Космическо глухарче: Планета като захарен памук озадачи учените

Г алактиката, често ни изненадва разни странни космически обекти, но една екзопланета, открита на 1232 светлинни години от нас, е сред най-странните досега.

Това е WASP-193b и въпреки че е с почти 50 процента по-голяма от Юпитер, тя е толкова лека и пухкавa, че общата й плътност е сравнима с тази на захарен памук. Това е само една идея повече от 1 процент от плътността на Земята. Тя е сякаш космическо глухарче... ако едно глухарче може да бъде планета.

WASP-193b exoplanet: The dandelion balloon of the universe

• https://t.co/vpW58aqLvV pic.twitter.com/35Wg7kARpd

— ShiftDeleteGlobal (@ShiftDeleteEn) July 23, 2023

„Въпреки че подобни екзопланети не са нещо съвсем нечувано, те определено са рядкост и биха могли да ни помогнат да разберем по-добре планетарната еволюция“, посочват от международния екип, ръководен от астронома Халид Баркауи от университета в Лиеж в Белгия.

Изучаването на всички странни и прекрасни светове, които са някъде там, не само ни позволява да контекстуализираме нашата Слънчева система, но предлага възможността да надникнем към процеса на формиране и развитие на планетарните системи.

Газовите гиганти близо до своите звезди са отлични за целта инструмент, защото нашето разбиране за формирането на планетите е, че те са се образували другаде и след това са мигрирали. Облъчването от звездата пък означава, че много от тези светове се свиват.

WASP-193b е екзопланета, обикаляща около подобна на Слънцето звезда, наречена WASP-193. Тази звезда е около 1,1 пъти по-голяма от Слънцето и е с много подобна температура и възраст. Но WASP-193b обикаля около звездата си по-близо, от която и да е от планетите в Слънчевата система.

Проучване за това как светлината на звездата се променя, докато екзопланетата се движи около нея, позволило на Баркауи и колегите му да изчислят радиуса и масата на WASP-193b. Радиусът й е около 1,46 пъти от този на Юпитер, но масата му е невероятно малка - само 0,139 пъти тази на Юпитер.

اكتشف #علماء_الفلك كوكبًا خارج المجموعة الشمسية على بعد 1232 سنة ضوئية هو أحد أكثر الكواكب غرابة حتى #الآن.
اطلق عليه WASP-193b وعلى الرغم من أنه أكبر بنسبة 50 في المائة تقريبًا من كوكب #المشتري ، إلا أنه خفيف ورقيق جدًا لدرجة أن كثافته الإجمالية يمكن مقارنتها بكثافة حلوى القطن.… pic.twitter.com/EClaz1dfH9

— شرف السفياني (@sharafalsofiani) July 22, 2023

Благодарение на тези данни изследователите изчислили плътността на екзопланетата - 0,059 грама на кубичен сантиметър. За сравнение, плътността на Земята е 5,51 грама на кубичен сантиметър, тази на Юпитер е 1,33 грама на кубичен сантиметър. Плътността на захарния памук е 0,05 грама на кубичен сантиметър.

Много малко други планети с подобна плътност са откривани досега, благодарение на това обаче имаме някои предположения за това как такива пухкави светове могат да съществуват. Близостта до звезда може да нагрее атмосферата, от което тя се раздува, особено ако е предимно изградена от водород и хелий.

Но такъв свят подобен на WASP-193b би съществувал в този вид само няколко десетки милиона години, докато звездата е още млада и по-гореща. Освен това топлината и ветровете от звездата биха могли доста бързо да премахнат такава слаба атмосфера.

Така че това предизвиква някои въпроси. Смята се, че звездата е на възраст около 6 милиарда години. Освен ако няма някакъв механизъм за вътрешно затопляне на планетата, която да издува атмосферата й, наблюдаваните свойства не могат да бъдат пресъздадени с помощта на сложните модели на планетарна еволюция.

🪐🍬 Astrónomos de la Universidad de Lieja (Bélgica) han hecho un emocionante descubrimiento: un exoplaneta llamado “WASP-193b”. Este tiene casi el doble del tamaño de Júpiter, pero su densidad ronda los 0,059 gramos por centímetro cúbico, similar a la densidad del algodón de… pic.twitter.com/LSQj214DrY

— JP+ (@jpmasespanol) July 25, 2023

WASP-193b е отличен кандидат за последващи изследвания, в които да се проучи от какво се състои атмосферата й. Това е една от причините, поради които е проектиран космическият телескоп Джеймс Уеб. „Само едно транзитно наблюдение може да доведе до прозрения, които да обясняват как такъв странен, пухкав, стар свят може да съществува във Вселената“, казва екипът.

Изследването на екипа е прието е достъпно на arXiv.