Защо на Земята има живот, а на „близнака“ ѝ няма

В енера може днес да е жестока пустош, но учените се питат дали тази планета винаги е била толкова негостоприемна. Предишни проучвания предполагат, че Венера може някога да е била покрита с океани, но според ново проучване е точно обратното: Венера вероятно никога не е била способна да поддържа океани.

Изследователите също така установяват, че същата съдба е можела да има и нашата Земя, ако нещата се бяха развили малко по-различно, пише Си Ен Ен (CNN).

Венера, най-близката ни планета съседка, е наричана „близнак“ на Земята

поради приликите в размера и плътността на двете планети. Във всяко друго отношение двете планети коренно се различават.

Разочарование, на Венера няма живот

Докато Земята е естествен център на живот, Венера е безжизнена планета с токсична атмосфера от въглероден диоксид, 90 пъти по-плътна от нашата, облаци от сярна киселина и температури, които достигат 462 градуса по Целзий – достатъчно високи, за да се разтопи олово.

За да разберат как тези две скалисти планети се оказват толкова различни, екип от астрофизици се опита да симулира началото, когато планетите от нашата Слънчева система се формирали преди 4,5 милиарда години. Те използвали климатични модели, подобни на тези, които учените използват, когато симулират изменението на климата на Земята, за да надникнат назад във времето към младите Венера и Земя.

Тяхното проучване е публикувано в списание Nature.

Когато Земята и Венера бяха пещи

Преди повече от 4 млрд. години Земята и Венера са били горещи и покрити с магма. Океаните могат да се формират само, когато температурите са достатъчно ниски, за да може водата да се кондензира и да пада като дъжд в продължение на хиляди години. Ето как световният океан на Земята се е формирал в продължение на десетки милиони години. Венера, от друга страна, останала гореща.

НАСА подготвя мисия за изучаването на Венера

По това време нашето Слънце е било с около 25% по-слабо от сегашното. Но това не би било достатъчно, за да помогне на Венера да се охлади, тъй като тя е втората най-близка планета до Слънцето. Изследователите се запитали дали облаците не биха могли да изиграят роля в охлаждането на Венера. Техният климатичен модел определя, че облаците наистина имат своята роля, но тя е неочаквана. Те се скупчват от нощната страна на Венера и не могат да предпазят дневната от Слънцето. Планетата се върти, подобно на нашата, но с много, много по-бавна скорост.

Вместо да предпазват Венера от горещината, облаците в нощната ѝ страна допринасят за парников ефект, който задържа топлината в гъстата атмосфера на планетата и поддържат високи температури. При такава постоянна, задържана топлина, Венера била твърде гореща, за да завали дъжд. Вместо това, водата би могла да съществува там единствено в газообразната си форма, водна пара в атмосферата.

На Венера може да има живот, Русия готви полет

„Тези високи температури означаваха, че всяка вода би присъствала под формата на пара, както в гигантска тенджера под налягане“, казва в изявление Мартин Турбет, водещ автор на изследването, учен в катедрата по астрономия на Факултета по природни науки в Женевския университет и член на Националния център за компетентност в научните изследвания PlanetS, Швейцария.

Защо Земята не е тръгнала по същия път

Нещата можеха да се развият по същия начин за Земята, ако нашата планета беше малко по-близо до Слънцето или ако тогава Слънцето беше толкова ярко, колкото е сега.

Откриха близка екзопланета, която може да има атмосфера

Тъй като Слънцето е било по-слабо преди милиарди години, Земята е могла да се охлади достатъчно от разтопеното си състояние, за да се формира вода и да бъде създаден световният океан. Слабото младо слънце „било ключовата съставка за формирането на първите океани на Земята“, пише Турбет. „Това напълно преобръща начина, по който разглеждахме това, което дълго се наричаше „Парадокс на слабото слънце“, казва пък Емелин Болмонт, съавтор на изследването и професор в Женевския университет. „То винаги се е смятало за  основна пречка за появата на живот на Земята. Но се оказва, че за младата, много гореща Земя, това слабо Слънце може да е било всъщност неочаквана възможност“, обяснява тя.

Досега учените смятаха, че ако слънчевата радиация беше по-слаба преди милиарди години, Земята просто щеше да се превърне в снежна топка. Вместо това се е случило точно обратното. Констатациите показват разнообразието от начини за еволюция на скалисти планети в нашата Слънчева система. Земният океан съществува от близо 4 млрд. години. Има доказателства, че Марс е бил покрит с реки и езера преди между 3,5 и 3,8 млрд. години. И сега изглежда по -малко вероятно Венера някога да е поддържала вода в течно състояние на повърхността си.

Отвъд нашата Слънчева система

Новото изследване може да се приложи и към екзопланети (планети, които са извън Слънчевата система). „Нашите резултати имат силни последици за екзопланетите, тъй като предполагат, че голяма част от екзопланетите, за които се смята, че са способни да имат повърхностни океани с течна вода, вероятно сега са пресушени, тъй като никога не са успели да кондензират и по този начин да образуват първите си океани“, каза Турбет.

Астрономи се натъкнаха на невиждан досега феномен в Космоса

„Това е особено важно за екзопланети около звезди с малка маса като TRAPPIST-1, които ще бъдат основни цели за космическия телескоп на Джеймс Уеб от НАСА и ЕКА, който ще бъде изстрелян през декември тази година“, добави той. Бъдещи мисии до Венера могат да помогнат да бъде тествана теорията, изложена от Турбет и екипа му.

„Нашите резултати се базират на тероретични модели и са важен градивен елемент при отговора на този въпрос. Но са необходими наблюдения, за да се стигне до окончателно решение! Да се надяваме, че бъдещите космически мисии EnVision, VERITAS и DAVINCI+ ще ни дадат окончателен отговор“, добавя ученият.