момент, че да излезеш от подобна ситуация само с наистина минимални травми?
- Вярвам. че всеки има съдба, която носи като криле на гърба си (самият Venci има такава татуировка – бел.ред.) Всичко зависи от това колко им е писано да те задържат в полета…Божа работа.

- И все пак извади ли си поука от този инцидент и каква е точно?
- Да - че всичко е преходно, а животът е непредвидима игра на моменти, която може да свърши за по-малко от миг. Затова трябва да живееш така, както никой друг не е живял.

- И нещо друго разтърсващо в живота ти се е случило... разделил си се с приятелката си. В интервю преди време ми каза за нея: „Тя е истински приятел, моята половинка, вдъхновява ме за всичко, което се случва в живота ми през последната година и ми помага да забелязвам красивите елементи в обикновения делник“. Какво ви раздели тогава?
- Това е най-неочакваният урок, който получих от училището на живота. Можеш да обичаш някого повече от себе си, както и той теб, но понякога дори това, което всички търсят и понякога не намират, се оказва недостатъчно.

- Pavell, освен, че сте успешен дует на музикалната сцена, вие с Venci Venc' сте добри приятели в реалния живот. Ти беше ли до него в този момент и всъщност - колко е важна силата на мъжкото приятелство?
- С Венци от самото начало сме на една честота, не само по отношение на музиката, а и чисто човешки. С времето станахме още по-близки и сега смело се наричаме "братя". И двамата знаем, че винаги можем да разчитаме един на друг. Всеки усеща кога другият има нужда да сподели. Обикновено когато това е Венци, просто му включвам микрофона. Така се случи и сега - той дойде при мен за изповед и я изля в музиката, от което се роди "Как Стана Така?". И занапред ще процедираме по същия начин, за да може музиката ни да си остане "истинска и искрена" и "без излишни приказки" :)

- Момчета, покрай „Единствената“, съм забелязала, че под маската на татуирани рапъри се крият наистина много свестни хора с големи сърца. Но какво е нужно, за да пробие някой тази маска?
- Pavell: Всъщност маска няма. През цялото време сме себе си, но може би сме малко по-цветни като характери и разбирания. Чувстваме се еднакво добре в ризи и с вратовръзки и само по татуси. Хамелеонът в нас е дарба, която вярвам, че с времето ще се развива. Интересува ме както какво става на улицата, така и какво се случва в сърцето ми или в главата на момичето ми. Не мога да се огранича само до едно нещо и да го нарека определящо за мен.

- С времето вие определено се превърнахте в едни от най-популярните рапъри у нас. Какво ви коства публичността обаче?
- Pavell: Определено има цена, която се плаща, за да се ползваш с привилегията на разпознаваемостта, но аз още не мога да усетя каква е (Смее се). Наскоро четох едно интервю на Киану Рийвс, в което той разказваше колко загуби е преживял още от най-ранно детство, и че до ден днешен не носи скъпи дрехи, не робува на марки и се вози с метрото. Винаги можеш да избереш смирения път на популярността. Според мен това спасява от полудяване.
Venci Venc’: Не е по-различно от това да си от другата страна, тази на фена. Защото всичко е емоция, която едните предават, а другите приемат. Ако публичността променя нещо, то е, че в динамиката на ежедневието до артиста остават само най-силните и истински мотивирани хора, готови да покорят света с него, а не да го дърпат назад.

- А мислили ли сте за кариера и извън границите на страната ни вече? Колаборация със световноизвестен изпълнител, например?
- Pavell: Научил съм се да разграничавам мечтите от целите, защото не са едно и също нещо. Мечта ми е да запиша песен с някой от супер талантливите западни изпълнители, но все още не съм си го поставил за цел. Работата, която трябва да се свърши, за да се стигне до там е огромна. Въпреки всичко, двамата с Венци сме мечтатели по природа и ще дерзаем!
Venci Venc’: Когато сме готови за световната сцена тя ще ни поиска сама... както стана и с българската. Без напъване. Нищо в този живот не бива да е на всяка цена. Всичко, за което мечтаеш безкористно, се сбъдва в подходящия момент.

- Графичните ефекти във видеото „Как стана така“ и които са дело на Васил Тушев, са страхотно решение – едновременно нещо съвсем ново в български видеоклип, а и доста практично за научаване на текста от почитателите. Вдъхновявам се именно от тях и ще ви питам малко по фрази от песента:

"Нямам нужда от излишни приказки“ - кога приказките са излишни?
Pavell: Когато очите казват всичко.
Venci Venc’: Когато са празни и неискрени. Когато целят нещо в замяна. И когато изместват фокуса от красотата на това просто да си помълчиш с някого - нещо, на което малко хора са способни, а аз ценя повече от всичко.

“Имам нужда с теб да бъдем близки истински“ - какво значи за вас истинска близост с някой човек?
Pavell: Отново - когато очите казват всичко!
Venci Venc’: Буквално - сливането на женското и мъжкото тяло в едно, докато съзнанието на всеки прави същото с човека отсреща.

„Попитай близките ми, че пазя снимките ни“ - дали мога да помоля за някакви години снимки от ученическите години – ваш мил спомен и да ми разкажете каква лична история се крие зад тази снимка?

Venci Venc’: Това е снимка на ученическата ми карта - скъп спомен от периода на първото ми влизане в Първо РПУ. Нашарихме цялото училище с графити и ни прибраха всичките 20-ина души, нямаше къде да ни съберат…

„Щом е хубаво началото, не може ли да бъде хубав и краят“ - тук ще ви помоля за един хубав край с пожелание за всички ваши почитатели и читателите на Vesti.bg, но с една закачка – да е в рима.

Pavell: Венци е по фрийстайла. Аз пиша текстовете си бавно и с много предварителна мисъл. на всички хора по света искам да пожелая МИР, защото се нуждаем от спокойствие, за да се интересуваме и от култура. По време на война музиката затихва, а картините избледняват, важно става само оцеляването! Така че по стар рапърски обичай: МИР, хора!
Venci Venc’: Дори и да си ангел, винаги ще се намери някой, който не харесва шума от крилете ти. Дори и да си паднал имай вяра...Най-доброто е това, което Си и тепърва предстои.