Д али всичко, което познаваме и преживяваме, включително самата реалност, не е симулация, създадена от някакво невидимо и непознато същество? Тази идея, известна като хипотеза за симулацията, е поставена за първи път от професора в Оксфордския университет Ник Бостром през 2003 г.
Но дали зад тази хипотеза има убедителни аргументи или е просто интересна тема за размисъл? Нека разберем.
Да предположим, че нашите компютри ще продължат да стават все по-мощни, ефективни и способни.
Да кажем, че в някакъв момент в много, много далечното бъдеще (за да проработи този аргумент, няма значение кога точно това ще се случи) ние изграждаме някакъв нелеп компютър с размер на планета — компютър, толкова мощен, че да може да симулира цялата ни вселена, пресъздавайки цялата физика, химия и биология, които виждаме в естествения свят.
Ако приемем също, че съзнанието е съзнание, независимо къде се намира (в органичен мозък или в дигитален), тогава всички симулирани от компютъра обекти, които придобият съзнание, ще живеят в свят, неразличим от нашия.
Нали знаете – Матрицата.
След като нашите потомци построят такъв компютър, те неизбежно ще създадат безброй симулирани същества – просто се опитайте да преброите колко същества във видеоигрите са се появили и изчезнали, откакто за първи път разработихме тази технология. Много бързо броят на симулираните мозъци със съзнание, живеещи в компютър, значително ще надхвърли органичните мозъци, живеещи в реалната вселена. Ако това в крайна сметка се случи, остават ни три възможности:
- Нашите потомци (или други интелигентни същества във Вселената) никога няма да успеят да развият техническата способност да направят достоверна симулация на космоса.
- Нашите потомци (или други интелигентни същества във Вселената) ще развият технологията, но ще изберат да не създават симулация на космоса.
- По-голямата част от създанията със съзнание, включително вие, ще живеят в симулация.
Аргументът за симулацията е най-новият в дългата традиция на философското мислене, което поставя под въпрос самата природа на реалността, която преживяваме. През вековете философите са се чудили дали нашата реалност е конструкция на зъл демон, или живеем в съня на някой друг. Това е най-добрата форма на скептицизъм и е полезно да си напомняме, че има граници за емпиричното изследване на природата.
Според философските аргументи хипотезата за симулация е добра. Но тя завършва с трилема
— три твърдения, едното от които трябва да е вярно (ако приемете всичко, което се допуска в аргумента), но не можем да кажем кое.
Позволено е да вдигнете ръце и да кажете, че не знаете коя възможност е най-вероятна. Също така ви е позволено да спорите за една опция пред друга. Например, можете да кажете, че компютрите никога няма да бъдат достатъчно мощни, за да симулират вярно вселената или че напредналите цивилизации винаги ще намират за морално осъдително да симулират съзнанието. Или можете да кажете, че всичко е неизбежно и ние наистина живеем в нечия симулация на вселена.
Независимо коя опция изберете обаче, трябва да внесете допълнителни аргументи извън първоначалната хипотеза за симулация. Или можете да поставите под въпрос предположенията, които влизат в самия аргумент.
Нулиране на компютъра
Може би най-голямото предположение в хипотезата за симулация е, че симулираните мозъци бързо ще надвишат броя на органичните мозъци. Ако приемем, че няма разлики между преживяванията на симулираното и органичното съзнание (друго голямо предположение), това е, което ви позволява да изчислите шансовете, че живеете в симулация. В далечното бъдеще, например, може да има 99 милиарда симулирани съзнателни същества на всеки 1 милиард органични. Това би означавало, че има 99% шанс да сте сред симулираните.
Но през 2017 г. Брайън Егълстън, студент по системен анализ в Станфордския университет, открива
сериозен недостатък в сметките на Бостром.
Аргументът за симулация разчита на нашите потомци, които изграждат свръхмодерни компютри, защото ние сме единственият известен вид, който създава компютри. След като нашите потомци създадат такива компютри, ние със сигурност ще знаем, че не сме сред симулираните същества в тези компютри, защото можем да посочим тези компютри и категорично да кажем, че не сме вътре в тях.
Независимо колко симулирани същества със съзнание направят нашите помоци, дали 10 или 10 трилиона, ние не можем да ги използваме, за да изчислим какви са шансовете да живеем в симулация. С други думи, тяхната бъдеща способност да създават симулирани вселени не ни казва нищо за това дали сме в симулация.
