О тглеждането на куче в България носи радост и компания, но също така носи задължения, определени от закона и местните наредби. За да се гарантира доброто третиране на животните, безопасността на хората и хигиената на градската среда, собствениците следва да спазват няколко ключови правила.
Законова идентификация и регистрация
Кучетата, навършили шест седмици, трябва да бъдат представени на ветеринарен лекар, който да им издаде ветеринарномедицински паспорт. В него се вписват ваксинации, обезпаразитяване и идентификационен код. Наред с това ветеринарят поставя микрочип (транспондер), който регистрира животното в национални бази данни. За кучета до четири месеца чипирането е задължително, а за възрастни животни, донякъде неидентифицирани, законът често изисква да се постави чип в рамките на определен срок.
След поставянето на чип и регистрацията при ветеринарен лекар, собственикът следва да декларира идентификационния код и пред данъчните органи. Неспазването на този режим може да доведе до глоба – в някои общини размерът варира между 20 лв и 200 лв, ако регистрацията не стане навреме.
Здравословни грижи и профилактика
Собственикът носи отговорност да осигури редовни ветеринарни прегледи, профилактични ваксинации и обезпаразитяване, както и лечение при необходимост. При ваксиниране срещу бяс се спазват националните и европейските правила, особено ако кучето пътува в рамките на ЕС.
Поведение на обществени места и хигиена
На обществени места кучетата трябва да се водят на повод, обикновено не по-дълъг от 1,5 метра, а по-едрите животни (над 10 кг) често задължително трябва да бъдат с намордник. Има изключения, например за кучета водачи на незрящи хора.
Собствениците са задължени да почистват отпадъците, оставени от своите домашни любимци. Наредбите на общините уреждат санкции за непочистване – глобата зависи от местните правила.
Живот в апартамент – етажна собственост
Когато кучето се отглежда в жилище, собственикът трябва да осигури условия, съобразени с естествените нужди на животното: достатъчно пространство, вентилация, хигиена и свободно движение.
Забранено е кучетата да се държат на открити тераси и балкони, в общите части на сградите или в мазета. Освен това, грижата за домашния любимец не трябва да причинява неудобства или нарушаване на спокойствието на съседите.
Агресивност и отговорност
При проявена агресия към хора или други животни, се задействат мобилни групи, които извършват проверка. Ако кучето се окаже опасно, може да бъде иззето и настанено в приют, след оценка от ветеринарна комисия. Възможно е издаване на предписание и по-нататъшни мерки.
Агресивно куче е:
- куче, отглеждано или дресирано с цел повишаване на агресивността, респективно кучета, при които се предполага завишено в противоестествена степен желание за нападение, готовност за борба и злоба;
- куче, доказало се като хапещо;
- куче, склонно към преследване и убиване на дивеч и селскостопански животни (това не се отнася за ловни кучета, които преследват дивеч по време на официален ловен излет);
- куче, нееднократно нападало хора по агресивен и заплашителен начин;
- куче, хапало нееднократно без провокация и необходимост от защита при нападение;
- куче, хапало други кучета, въпреки недвусмислени жестове на подчинение (типични за вида);
Кучето „НЕ Е агресивно“, ако е хапало при самозащита или защита на стопанина (респективно човека, под чийто контрол се намира в момента)
Нарушения и санкции
Контролът върху спазването на законите и общинските наредби се осъществява от местните власти – кметове, упълномощени служители или мобилни групи. При установяване на нарушения могат да се издадат констативни протоколи, да се дадат предписания и да се наложат глоби.
Част от средствата, събрани от глобите, се използват целево – за изграждане на площадки за разходка на кучета, поставяне на кошчета за отпадъци, кампании за кастрация и обезпаразитяване.
- Липса на чип / регистрация – Фиш до 50 лв; при повторно нарушение, административен акт и глоба до 200 лв
- Неправилно водене на куче (повод / намордник) – Глоба с фиш до 50 лв, при повторно нарушение до 400 лв (в зависимост от наредбата).
- Нежелано размножаване (липса на кастрация) – Глоба 100–250 лв, а при повторно нарушение – 300–500 лв.
- Нарушения, които нарушават спокойствието на етажната собственост – Преустановяване и глоба (според конкретната общинска наредба), например до 1500 лв в някои случаи.
- Неизпълнение на предписания след проверка – Контролните органи могат да издадат акт за административно нарушение.
- При агресивно поведение, нараняване на хора – В зависимост от тежестта, предвиждат се административни мерки, възможно отнемане на кучето.
Допълнително, в някои общини се правят специфични наредби:
- В община Девин глоба за непочистване след кучето е между 50 и 100 лв.
- В община Калояново глоба за неспазване на правилата за отглеждане може да бъде до 150 лв, а при повторение – до 300–400 лв.
Статистика за глоби на собственици на кучета в България
Само за март 2025 г. Столичният инспекторат е съставил 46 акта на собственици, разхождащи кучета без повод. При нови проверки през юни 2025 г. се е следило и за регистрация (паспорт, чип) и почистване.
Данните са локални – главно за Столична община, и не рефлектират задължително ситуацията за цяла България. Няма публично достъпни национални статистики за цялостния брой глобени собственици на кучета или за тенденцията през последните години.
Контролът изглежда да се засилва в столицата: според медийни публикации в София има ежедневни проверки. Най-честите нарушения, според проверките, са разхождане без повод и непочистване след кучето.
