Isuzu D-Max e играч от старата школа (тест драйв)

П рез последните четири седмици тествах четири електрически модела (единият имаше и конвенционален вариант, но този на ток ми хареса повече) и бях на представянето на пети. На този фон, да седна зад волана на нещо от старата школа ми се видя като скок в миналото на автомобила, което аз харесвам изключително много. Защото зад волана на Isuzu D-Max не мислех за Брюксел, Евро 7, Парижко споразумение, политически решения, емисии СО2. Зад волана на Isuzu D-Max значение има всичко онова, което до не толкова отдавна се ценеше най-много: здравина, надеждност, огромни офроуд способности, товароносимост. Добавям и осъвременена и много атрактивна визия, за да се получи един автомобил, който минава навсякъде и върши всичко.

Не ме обвинявайте, че живея в миналото. Моето е свързано с автомобила повече от 21 години, през които съм тествал над 1000 автомобила. На този фон мога да кажа, че беше чудесно. Но съм и напълно наясно как изглежда бъдещето: всичко на ток, но без емоции. Да, някои електромобили имат умопомрачително ускорение, но то никога не може да донесе толкова удоволствие, колкото на един истински бензинов звяр. И не, не смятам, че автомобилите са основната причина (една от тях със сигурност) преди дни да се откъсне айсберг с размерите на о-в Майорка. Но съм убеден, че само до няколко години автомобилите като Isuzu D-Max ще изчезнат от Европа. Затова съм и толкова заинтересован от него.

Компанията Isuzu е като митичен еднорог – чували сте, че съществува, но никога не сте виждали такъв. Сигурен съм дори, че не са малко хората, които дори не са виждали модел на Isuzu, макар марката да е една от най-старите автомобилни компании в Япония – с 20 години по-стара от Toyota.

Причината за това се крие във факта, че преди повече от 20 години Isuzu се съсредоточи само върху леко-и тежкотоварните превозни средства. Този факт е от основно значение, за да разберете защо Isuzu e най-големият производител на дизелови двигатели в света. Това не се тачи вече в Европа, но светът не е само Европа. В Тайланд пикапът е най-разпространеното превозно средство, а да биеш по продажби Toyota Hilux си е повече от достойно за уважение. Това само значи, че D-Max е изключителен автомобил за тежки терени и работа. Проблемът е, че у нас пикапът си остава нишов модел, тъй като не са много бачкаторите, които могат да си го позволят.

Затова и аз го разглеждам по-скоро като лайфстайл модел, а не толкова като такъв, предназначен за работа. Знам, че основното му предназначение е именно такова, но у нас винаги са се купували най-скъпите модификации, накичени с всевъзможни аксесоари. D-Max не прави изключение.

Ford Ranger: Елитният корпус на щурмоваците (тест драйв)

Електрическата трансформация на Mercedes започва с EQC и EQA (тест драйв)

На пръв поглед моделът изглежда като обикновен фейслифт: Isuzu е запазил характерното „лице” на модела, като нови са бронята и фаровете. Но в действителност всичко друго е ново: рама, окачване, кабина, двигател, електроника… На този фон би трябвало дизайнерите да разграничат третото поколение на модела много повече от предшественика му, но трябва да кажа, че и така D-Max изглежда много атрактивно на фона на общия автопарк около нас. За това „вина” носят още този оранжев цвят, джантите и стъпенката под вратите.

Шасито е сериозно преработено: междуосието е увеличено с 3 см, с 50% е увеличено сечението на надлъжната греда на рамата. Вече 46% от конструкцията е изпълнена от високоякостна стомана, в резултат на което здравината на рамата е увеличена с 20%. Към това добавям и системата ADAS и до 8 въздушни възглавници, за да констатирам, че това е първият пикап с резултат от 5 звезди за безопасност на Euro NCAP, присъдени по най-новата тестова методология на организацията.

BMW M3 Competition е есенцията на баварската философия (тест драйв)

Електрическият Enyaq e един от най-важните модели в историята на Skoda (тест драйв)

Но безопасността е най-малкото нещо, за което човек да се тревожи на борда на D-Max. Причината е, че самите размери на пикапа се грижат за душевното ви спокойствие. Но тези размери си имат плюсове и минуси.

