Докъде стигат амбициите на Ердоган

З ашеметяващият размах на репресиите в Турция след опита за преврат, извършен на 15 юли, повдига въпроса докъде е готов да стигне турският държавен глава Реджеп Ердоган.

Обявявайки извънредно положение в страната, той на практика получи пълен контрол над държавата с правото да налага закони и да командва военните и полицията, без да се съобразява с конституционния съд или парламента.

Мащабните чистки на всички нива, засягащи армията, полицията, съда, университетите, училищата, администрацията, вече не изглеждат като операция за предотвратяване на нов опит за преврат или търсене на виновните за последния такъв. Засилват се притесненията, че Ердоган узурпира властта, за да скъса със светските корени на турската държава и да наложи мюсюлмански модел на управление за сметка на демократичните идеали, пише Кристофър Торкия в анализ за AP.

Asker görünümlü teröristler karşısındaki dik duruşuyla memleketine ve geleceğine sahip çıkan milletimiz bir kahramanlık destanı yazmıştır.

— Recep Tayyip Erdoğan (@RT_Erdogan) July 18, 2016

Най-притеснителни са масовите уволнения на хиляди турски учители и затварянето на стотици училища под абсурдния предлог, че са свързани със заговора за държавен преврат. Промяната на образователната система ще даде възможност за засилване на консервативната ислямска основа, върху която се крепи властта на Ердоган.

„Омърсените души на неверниците бяха изядени, свършени и победени пред душите на вярващите,” обяви турският президент тази седмица. „Знам, че това няма да е първото им поражение и така ще продължават нещата от сега нататък”.

Тази промяна на ситуацията в Турция може да има глобални последици. Страната е мост между Изтока и Запада и ключов член на НАТО. САЩ използват турските бази. Русия пък зависи от турските газопроводи и политиката за Босфора, който е един от най- големите транспортни коридори в света, особено по отношение на превоза на петрол и зърно.

Освен като значителен транзитен център, Турция също така е изключително важен потребител на суровини, с бързо развиваща се икономика и стабилно нарастващо население от вече близо 80 млн. души.

Европа пък зависи от добрата воля на Ердоган за ограничаването на наплива от бежанци от Близкия изток и Централна Азия.

И докато броят на репресираните след опита за преврат вече надхвърля 50 хил. души, а президентът настоява за връщане на смъртното наказание, това, което наистина се случва е премахване на последните останки от светската турска държава и замяната ѝ с ислямски халифат, посочва Глен Рейнолдс в USA Today.

Символ на имперските амбиции на Ердоган е новият гигантски президентски дворец, струващ над 600 млн. долара, с който президентът сякаш се опитва да възроди блясъка на Османската империя със себе си в ролята на султан. Вижте нашата галерия: „Дворецът на Ердоган - палат за 600 млн. евро”.

Ако се съди по събитията от последните няколко години, мечтата за светска турска национална държава на Мустафа Кемал умира, сочи анализ на Globalresearch.

Поздравляю наш народ и всех мусульман мира с праздником Рамадан Байрамы, желаю чтобы он принес мир и счастье всем народам мира.

— Recep Tayyip Erdoğan (@RT_Erdogan) July 5, 2016

Все още не е ясно как ще изглежда новата Турция на Ердоган, но вече е очевидно, че това ще е страна с огромни амбиции, които загатват за план за имперско възраждане.

До скоро Анкара водеше националистическа вътрешна и консервативна външна политика, като армията се явяваше сигурен гарант за стабилността на светската държава и запазване на наследството на Ататюрк.

Всъщност промените започнаха с края на студената война. След разпадането на СССР във Вашингтон загубиха интерес към вътрешната политика на Турция. Липсата на голяма военна заплаха пък отслаби позициите на армията. Това позволи възхода на ислямизма и успеха на Ердоган, първоначално със забранената Партия на благоденствието, а по-късно и с Партията на справедливостта и развитието, с която той взе властта.

Великотурските амбиции обаче предхождат настоящия президент. Неговият предшественик Тургут Йозал обяви, че XXI век трябва се превърне във „века на Турция”, а премиерът Сюлейман Демирел говореше за „турски свят” с площ между Адриатическо море и Великата китайска стена.

През последното десетилетие Турция преминава от етнически национализъм като основен държавен принцип, към очевиден неоосманизъм.

Не само множество от новите инфраструктурни проекти се кръщават на османски султани, но Ердоган заговори за обединение на всички мюсюлмани, давайки ясна заявка за лидерство в ислямския свят.

Никъде обаче промяната не е по-очевидна, отколкото в политиката спрямо кюрдите. Терминът „планински турци”, наложен от Ататюрк, вече не се използва. В концепцията на Ердоган кюрдите са просто един от народите, подчинени на новата империя.

Американските неуспехи в стабилизирането на Ирак и последвалата „Арабска пролет” значително разшириха обхвата на външнополитическите турски интереси, които сега включват почти всички държави от Северна Африка и Близкия изток. Ердоган активно се стреми да запълни оставеният от САЩ вакуум, в остра конкуренция с Русия.

Ердоган обяви извънредно положение в Турция за три месеца

Ердоган превзе цялата власт, оглави съвета за сигурност

Вече нищо не може да спре Ердоган?

Турция иска да разшири влиянието си във всички посоки, включително на Балканите, Кавказ, Централна Азия, Близкия Изток и Северна Африка.

При това вече преследва целите си не само със средствата на дипломацията, но и с намеса в локалните конфликти, било пряка, като нахлуването в Ирак или косвена, като подпомагането на опозицията в Сирия, включително и „Ислямска държава”.

Дори в САЩ вече изглеждат притеснени от големината на амбициите на силния човек в Анкара.