Б елите дробове са основната мишена на коронавируса. Изминалата година показа обаче, че не само те попадат под прицела му, предава NOVA.
"Този вирус, прониквайки в мозъка и засяга предимно базисните ядра, които командват - това са центровете на дишането и на сърдечната дейност. Това е причината болни с тежка дихателна недостатъчност, но не толкова увреден бял дроб, да завършват фатално", каза проф. Васил Каракостов, началник на Клиника по неврохирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
"Центровете на дишането не дават достатъчно импулси и нещата свършват. Вирусът въздейства на мозъка по доста нещадящ микромеханизъм, като уврежда невроните, микросъдовете така че в крайна сметка се стига до тежки увреждания без да има големи хардуерни увреждания", посочи той.
"Пътищата, които водят вируса до мозъка, са няколко", обяснява неврохирургът.
"Доказано е, че мозъкът се инфектира директно чрез обонятелните нерви - през лигавицата на окото и на храносмилателната система. COVID-19 има директен път по хода на нервите, по хода на техните обвивки и стига до сърцевината на центровете в мозъка", обясни д-р Каракостов.
Засега няма доказателства, че коронавирусът предизвиква туморни процеси или води до образуване на аневризми.
"Ако имате тумор на мозъка коронавирусът няма да го активизира. COVID-19 сам по себе си не въздейства върху съществуващите заболявания, така че да ги възобнови или катализира. Той просто въздейства върху целия мозък и тъй като всичко в мозъка е като в един компютър - затворено в една кутия, няма възможност за реакция", каза още специалистът.
Медиците от болница "Св. Иван Рилски" установяват поражения и върху периферната нервна система.
Според проучване, публикувано в едно от най-авторитетните медицински издания - "Лансет", коронавирусът се оказва сериозна заплаха и за психичното здраве.
"Около 40 % от заболелите имат проявление на занижено ниво на съзнание - тревожност, депресия", обясни д-р Мария Дамянова, невропсихолог в УМБАЛ "Св. Иван Рилски.
Сред преболедувалите е и самата доц. Дамянова. Докато се бори с вируса тя внимателно проследява проявите му върху психиката й.
"Моите наблюдения са, че голям кръг от психичните и когнитивните функции са нарушени - вербалната работна памет, епизоди на дезориентация, занижени нива на внимание, на концентрация", поясни тя.
Доц. Дамянова е категорична, че вирусът може да отключи много страхове.
"Започваме да се питаме какво следва. Може да се появят панически атаки и да загубим контрол", каза още специалистът.
Според друго проучване, отново публикувано в "Лансет", близо 34% от пациентите, преминали през COVID-19, имат някакви неврологични или психически увреждания. Те се проявяват в рамките на половин година от заразяването. Най-често се наблюдават страхови неврози и емоционални смущения. Социалната изолация може още повече да задълбочи проблемите.
Здравният министър: Обсъждаме разхлабването и на други мерки
Борисов: Договорихме 2,7 милиона ваксини на Пфайзер
