Р уският в. „Комерсант“ направи класация на 10-те държави, граждани от които оформят мигрантското цунами, което се стовари върху Европа. За отбелязване е, че сред държавите, чиито граждани търсят по-добър живот извън родните си места, не са само сирийци, иракчани и афганистанци, а и представители на европейски страни като Албания, Косово и Сърбия.
На първо място е Сирия,
граждани от която са подали 555 000 молби за предоставяне на убежище. Това съставлява 29,3% от подадените молби, съобщават от Евростат. Най-много от сирийските бежанци искат да се заселят в Германия (58%), Унгария (12%) и Швеция (10%). Гражданската война в Сирия се води без прекъсване от 2011 г. Досега в конфликта е бил отнет животът на 500 000 души, а ранените са над 2 млн. Общият брой бежанци от Сирия от началото на войната надмина 4 млн. души. Около 30% от територията на страната се намира под контрола на Ислямска държава (ИД). По информация на Световната здравна организация в страната се забелязва рязко увеличаване на заболелите от хепатит, тиф, дифтерит и туберколоза.
Вижте един от най-размирните сирийски градове - Алепо преди и след войната
През последните пет години очакваната продължителност на живота при сирийците рязко падна – от 70 на 50 г. Икономическите загуби от войната са оценявани на 250 млрд. долара.
Втори се подрежда Афганистан,
откъдето 265 000 души са поискали убежище в ЕС. Това са 14% от бежанския поток към Стария континент. Те искат основно да се заселят в същите три държави, както и бежанците от Сирия. Гражданската война в Афганистан върви непрекъснато от 1978 г. досега. От 1996 г. страната беше управлявана от ислямисткото движение на талибаните. През 2001 г. сили на НАТО свалиха режима на талибаните, само че след извеждането на основните сили на алианса през 2015 г. конфликтът отново се изостри. Терористичните действия в страната зачестиха. По индекс на човешко развитие на ООН, който е показател за жизненото равнище, Афганистан заема 171 място от 188 държави.
На трето място в мрачната статистика е Ирак,
откъдето убежище в ЕС са поискали 191 000 души, съставляващи 10% от бежанския поток към континента. Най-много иракчаните искат да се заселят в Германия (45%).
Вижте бежанците в Германия в снимки
Следват Швеция (12%) и Финландия (11%). От 2003 г. в страната не е прекъсвал военният конфликт, който започна с нахлуването на войските на САЩ и техните съюзници за свалянето на режима на Саддам Хюсеин. На практика държавата се разпадна на три части: територията, населена с шиитското мнозинство, която е под контрола на правителството; населените от шиити райони са под кщонтрола на мейстните шейхове и екстремистите от ИД (те контролират около 10%);разположеният на север Иракски Кюрдистан. Само през юли 2016 г. в страната бяха извършени 60 терористични акта. По индекса за корупция на Transparency International Ирак е на 161 място от 167 страни.
Към Европа са се устремили и албанците,
80 000 от които искат убежище в ЕС. Те искат да се заселят в Германия (78%), във Франция (7%) и в Швеция (4%). Потокът от бежанци от страната е в резултат на тежката икономическа ситуация. БВП на глава от населението в Албания е един от най-ниските в Европа (3700 евро по данни за 2015 г. - за сравнение в ЕС средно е 28 700 евро). Безработицата е 17,65%, а сред младежите до 24-годишна възраст – над 30%.
Has the measures taken by #Turkey affected the flow of migrants to #Europe? https://t.co/40WfgIIIBr pic.twitter.com/X5NmouTz7g
— Turkey and Facts (@TurkeyandFacts) September 6, 2016
Според допитване на немската Фондация „Фридрих Еберт“ в край на 2014 г. от Албания са искали да емигрират над 60% от жителите на възраст между 14 и 29 г. Един от главните проблеми на страната остава престъпността, свързана с наркотиците. Според някои данни албанската мафия контролира 75% от доставките на хероин в Западна Европа.
По следите на албанците са косоварите,
от които 78 000 искат да живеят в ЕС, основно в Германия (52%), Унгария (32%) и във Франция (7%).
