Б рюксел не се задоволява да регулира торовете, автомобилите и сирената, а се стреми да създаде космически етикет на ЕС, който скоро ще може да се поставя върху ракети и сателити като част от усилията да принуди компаниите да използват орбитата отговорно, съобщава "Политико".
"С всеки изминал ден Космосът все повече заприличва на Дивия запад и е време да въведем европейски правила", казва Кристоф Грудлер, член на Европейския парламент от Франция, който ръководи законодателната работа по IRIS2 - отговорът на ЕС на сателитната комуникационна система Starlink на SpaceX.
Очаква се след Великден Европейската комисия да предложи първия в света всеобхватен закон за Космоса. Той ще се използва за обозначаване на компании, които спазват новите правила за устойчивост и сигурност по същия начин, по който блокът използва еко маркировки за сертифициране на перални машини или телевизори.
"Ако космическите компании искат да правят бизнес с блока, те ще трябва да спазват правилата", категоричен е и Никлас Нинас, член на ЕП, който отдавна настоява Комисията да определи правила за космическото пространство, добавяйки, че проектът се оформя така, че да създаде "единен пазар в Космоса".
Законът на ЕС ще установи стандарти за ограничаване на светлинното замърсяване, причинено от нарастващите спътникови съзвездия и за ограничаване на емисиите на парникови газове и замърсяването, причинено от изстрелването на ракети. Ще бъдат положени и усилия за справяне с нарастващото количество космически отпадъци, като се гарантира, че отпадъците, които се връщат обратно на Земята, се обработват безопасно.
"За повече от 60 години космическа дейност имаме повече от 60 000 обекта, които трябва да бъдат проследявани в Космоса, и над 1 милион малки отломки. Ако не предприемем нищо, вече няма да можем да изстрелваме сателити, тъй като пространството ще бъде твърде затрупано", добавя Грудлер.
Всичко това е част от плановете за разработване на пътни правила за управление на космическия трафик, като се има предвид, че броят на спътниците в ниска околоземна орбита (все по-натоварената лента, критична за телекомуникациите и космическите апарати за наблюдение) рязко нарасна през последните години.
По данни на Европейската космическа агенция, в момента в орбита се намират около 9 000 функциониращи спътника, като броят им се увеличава. През тази година ЕС ще изпрати в орбита още четири от своите космически апарати "Галилео", както и сателити за наблюдение на Земята Sentinel.
Тази активност накара председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен да обяви плана за космическо право миналата година.
Съществуват много малко световно признати правила за космическото пространство. Основното от тях е ангажиментът на ООН от 1967 г. за забрана на разполагането на ядрени оръжия в Космоса.
Необходимостта от установяване на правила обаче става все по-належаща, тъй като броят на сателитите се увеличава, а икономическото значение нараствa. Според инвестиционната банка Morgan Stanley космическата икономика ще възлезе на впечатляващите един трилион долара до 2040 г.
САЩ и Китай вече създават и коалиции от съмишленици около предпочитаните от тях правила. Повечето страни от ЕС са подписали необвързващото американско споразумение "Артемида" за сътрудничество в областта на гражданското изследване на Луната, Марс, комети и астероиди за мирни цели.
Тази надпревара за изграждане на блокове прави законодателната инициатива на ЕС по-належаща, а Комисията се стреми да използва примамливия си единен пазар като сила, за да наложи новите правила.
"Достъпът до пазара е сигурен аспект, който трябва да бъде разгледан. И е елемент, който трябва да бъде налице", допълва Херман Лудвиг Мьолер, директор на Европейския институт за космическа политика.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
