В козината на ленивците живеят организми, които могат да ни помогнат в борбата със супербактериите

К озината на костариканските ленивци изглежда съдържа бактерии, произвеждащи антибиотици, за които учените се надяват, че могат да дадат решение на нарастващия проблем със „супербактериите“, резистентни към намаляващия арсенал от лекарства на човечеството.

Изследванията установиха, че козината на ленивците е домакин на общности насекоми, водорасли, гъбички и бактерии, наред с други микроби, някои от които могат да представляват риск за развиване на заболяване.

И все пак експертите казват, че известните бавно движещи се бозайници изглеждат изненадващо устойчиви на инфекции.

„Ако погледнете козината на ленивеца, виждате движение: там има молци, различни видове насекоми… те са обширен хабитат“, казва Макс Чавария, изследовател от Университета на Коста Рика, пред AFP.​

„Очевидно, когато има съвместно съществуване на много видове организми, трябва да има и системи, които да ги контролират“, каза той.

Чавария и екипът взимат проби от козината на костарикански трипръсти ленивци, за да проучат каква може да бъде тази система за контрол.

Това, което откриват е възможното съществуване на бактерии, произвеждащи антибиотици, които "правят възможно контролирането на пролиферацията на потенциално патогенни бактерии или инхибиране на други конкуренти" като гъбички, според проучването, публикувано в списанието Environmental Microbiology.

„Няма инфекция“

🦥 Fur of Costa Rican sloths may harbour antibiotic-producing bacteria that could hold a solution to drug resistancehttps://t.co/MnIi3zf9I9

— The Telegraph (@Telegraph) May 1, 2023

Ленивецът е национален символ в спокойната Коста Рика и основна туристическа атракция за страната в Централна Америка.

Популациите и на двупръстите (Choloepus Hoffmanni), и на трипръстите (Bradypus variegatus) видове ленивци намаляват, според Червената книга със застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата.

Те живеят в короните на дървета в джунглата на карибския бряг, където климатът е горещ и влажен.

Американката Джуди Ейви поддържа резерват в джунглата, където се грижи за ленивци, ранени след контакт с хора или животни.

Тя лекува и помага за възстановяването на ленивците, а след това ги пуска обратно в дивата природа.

„Никога не сме имали случай на ленивец, който да има някакво заболяване“, каза тя пред AFP.

„Имало е такива, които са изгорени от електропроводи и цялата им ръка е просто унищожена, но инфекция няма.“

„Мисля, че за 30-те години, през които се занимаваме с това сме видели общо пет животни, които са дошли с инфектирана рана. Това ни показва, че нещо се случва в тяхната телесна екосистема.“

Ейви, която създава резервата с покойния си съпруг от Коста Рика, Луис Аройо, никога преди не била чувала за ленивци у дома в Аляска.

Откакто получава първия си ленивец, когото нарича „Лютиче“, през 1992 г., тя се грижи за над 1000 животни от този вид.

Пеницилиново вдъхновение

🦥 Fur of Costa Rican sloths may harbour antibiotic-producing bacteria that could hold a solution to drug resistancehttps://t.co/MnIi3zf9I9

— The Telegraph (@Telegraph) May 1, 2023

Изследователят Чавария взима проби от козината на ленивци от резервата, за да ги изследва в своята лаборатория.

Той започва изследването си през 2020 г. и вече има 20 микроорганизма, които чакат да бъдат назовани.​

Но той казва, че предстои дълъг път в определянето на това дали бактериите на ленивците могат да бъдат полезни и за хората.

​„Преди да мислим за приложение в човешкото здраве, важно е първо да разберем какъв тип молекули са включени“, каза Чавария.

Пример за това е пеницилинът, открит през 1928 г. от британския учен Александър Флеминг, който открива, че гъбично замърсяване на лабораторна култура убива бактерия, причиняваща заболяване.

Неговото откритие на първия в света „убиец“ на бактерии или антибиотик му донася Нобелова награда за медицина през 1945 г.

Въпреки това резистентността на микробите към антибиотиците е нарастващ проблем, което означава, че някои лекарства вече не действат в борбата с инфекциите.

Антимикробната резистентност е естествено явление, но прекомерната употреба и злоупотребата с антибиотици при хора, животни и растения е влошила проблема многократно.

Световната здравна организация изчислява, че до 2050 г. резистентността към антибиотици може да стане причина за около 10 милиона смъртни случая годишно.

„Проекти като нашия могат да допринесат за намирането на нови молекули, които могат в дългосрочен план да бъдат използвани в битката срещу антибиотичната резистентност“, казва още Чавария.