На първо място размерите са изключително важни за функциите, които по подразбиране са му възложени: превоз на товар над тон (1095 до 1205 кг) в зависимост от кабината (те са три възможни) и теглене на прикачен товар до 3,5 тона.

Проблемът с дългото над 3,1 м междуосие и тегло над 2 тона идва, когато започнете да ползвате D-Max като заместител на SUV. Легнали полицаи и разбити пътища са песен за този автомобил, но при шофиране по хубави пътища или в завои – D-Max не може да се мери нито с пътното поведение, нито с прецизността, нито с тишината на борда на който и да е SUV.

Положителното в случая е, че той е абсолютно конкурентноспособен с оборудването и изпълнението в интериора. Разбира се уточнявам, че тестовият ми автомобил е с много високо оборудване, затова и мекият материал на арматурното табло и кожената тапицерия правят приятно впечатление. Просторът на задните места (двойна кабина) дори няма да го коментирам (има предостатъчно място), но 9-инчовият сензорен екран заслужава внимание. Автомобилът разполага с пълен набор от асистенти за подпомагане на управлението (благодарение на две камери над огледалото за обратно виждане), но понякога те се намесват ненужно, засичайки обект, който смятат за потенциална опасност. И тук има може да се възползваш от Apple CarPlay и Android Auto, няколко USB входа, аудио система с до 8 високоговорителя и други.

Но най-силните черти на този автомобил изпъкват, когато слезете от асфалта. Именно на пресечен терен Isuzu D-Max се чувства в свои води. Теренът, на който повечето глезени SUV-ове биха се „удавили”. Задачите към тях са за катерене на бордюри и изцапване на джантите по леки черни пътища. Но за пресечени терени си има офроуд специалисти с бетонно окачване, висок клиренс и два скоростни лоста. Последното вече е отживелица, но въртящият си регулатор дава възможност за 4х4 задвижване в режим 4H или 4L, както и за блокиране на задния GKN диференциал. Добавям и най-големия пътен просвет сред конкурентите 235-240 мм под защитната скара на двигателя.

KIA Sorento е последният мохикан (тест драйв)

Рог на изобилието от Renault Megane (тест драйв)

Благодарение на него е възможен ъгъл на заход от 30,5 градуса и ъгъл на отход 24,2 градуса, за да не се притеснявате за броните при по-сериозно забавление извън пътя. Няма как да не маркирам и факта, че моделът може да атакува водни препятствие с дълбочина до 800 мм. Всичко това превръща D-Max в последната истинска крепост за мъжете, както много точно го определи мой колега.

Ако двигателят бе и V6 (какъвто се предлага в Русия), щастието щеше да е пълно. Но Грета Тунберг винаги е на стража, затова и японците предлагат автомобила само с 1,9-литров дизел за Европа, отговарящ на последния екологичен стандарт Евро 6b, без да се нуждае от добавката AdBlue. Това е добре, но само 164 к.с. не са. Въртящият момент от 350 Нм е достатъчен по време на офроуд, но проблемът е, че идва над 2000 об/мин. Това ще рече, че с 6-степенната механична кутия (има и 6-степенна автоматична на Aisin) доста често изпитвам нежелания ефект на турбо дупката, когато качвам „Петрохан”. Новото електрическо серво на волана ме облекчава в серпентините, но за автомобил с подобни размери не може да се каже, че е маневрен. Но пък може да се каже, че е доста икономичен: след 450 км връщам пикапа при среден разход от 7,5 л/100 км, като на борда му бяхме трима човека, колело, тротинетка и още 3-4 куфара.

D-Max не се плаши от тежък офроуд и се надсмива над „легналите полицаи“, а когато напълните „легена“ му се чувства истински пълноценни. Кошмарът идва, щом се наложи да маневрирате и да търсите паркоместа. Но D-Max е от онази особена порода автомобили, която може да доставя удоволствие извън работните задачи – стига да не карате често в централните градски части.