У чени са забелязали една от най-малките планети, откривани някога извън нашата Слънчева система. Това е горещ свят, малко по-голям от Марс и с плътност почти колкото чисто желязо, който прави обиколка около звездата си за 8 часа.
Изследователите съобщиха, че са успели да засекат планетата, разположена сравнително близо до Земята, на 31 светлинни години от нашата планета, и да разкрият някои от важните ѝ черти, демонстрирайки колко се е подобрила способността ни да характеризиваме планети с по-малки размери, които са извън нашата Слънчева система.
Вълнуващо! Откриха първа планета извън нашата галактика Млечния път
Учените са решени да намерят екзопланети (както се наричат планетите, които се намират извън Слънчевата система), които биха могли да приютят живот. Новооткритата планета, наречена GJ 367b, със сигурност няма тази способност, тъй като
температурите на повърхността ѝ са свирепи
и вероятно е покрита с разтопена лава от тази страна, която е обърната към звездата ѝ. Но други малки екзопланети, открити и изследвани по същите методи, може да се окажат добри кандидати за подхранване на извънземен живот.
Четвърт век след първите открити екзопланети, учените се насочиха към тяхното по-точно характеризиране, за да придобият по-задълбочено разбиране на тяхното разнообразие: от газови гиганти, подобни на Юпитер, до по-малки скалисти планети, подобни на Земята, където животът може да процъфтява.
Защо на Земята има живот, а на „близнака“ ѝ няма
„Газови гиганти като Юпитер, както го познаваме, не са обитаеми, защото имат по-екстремни температури, време, налягания и липса на основни градивни елементи за поддържане на живота“, каза астрономът Кристин Лам от Института за планетарни изследвания в Германия. Аерокосмическият център (DLR), водещ автор на изследването, публикувано в списание Science.
„За разлика от газовите гиганти, малките светове, подобни на Земята са по-умерени и се състоят от важни за приютяване на живот елементи, като течна вода и кислород. Въпреки че не всички земни екзопланети са обитаеми, търсенето на по-малки светове и идентифицирането на типа планети, които са те, може да ни помогне да разберем как са се образували планетите, какво прави една планета обитаема и дали нашата Слънчева система е уникална“, добави Лам.
GJ 367b е най-малката екзопланета, която е толкова точно характеризирана.
Тя има диаметър от около 9000 километра, за сравнение Земята е с диаметър 12 700 километра. Масата на новата планета е 55% от тази на Земята и е с по-голяма плътност, почти колкото тази на чистото желязо.
Слънчевата система – началото. Какво се е случило
Изследователите са изчислили, че 86% от GJ 367b се състои от желязо, с вътрешна структура, наподобяваща тази на Меркурий, най-близката планета до нашето Слънце. Те се чудят дали планетата е загубила външна мантия, която някога е покривала ядрото ѝ.
„Може би, подобно на Меркурий GJ 367b е преживял гигантски удар, който е отстранил мантията, оставяйки след себе си голямо желязно ядро. Или може би екзопланетата е остатък от газообразна планета от рода на Нептун, чиято атмосфера е убита, тъй като планетата е бомбардирана с огромно количество радиация от звездата ѝ“, казва Лам.
GJ 367b обикаля много близо до звезда червено джудже, която е по-малка, по-хладна и по-слабо светеща от нашето слънце.
Планетата е на повече от 99% по-близко разстояние до звездата си, отколкото е разстоянието от Земята до Слънцето.
GJ 367b обикаля около своята звезда за 7,7 часа, поставяйки я в категорията на екзопланети с "ултра кратък период", които обикалят около родните си звезди за по-малко от 24 часа. Едната страна на новооткритата вероятно е обърната към звездата ѝ през цялото време, което означава, че температурите на повърхността ѝ са до около 1500 градуса по Целзий. „Тази температура е достатъчно висока, за да изпари всяка атмосфера, която GJ 367b може да е имал в миналото“, обяснява Лам.
