О ткакто Турция прие милиони сирийски бежанци, в страната се върти оживена търговия с жени и момичета. Много бежански семейства продават дъщерите си на турски мъже, които обаче рядко се проявяват като любящи съпрузи, разказва „Дойче веле“ (Deutshe Welle).
От няколко седмици 16-годишната Несрин и бебето ѝ отново са на сигурно място – при родителите и сестрите на момичето в един приют за бежанци. Преди това Несрин е избягала от своя турски съпруг, който я биел. Семейството на Несрин е пристигнало в Турция от Сирия. Момичето изглежда уплашено и е готово да разговаря с журналисти само в присъствието на приятел на семейството – имама Абдурахим Челик. „Съпругът ми ни изхвърли заедно с малката пред вратата.
Биеше мен и детето. И баща му ни биеше.
Веднъж дори опря пистолет до главата ми“.
Жената на Ердоган: Харемът е бил школа за жените
Ердоган: Никакво семейно планиране, ще се множим
Пътят на Турция от република към султанат
Родителите на Несрин я продали срещу откуп, за да подобрят малко финансовото си положение, но турският ѝ съпруг очевидно нямал никакво желание за дълга връзка. Това не е единичен случай: все повече турски мъже се сдобиват по този начин с втора съпруга – от Сирия. Без да вдигат много шум.
Имам Абдурахим Челик разкрива:
„Повечето мъже не искат да сключват граждански брак, достатъчна им е само религиозната церемония. Така след време могат по-лесно да се отърват от жените.
Някои дори признават, че искат да си имат втора жена – сирийка, но тайно. Тогава ги питам дали смятат, че сирийските жени са нещо по-малко от турските, и дали те нямат същите права“.
Милионният турски град Газиантеп се намира само на стотина километра от сирийската граница и до момента е приел повече от четвърт милион бежанци от съседната страна. Три четвърти от тях са жени и деца. Повечето жени са вдовици, загубили мъжете си в гражданската война. Те са беззащитни и отчаяни, което ги прави лесна плячка.
„Турските мъже виждат в това евтин начин да се сдобият със съпруга или с втора жена. Много от тях не биха имали никакъв шанс по нормалния начин, защото или са болни, или са твърде стари“, обяснява имама.
Жена от Сирия струва наполовина колкото една туркиня
– някъде около 1500 евро. За едно средностатистическо семейство бежанци това са много пари. Но отдавна вече се знае и друго – че продаваните жени стават обект на експлоатация.
В Турция многоженството е забранено със закон, но в консервативната и патриархална турска провинция Анадол това не интересува никого. В пограничните райони със Сирия се върти активна търговия с жени. Пред бежанските лагери посредници показват на кандидатите снимки на жени и момичета и получават комисионна от всяка сделка.
#Syria's #refugees in #Turkey, #Jordan & #Lebanon face an uncertain 2017 - Elena Fiddian-Qasmiyeh #refugeehistoryhttps://t.co/WiZnZ9ItSI pic.twitter.com/c6Y8C3Z0Dp
— Refugee History (@RefugeeHistory) February 13, 2017
Край последния все още отворен граничен пункт между Турция и Сирия е изграден бежански лагер за няколко хиляди души. Но амбулантни търговци пред портите на лагера уверяват, че и тук се върти оживена търговия с момичета. „Често идват мъже, които проявяват интерес. Хора от лагера им помагат да си намерят подходяща жена или момиче. В други дни идват междинни търговци – посредници“, разказват те.
Смята се, че хиляди сирийки вече са били продадени за съпруги. Но турските власти просто вдигат рамене.
Темата присъства само в проповедите на някои от по-либералните турски имами. Абдурахим Челик отправя тежки обвинения към колегите си – като сключвали подобни бракове, те ставали съучастници в престъпление. „Браковете, сключени от имам, са незаконни, ако не са легализирани от граждански брак. Нито един имам не бива да благословя подобни временни бракосъчетания, които обикновено изтрайват само няколко месеца“, категоричен е той.
Имам Челик се е ангажирал да помага с най-необходимото на такива бивши съпруги и техните семейства. Тяхното наказание е двойно: след бягството и прогонването им от родината, те са подложени на насилие и дискриминация в страната, в която са потърсили убежище.
След авантюрата си Несрин се чувства като човек втора категория: „Преди няколко дни новият ми съпруг се обади по телефона, за да ми каже, че щял да си вземе истинска жена – туркиня“. Майката на Несрин пък признава:
„Постоянно ме заговарят непознати мъже. Но втори път няма така лесно да дам детето си“.
Несрин обаче не е толкова сигурна и е решена да пази 13-годишната си сестричка, на която, впрочем, също вече ѝ е бил предлаган откуп за женитба.
script type="text/javascript"> 
