Защо в някои страни носят предпазни маски, а в други - не

И злезте от вкъщи без маска за лице в Хонконг, Сеул или Токио в наши дни и може би няма да погледнат на вас с одобрение, пише Би Би Си. От началото на епидемията от коронавирус на някои места напълно са прегърнали идеята за носене маски за лице и всеки хванат без такава рискува да стане социален парий. Но в много други части на света, от Обединеното кралство и САЩ до Сидни и Сингапур, все още е напълно приемливо да се разхождате с незащитено лице.

Защо някои страни приемат маските, докато други ги отбягват, не е въпрос само за правителствените директиви и медицинските съвети - а и за културата и историята. Но тъй като тази пандемия се влошава, ще се промени ли това?

DW: Чака ни нова пандемия, ако Китай не забрани това

От началото на епидемията от коронавирус официалните съвети на Световната здравна организация са ясни - само два вида хора трябва да носят маски: тези, които са болни и проявяват симптоми, и тези, които се грижат за хора, за които се подозира, че имат коронавирус.

Никой друг не трябва да носи маска и има няколко причини за това.

Едната е, че на маската не се гледа като на надеждна защита, като се има предвид, че настоящите изследвания показват, че вирусът се разпространява чрез капчици, а не чрез въздушно предаване. Ето защо специалистите казват, че честото миене на ръце със сапун и вода е далеч по-ефективно.

Докога ще продължи изолацията заради коронавируса

Свалянето на маска изисква специално внимание, за да се избегне замърсяване на ръцете, а също така може да породи фалшиво чувство за сигурност.

И все пак в някои части на Азия сега всички носят маска по подразбиране – на нея се гледа като на символ за повече безопасност и внимание. В континентален Китай, Хонконг, Япония, Тайланд и Тайван е широко възприе, че всеки може да бъде носител на вируса, дори здравите хора. Така че в духа на солидарността трябва да защитите другите от себе си. Някои от тези правителства настояват всички да носят маска, а в някои части на Китай можете дори да бъдете арестувани и наказани, че не носите такава.

Междувременно в Индонезия и Филипините, където има подозрения, че има много случаи, за които не се съобщава, повечето хора в големите градове са започнали да носят маски, за да се предпазят от другите.

За много от тези страни носенето на маски беше културна норма дори преди избухването на коронавируса. Те дори са станали модни - в един момент маските за лице Hello Kitty бяха хит на уличните пазари в Хонконг.

В Източна Азия много хора са свикнали да носят маски, когато са болни или когато е сезонът на сенната хрема, защото се смята за неучтиво да се киха или кашля открито. Избухването на вируса ТОРС през 2003 г., което засегна няколко страни в региона, също допринесе за значението на носенето на маски, особено в Хонконг, където мнозина загинаха в резултат на вируса.

Така че една от основните разлики между тези общества и западните, е, че те са изпитвали зараза и преди, а спомените са все още свежи и болезнени.

Междувременно в Югоизточна Азия, особено в по-гъсто населените градове, мнозина носят маски на улиците просто заради замърсяването.

Но не е така навсякъде в Азия - в Сингапур правителството призова обществеността да не носи маски, за да осигури адекватни доставки за здравни работници, а повечето хора обикалят без тях. Съществува значително обществено доверие в правителството, така че хората вероятно ще се вслушат в такива съвети.

Някои твърдят, че повсеместното носене на маска, като много визуално напомняне за опасностите от вируса, всъщност може да действа като „поведенчески натиск“ върху вас и другите за цялостна по-добра лична хигиена.

„Да слагате маска всеки ден, преди да излезете, е като ритуал, като да облечете униформа, а в ритуалното поведение усещате, че трябва да спазвате това, което представлява униформата, което е по-хигиенно поведение, като да не докосвате лицето си или избягване на претъпкани места и социално дистанциране ", казва Доналд Лоу, поведенчески икономист и професор от Хонконгския университет за наука и технологии.

Съществува и идеята, че всяко малко нещо има влияние във войната, която светът води срещу вируса.

„Не можем да кажем дали маските за лице са неефективни, но предполагаме, че имат някакъв ефект, защото това е защитата, която даваме на здравните работници“, казва Бенджамин Каулинг, епидемиолог от университета в Хонконг.

"Ако маски за лице се използват от много хора в пренаселени райони, мисля, че това би имало някакъв ефект върху предаването на заразата. В момента търсим всяка малка мярка, която може да намали предаването.” Но има и минуси, разбира се. В момента някои места като Япония, Индонезия и Тайланд са изправени пред недостиг и Южна Корея трябваше да изнася маски.

Съществува опасението, че хората могат повторно да използват маски - което е нехигиенично - да използват маски, продавани на черния пазар, или да носят домашни маски, които биха могли да бъдат с по-ниско качество и по същество безполезни.

Хората, които не носят маски на тези места, също са стигматизирани до степен, че са избегнати и блокирани от магазини и сгради.

В Хонконг някои таблоиди извадиха на челните си страници снимки на западняци, които не носят маски и се събират на групи в градския квартал за нощен живот, и ги критикуваха, че не вземат достатъчно предпазни мерки.

Но дискриминацията работи и в двете посоки. В страни, където носенето на маски не е норма, като Запада, тези, които носят маски, са отбягвани или дори нападнати. Не е помогнало много от тези носители на маски да са азиатци.

Но в онези общества, в които се застъпват за всички, които носят маска, може да имат смисъл и все повече, експертите сега подлагат на съмнение официалния съвет на СЗО.

Първо, има някои нови доказателства, че има повече "мълчаливи носители" или здрави хора с вируса, които показват малко или никакви симптоми, отколкото първоначално смятали експертите.

В Китай се смята, че една трета от всички положителни случаи не показват никакви симптоми, според класифицирани китайски правителствени данни, съобщени от South China Morning Post.

На круизния кораб „Диамантената принцеса“, акостирал в Йокохама, около половината от повече от 600 положителни случая, намерени на борда, нямаха никакви симптоми.

Подобна част от асимптоматичните случаи е отчетена в Исландия , която казва, че тества по-висок дял от гражданите, отколкото навсякъде по света.

Преобладаващото схващане е, че тъй като тези хора не проявяват симптоми, те не са много заразни. Но някои сега поставят под въпрос това. Може би, ако всички носеха маска, тези „тихи” носители на вируса нямаше да се превърнат в разпространители на заразата?

Наскоро публикувано проучване на случаи в Китай установи, че „недокументираните случаи на инфекция“ или тези с леки или без симптоми са значително заразителни и биха могли да са отговорни за близо 80% от случаите с предаване на вируси.

Това е само едно проучване и бъдещите изследвания без съмнение ще добавят нюанс към цялостната картина.

Маската за лице може да е продукт от най-новата история, дошла поради жизнения опит със зараза и културна норма. Но с увеличаването на мащаба на тази пандемия, заедно с доказателства и изследвания, нашето поведение може да се промени отново.

Всичко за развитието на епидемията с коронавируса и извънредното положение четете ТУК

Светът е изправен пред изпитанието COVID-19. Само заедно можем да се справим с него. Борбата с вируса е отговорност на всеки от нас. Бъдете дисциплинирани и спазвайте препоръките на експертите. Погрижете се за себе си, за близките си и за околните.

Останете си вкъщи – пазете човешкия живот!

НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП

ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.