26

П родължителният път в открития космос към Марс ще има жестоки последствия за екипажа на евентуалния кораб.

Основната опасност идва от космическата радиация. На Земята ние сме защитени от нея благодарение на земното магнитно поле. Дори астронавтите на Международната космическа станция (МКС) се намират под  този щит. Но в открития космос няма такава защита. А и на самия Марс няма достатъчно силно магнитно поле, което да пази евентуалните астронавти.

А космическата радиация има ужасяващо въздействие върху организмите, пригодени за живот на Земята, показват нови изследвания.

"Открихме много сериозни промени в поведението на мишки и работата на мозъка им, след като бяха облъчени с реалистични дози неутрони. Ние сме първите, показали, че реализацията на плановете на НАСА за пътуване до Марс ще бъде свързана с повишен риск", коментира пред "eNeuro" Чарлз Лимоли от Калифорнийския университет.

През последните години учените активно изучават последствията от продължителен престой в Космоса за човешкия организъм. Повечето от тези проучвания са проведени или на американски совалки или директно на МКС, както и на редица руски орбитални кораби. Изследванията разкриха редица заплахи за здравето на бъдещите марсиански колонисти или космонавти в дълбокия Космос.

Експериментите с плодни мухи показват, че дългия престой в нулева гравитация води до отслабване на вродения имунитет и прави насекомите уязвими към гъбички, а също така нарушава разчитането на редица гени.

А опитите с бозайници, сочат, че животът в Космоса ускорява стареенето на костния мозък, който произвежда имунните клетки, а продължителното бомбардиране на мозъка с космически лъчи необратимо снижава способностите на мозъка за мислене.

Резултатите такива изследвания често предизвикват много спорове, тъй като учените не наблюдават реалния ефект на космическите лъчи върху мозъка на хората или други бозайници, а вместо това използват мощни лъчи с тежки или леки йони или други свръхчастици, имитиращи космическата радиация.

Дискусиите се подхранват от факта, че различните групи експериментатори често стигат до противоположни заключения, като използват едни и същи видове частици, но в различни дози или облъчват животни по различни начини. Всичко това доскоро не позволяваше да се даде точна оценка как точно радиацията ще се отрази върху здравето на бъдещите лунни или марсиански колонисти.

Лимоли и неговите колеги се опитали да премахнат тези разминавания, като поставили експериментални животни в условия, възможно най-близки до тези, в които ще се озоват бъдещите космонавти.

За да направят това, те изчислили типовете космически лъчи, които най-силно ще ги засегнат и създали специален емитер на базата на радиоактивен Калифорний-252. Продуктите на разпад на този нестабилен изотоп се оказали много подобни на потока от частици, които биха "бомбардирали" тялото на астронавтите по време на полета им до Марс, включително по отношение на силата на тяхното въздействие върху покритието на кораба.

В по-голямата си част, както в случая на истинските лъчи, те ще се състоят от неутрони, един от най-слабо проучените компоненти на космическата радиация. Последните експерименти на руски космически лекари показват, че тези частици могат да забавят образуването на нови клетки в мозъка на животните и да повлияят на тяхното поведение, ако бъдат бързо облъчени с достатъчно големи дози.

Американските изследователи проверили дали тези аномалии ще продължат да съществуват при "естествено" ниво на космическо облъчване. Както се оказало, дори и в този случай, мозъкът на мишките, особено техният хипокампус, центъра на паметта, и амигдалата, основният "диригент" на емоциите, се е променил забележимо. Неутроните и високоенергийните фотони не само потискат образуването на нови нервни клетки, но и променят начина, по който съществуващите неврони взаимодействат помежду си.

По-специално, облъчването направило клетките в центъра на паметта по-малко активни и свързани помежду си, а също така нарушило способността им да образуват нови връзки със съседните. Подобни промени са настъпили в амигдалата и в префронталния кортекс.

В паметта на опитните мишки се появили бели петна. Те разпознавали трудно нови предмети в клетката, по-трудно търсели изход от лабиринта и т.н.

В допълнение, мишките изведнъж се превърнали в "социофоби" и започнали постоянно да избягват контакт с всякакви други гризачи, както и полазвали признаци на депресия, паника и други психични разстройства. Освен това, те по-рядко напускали обиталищата си, проявявали прекомерна предпазливост и по-бавно забравяли за опасни ситуации, които вече са преживели.

Интересното е, че тежки нарушения от този вид не се наблюдават при всички гризачи - средно неутронното облъчване се отразява сериозно на работата на хипокампуса при всяка трета мишка, а на амигдалата - при всеки пети гризач. По подобен начин, според изследователите, космическата радиация ще повлияе на хората по пътя към Марс.

Всичко това, според Лимоли, показва, че човечеството трябва да разбере как да предпази астронавтите и космонавтите от действието на космическите лъчи или да потисне ефектите, които те генерират, преди да полетят към Марс и другите далечни светове в Слънчевата система. 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@