Подслушват ли извънземните нашите телефонни разговори?

П рез миналия век по невнимание сме излъчвали присъствието си към около 75 близки звездни системи. За около една четвърт от тези звезди е потвърдено, че екзопланети обикалят в тяхната обитаема зона. Някои може да са населени с интелигентен живот, способен да получава нашите отдавна изтекли предавания. Но какъв вид сигнали изтичат в космоса сега? Могат ли извънземни да прихванат нашите сателитни сигнали и да подслушват телефонните ни разговори?

Telecommunication signals are leaking into space and someone might be listening.https://t.co/qY0H5ePqhK

— IFLScience (@IFLScience) September 8, 2023

За да разбере последното изтичане на сигнали, радиоастрономически екип изградил модел на техносигнатурите на Земята, технологичните странични продукти, които излъчваме в космоса. Последният път, когато учените симулирали емисиите на Земята, Фара Фосет преследявала телевизионни престъпници в „Ангелите на Чарли“, а ABBA дебютирали в „Top of the Pops“. В днешно време милиарди мобилни устройства предават поточно гигабайти съдържание през континентите, излъчвайки вълнообразни модели широколентови сигнатури.

В продължение на десетилетия радиоастрономите за търсене на извънземен живот (SETI) са се фокусирали върху проучването на космоса за теснолентов радиоизблик, който да сигнализира: „Хей, ние сме тук“.

Съливан, Браун и Уедърил предложили алтернативна методология на SETI в своята фундаментална изследователска статия от 1978 г. Т искали да „подслушват“ непознати извънземни сигнали, които може далечна цивилизация да изпуска при използването на ежедневните си радиотехнологии.

Is E.T. Eavesdropping On Our Phone Calls? https://t.co/47y57ncCGD

— Thomas Schwenk (@spaceflightone) May 23, 2023

За да докажат, че подобно нещо е възможно, те изчислили най-мощното радиоизтичане от Земята по онова време на теснолентови телевизионни предавания и антибалистични ракетни системи. Вземайки предвид планетарните ъгли и извънземните приемници, сравнени с нашите, екипът стигнал до заключението, че излъчваме достатъчно радиоизлъчвания, за да бъдем открити от звездни системи на поне 25 светлинни години.

Документът, който публикували с направените проучвания, обяснил науката зад SETI, но след това радиоастрономите, на които често недостигали финансиране и време за наблюдения с телескоп, се върнали към стандартното си търсене на теснолентови сигнали, чакайки някой „уау“ сигнал да изскочи някъде из Вселената.

Технологиите ни започнали да се развиват в по-енергийно ефективни системи. Кабелната телевизия се появила през 80-те години на миналия век, а домашните компютри през 90-те, променяйки структурата и мощността на предавателните ни сигнали. По-нискочестотните излъчвания означават, че ще по-малко вероятно да бъдем открити.

„Учените от SETI продължаваха да казват, че ставаме радиобезшумни“, спомня си Майкъл Гарет, професор по астрономия в Манчестърския университет, пред IFLScience. „Но тогава всички тези сигнали с ниска мощност от нашите Wi-Fi и мобилни устройства продължиха да се умножават. Моят мобилен телефон може би има един ват мощност, но сега има милиарди от тях по цялата планета. Това е нещо като кошмар да се живее в този пашкул от постоянен радио шум."

Can aliens find Earth by listening to your phone calls? - study https://t.co/5zUAzryOE3

— Thomas Schwenk (@spaceflightone) May 8, 2023

„Откриването на извънземен сигнал би било невероятна възможност да се учим от друга култура. Има някакво удовлетворение да открием, че не сме сами, че тази празнота на пространството всъщност не е празна“, каза Рамиро Саид, радиоастроном от Мозамбик пред IFLScience.

Саид и неговият колега Гарет, заедно с Налини Хиралал-Исур от Университета на Мавриций, решили, че данните за радиоизтичането от Земята се нуждае от актуализация.

Включвайки данни за геолокация от софтуера на OpenCelliD, екипът засякъл 30 милиона кули за мобилни телефони по целия свят. Осреднявайки честотния диапазон и мощността на всеки клетъчен сайт, те съпоставили пиковата изходна мощност от антенните лъчи на мобилните кули. След това, като взели предвид някои теоретично съществуващи извънземни наблюдатели от три близки звездни системи, това, което се появило, бил вълнообразен модел на радиоизтичане, докато мобилните кули се издигат и залязват с въртенето на Земята.

„Откриватието не се отнася само до мощността на предаването. Ние вземаме предвид фактори като честота, време и честотна лента. Разбира се, има и чувствителността на приемащия телескоп, неговата посока и разстояние“, обясни Саид. „Така че една северна звезда, наблюдаваща Земята, би могла да прихване по-голямата част от изтичащите данни от нашите мобилни телефони, защото повечето от предаванията на кулите са в северното полукълбо.“

Констатациите на екипа разкриват, че червено джудже на около 8 светлинни години от нас, обозначено като HD95735, получава нашите най-мощни излъчвания - 4 гигавата, които блестят на хоризонта от мобилни кули в Китай и САЩ. Гледаща към нашия екватор е Звездата на Барнард - червено джудже, на около 6 светлинни години с потвърдена екзопланета. В посока към южното ни полукълбо е Алфа Кентавър А – слънце, в звездна система с три тела на около 4 светлинни години от нас. Екипът установил, че тези звезди могат да уловят около 3 гигавата предавания от кули, изтекли от части на Европа, Азия, Африка и Австралия.

Тези излъчвания обаче, трудно биха се открили от теоретично съществуващ телескоп от типа Green Bank в близост до 10 светлинни години. Броят на клетъчните кули вероятно е нисък и изчисленията на екипа се основават на честотите, излъчвани от зараждащите се мобилни технологии. Бъдещите 5G технологии обещават високочестотни, широколентови структури, които ще могат да излъчват много по-мощно и в по-широк обхват на електромагнитния спектър.