And I swear to defend
I will fight to the end
And I swear that I'll never be taken alive
And I know that we'll stand
We'll fight for a land
Не се бъркайте, това не е речта на Уилям Уолъс. Тя върви така: „Аз съм Уилиям Уолъс. И пред себе си виждам цяла армия от мои сънародници, изправили се срещу тиранията. Вие дойдохте да се биете като свободни мъже и вие сте свободни мъже. Какво бихте били без свободата си?”
Общото между бореца за свобода и куплета от емблематичното за Iron Maiden парче The Clansman е Шотландия.
Независимостта, изправянето срещу тиранията, свободата. Епичните и романтични разкази винаги се свързват с планините, Highlands, на Шотландия. Огледалният образ е казва Badlands в Англия.
Имам щастието да разгледам именно него. Трябва да ви уверя, че то е нещо наистина интересно, но трябва да предупредя: това е красота, която няма да се хареса на мнозина, защото е странна, сурова, на моменти сюреалистична. Тук вали 300 дни в годината, също толкова време и духа вятър, а тази комбинация си е сериозно изпитание за туриста.
Аз нямам подобни притеснения, защото обикалям тези земи с новия Ineos Grenadier, вероятно най-способният офроудър. Приключението ни започва от Floors Castle – най-големият обитаем замък в Шотландия (и трети по големина на Острова). Такива гледки съм виждал само на кино, но пък сега имах възможността да се разходя в част от огромното землище към замъка (който преди две години е празнувал 300-годишен юбилей), където сърни изкачат пред автомобила ми, а фазани висяха от колана на достолепен сър с бастун, пушка и две кучета.
Истинското приключение започва след това, когато се отправяме към легендарните земи на беззаконие, т.н. Badlands. Тук е пълния антипод на Highlands – векове наред тези негостоприемни земи между Англия и Шотланзия са населявани от разбойници, които воюват ту на страната на Англия, ту на страната на Шотландия, който плати повече. Прекосявам и безкрайната редица борове и огромни торфени блата на гората Kielder, пътувам през проходите Kirkstone, Wrynose и Hardknott Passes, описани от ВВС като „най-лудите пътища на Англия”. Глътка свеж въздух е нощувката край Ullswater, в света на Езерния район.
За Badlands се говори, че е била земя, където беззаконието е било основната движеща сила столетия. Преди около 1900 години император Адриан решава, че единственият начин да укроти проблемните племена, е да построи дълга 73 мили стена.
Сега Hadrian Wall е паметник на културата на ЮНЕСКО. Прекосяваме я там, където е висока колкото височината на един камък, но в централната си част все още се извисява високо.
В по-модерни времена тези ветровити земи са познати като Marches, или Debatable Lands, където не важат законите нито на Англия, нито на Шотландия. Семействата се обединяват в кланове, за да се защитават от другите – или пък да нападат другите за земи. Ако използвам телевизионната терминология, това е Game of Thrones за времето си.
Мирът по тези земи идва едва след обединението на Англия и Шотландия. Макар че 11-ият Дюк на Роксбург има друга теория по въпроса. Според него изобретяването на ръгбито пленява въображението на хората, които забравят за склонността си да се избиват взаимно.
Може и да е прав. Когато малкият град Хавик избира ръгбито за свой зимен спорт пред футбола, идват добри дни за шотланoското ръгби – Hawick RFC е дал 61 играча на националния отбор до момента.
Ineos Grenadier е като чудовището от Лох Нес (тест драйв)
Друго нещо, което не съм виждал никога, е т. нар. черна гора. Говоря за гората Kielder в Англия, която се простира на почти 580 кв. мили. Това е гора, в която слънчев лъч на стига земята. А тя е покрита от изключително наситени в зелен цвят мъхове. Дърветата са толкова гъсто едно до друго, че буквално човек няма как да премине през първия ред дървета, да не говорим да влезе на 2-3 метра навътре.
Ние се движим по просека към обсерваторията Kielder, разположена на върха на Northumberland International Dark Sky Park. Там имах щастието да държа метеорит на 4,5 млрд. години. Проблемът е, че духа такъв вятър, че буквално те пронизва.
За феновете на рали спорта ще кажа, че гората Kielder години наред е домакин на едни от най-известните отсечки в британския кръг от WRC.
Аз не съм на рали, затова се отправям към кариерата Kirkby. За нея няма друго определение освен Мордор. В земята е отворена огромна дупка, може би поне 200-ина метра към недрата на Земята, а огромни ескаватори и камиони копаят и превозват единственото нещо в изобилие по тези земи – камъните. Те са използвани за строежа на различни емблематични сгради, сред които Tower Bridge и State Bank of Texas.
От върха й се вижда част от огромната разливна площ на залива Morecambe, където финишира моето епично приключение. При отлив се откриват 320 км. км от морското дъно. Кралският водач по пясъците, това е официалната му титла, е една от най-древните професии във Великобритания. Човекът е шесто поколение наследствен служител на Краля (доскоро Кралицата), за което получава годишна заплата от… 15 лири.
Но без неговото позволение няма шанс някой да мине по открилия се пясък между две шотландки села. Той е начело (със специалния си трактор) на нашата колона от 20-ина Ineos Grenadier, които поемат на епичното прекосяване на залива. В продължение на 12 мили шофирам по дъното на Ирландско море, което на практика си е част от Атлантическия океан.
Това е изживяване, което няма да забравя никога. А вие, ако някога се озовете в тази част на Европа, задължително трябва да видите Morecambe Bay на отлив.
Макар това далеч да не е най-удачната туристическа дестинация, тази част на Шотландия предлага гледки и пейзажи, който вероятно няма на нито едно друго място в Европа. А те са идеално място за най-разпространения „жител” на тази част на Шотландия. Това е овцата от порода Herdwick. Легендата гласи, че викингите ги пренасят със себе си през 9 век. Тази порода е способна да оцелее до три дни затрупана изцяло от сняг, затова не е изненада, че си пасе съвсем кротко на брулещия постоянно вятър и дъжд. Интересното за тях е, че агнетата са почти черни, след това стават кафяви, а с напредване на възрастта вълната им става сива.
