Хората се чудят: Ако в Космоса няма кислород, как Слънцето гори?

В ъпреки че не страдаме от недостиг на сложни въпроси по отношение на Вселената, понякога е забавно да се върнем към основните. В този дух, ето отговора на въпрос, който хората задават отново и отново в интернет: „Ако в Космоса няма кислород, как Слънцето гори?“

Първо, в Космоса има молекулярен кислород – просто не е много. Открит е в молекулярна форма на няколко места, включително в мъглявината Орион, в облака Ро Змиеносец, и галактиката наречена Маркариан 231. Дори в мъглявината Орион той е оскъден и определено не е причината Слънцето да "гори“. Земята е единственото място в нашата слънчева система, на което знаем, че има огън. Всъщност това е единственото място във Вселената, на което сме сигурни, че съществува огън, и да, това включва звездите и Слънцето.

За да имате огън, ви е нужен свободен атмосферен кислород. Без него горенето просто не може да бъде осъществено, а за продължително горене експериментите показват, че е необходим атмосферен обем от около 16 процента O₂. Въпреки че е третият най-разпространен елемент във Вселената след хелия и водорода, свободният молекулярен кислород съществува в изобилие само на Земята, където нашата атмосфера е съставена от 21 процента кислород.

Слънцето се състои от 91 процента водород и 8,9 процента хелий по отношение на броя на атомите си и около 70,6 процента водород и 27,4 процента хелий по отношение на масата си. Ако изчислите много бързо, ще забележите, че при това положение не оставя много място за наличие на кислород, камо ли достатъчно, за да поддържа горене.

Вместо това топлината и светлината се генерират от ядрен синтез.

„Огромната маса на Слънцето се държи заедно чрез гравитационно привличане, което създава огромно налягане и температура в сърцевината му“, обясняват от НАСА.

„В ядрото температурата е около 15 милиона градуса по Целзий, което е достатъчно за поддържане на термоядрен синтез. Това е процес, при който атомите се сливат, за да образуват по-големи атоми и в процеса освобождават зашеметяващи количества енергия. По-конкретно, в ядрото на Слънцето водородните атоми се сливат, за да образуват хелий."

Това е процесът благодарение, на който има слънчевата топлина и светлина. Но ако Слънцето не гори и пространството е вакуум, как усещаме слънчевата топлина на Земята?

С по-малко частици, с които да взаимодейства във (почти) вакуума на Космоса, няма достатъчно материя, която да се нагрява чрез радиация. Топлината, която усещаме на Земята, не е директна топлинна енергия от Слънцето, а резултат от слънчева радиация, излъчвана от Слънцето (дължини на вълните в електромагнитния спектър, включително видимата светлина), взаимодействаща с частици на Земята.