Унгария наема 3000 ловци на мигранти
Защо в Европа ще дойдат още повече мюсюлмани
Отново икономическата катастрофа е основна причина за бягството от страната. В Косово е най-ниският БВП на глава от населението в Европа – 3 300 евро. Безработицата е около 30%, а сред младежите до 24-годишна възраст - около 50 %. По данни на Световната банка 45% от населението живее под прага на бедността. До момента Косово не е признато като държава от 83 държави от 193 страни-членки на ООН. В рейтинга Passport Index, сравняващ страните по възможност техните граждани да пътуват без визи, Косово е на 85 място от 95 държави, сред които Йемен и Северна Корея.
На шесто място е ядрената сила Пакистан,
откъдето 71 000 души искат да живеят в ЕС. Основно те са насочили поглед към Италия (26%), Унгария (26%) и Германия (22%). Страната се намира в състояние както на вътрешен военен конфликт (със сепаратистите от непризнатата държава Вазаристан и ислямистките групировки), така и на външен (с Индия за региона Кашмир). По данни на МВФ през 2015 г. БВП на глава от населението е бил 1 450 долара (142 място от 185 страни; средният за света е бил 10 100 долара). В страната има недостиг на питейна вода. За една година около 30 000 жители на гр. Карачи са починали от болести, свързани със замърсяване на водата.
На 7 място в класацията е Иран.
Afghanistan slams Iran for exhibition of detained migrants in cageshttps://t.co/SJ9WIbaNim pic.twitter.com/5is7GP8E3t
— Khaama Press (KP) (@khaama) September 10, 2016
46 000 негови граждани са подали искане за получаване на убежище в ЕС. От тях най-много – 38%, искат да живеят в германия, 14% във Великобритания 11% в Швеция. От 1979 г. страната живее по законите на шериата и системно бива подлагана на критика за нарушаване човешките права. В Иран е забранено купуването е употребата на алкохол, практика са телесни наказания, има смъртна присъда за хомосексуализъм. При жените са в сила редица забрани, с прилагането на които се занимава нравствената полиция. В страната се прилага широко цензуриране на медиите и интернет. Според данни на Amnesty International през 2015 г. страната е на второ място в света след Китай по брой изпълнени смъртни присъди.
На осмо място е Нигерия
с 45 500 желаещи да получат убежище в ЕС. Най-много от тях – 59%, искат да живеят в Италия, 22% - в Германия и 6% във Франция. От 2002 г. страната е тероризирана от ислямистките екстремисти от „Боко Харам“. През януари 2015 г. по време на клане в гр. Бага в североизточните райони на страната ислямистите избиха 2000 души. В Нигерия често избухват конфликти на етническа и религиозна основа. Нигерия е на първо място в света по брой на загиналите от СПИН – 174 000 души през 2014 г. , а от СПИН са болни 3,5 млн. души (на второ място в света след Република Южна Африка). Около 20% от нигерийските деца на възраст до 5 г. страдат от недохранване, а над 60% от населението на страната живее под нивото на бедността.
Харесваме парите им, но бурките им - не
Сблъсъкът на исляма край Босфора
Еритрея е на девето място
в тази статистика с 45 500 подали искания за убежище в ЕС. От тях 39% искат да живеят в германия, 18% - в Швеция и 18% в Холандия. Президентът на страната Исаяс Афеворки е на власт от момента на получаването на независимост на страната през 1993 г. В страната е разрешена само една партия – оглавяваната от държавния глава Народен фронт за демокрация и справедливост. За 20 г. Еритрея е воювала за спорни територии с Етиопия, Йемен и Джибути. При това страната е сред най-бедните в света. Около 80% от населението се занимава със селско стопанство, само че страната не успява да се самоосигури с продоволствие. Постоянен достъп до чиста вода имат по-малко от 50% от населението. От недохранване страдат около 40% от децата до пет години.
На 10-то място е Сърбия.
36 000 сърби са поискали убежище в ЕС, като най-много – 88%, искат да останат в германия, 4% - в Швеция и 2% в Холандия. След разпадането на бивша Югославия и поредица от войни Сърбия остава в тежка икономическо положение. Тук е един от най-ниските БВП на глава от населението в Европа – 4 600 евро. Средната заплата – около 400 евро (в ЕС е по-ниска само в България). По данни на Световната банка над 25% от населението живее под прага на бедността. Безработицата в страната е около 18%. Трябва да се отбележи, че от началото на миграционната криза в Европа през 2015 г. през Сърбия транзитно мина голяма част от бежанския поток, насочил се към Западна Европа.
