В сички сме го виждали: дете с един пръст, пъхнат в ноздра, което „копае“ в кухината за златно парченце, изважда го внимателно и след това го лапва като вкусна закуска. За възрастните това може да е гнусно, но повечето деца изглеждат напълно необезпокоявани. Но защо децата ядат сополите си?
Повечето родители ще ви кажат колко често децата ядат собствената си носна слуз, поведение, известно като „мукофагия“, но данните за разпространението му са оскъдни.
Едно проучване предполага, че бъркането в носа като цяло не е ограничено само до децата; възрастните също често го правят. Друго изследване от 2001 г., базирано на анкета сред 200 тийнейджъри в Индия, установява, че почти всички участници са признали, че си бъркат в носа; още повече – деветима от извадката казват, че редовно ядат сополите си. Що се отнася до въпроса защо децата ядат собствената си слуз, не са провеждани задълбочени научни изследвания, пише Live Science.
Изследователите обаче са установили, че мукофагията се среща при поне още 12 вида примати. Еволюционният биолог Ан-Клер Фабр за първи път открива това, докато наблюдава ай-ай (Daubentonia madagascariensis). Този вид лемур е известен със своя среден пръст с дължина около 8 сантиметра, който използва, за да изважда насекоми от труднодостъпни цепнатини. Но когато Фабр наблюдавала ай-ай в плен през 2015 г., тя била изненадана да го види как пъха дългия си, тънък пръст в ноздрите си, изважда слуз и след това облизва пръста си до чисто.
„Беше едновременно смешно и отвратително“, спомня си Фабр, доцент в Университета в Берн, Швейцария. „Изглеждаше, че наистина му доставя удоволствие това, което прави. Това е нещо, което те правят доста често“. Възможно е ай-аят в плен да е бил необичаен с навика си да си бърка в носа, но няма причина да се предполага, че това не се случва и при дивите ай-ай, уточнява Фабр.
Това накарало Фабр да се запита дали и други примати ядат собствената си слуз. Когато направила преглед на научната литература, включващ и собствените ѝ наблюдения върху ай-ай, тя открила доказателства, че горили, бонобо, шимпанзета, макаци, капуцини и други примати също си бъркат в носа и ядат слузта. Повечето видове използвали пръстите си, но някои използвали пръчки, за да извадят „плячката“. Някои примати дори разширявали услугата, като бъркали и в носовете на други, установява изследването.
„Когато погледнете състава на слузта, тя е предимно вода – над 98%“, казва Фабр. Останалата част се състои от протеино-въглехидратен компонент, наречен муцини, както и соли. Възможно е животните да извличат някаква полза от консумацията на тези съставки, по същия начин, по който някои видове ядат собствените си изпражнения, за да усвоят останалите хранителни вещества в тях, обяснява Фабр.
Тази идея повдига въпроса дали може да има по-дълбока еволюционна основа за мукофагията при хората.
Слузта създава защитен слой, който улавя прах, спори и болестотворни микроорганизми, когато вдишваме, преди те да достигнат белите дробове. През 2013 г. биохимик споделя хипотеза, че яденето на сополи може по този начин да излага децата на малки дози патогени, които „обучават“ имунната система да разпознава тези молекули и могат да помогнат за задействане на имунен отговор. Тази идея обаче в крайна сметка не е била тествана с емпирични изследвания.
Д-р Читаранжан Андраде, автор на изследването от 2001 г. за бъркането в носа при тийнейджъри, е предпазлив към подобни теории. „Скептичен съм. Всяко имунно активно вещество, което оцелява след изсъхването в слузта, вероятно е в много малко количество и също така е вероятно да бъде смляно след поглъщане“, което означава, че ефектът му би бил ограничен, обяснява по имейл почетният старши професор в Националния институт по психично здраве и невронауки в Бангалор, Индия.
Други експерти предупреждават, че тъй като носната слуз може да разпространява бактерии, причиняващи пневмония, бъркането в носа и мукофагията при децата трябва да бъдат контролирани, когато те са около хора с отслабена имунна система.
Тъй като няма доказателства в подкрепа на идеята, че мукофагията засилва имунитета, изследователите са потърсили по-интуитивни причини защо децата ядат собствената си слуз. Сополите могат да създават сърбеж, стягане и дискомфорт в носа, което да подтикне към бъркане, а любопитните деца след това може просто да решат да ги опитат, предполага Фабр.
Един изследовател е попитал децата директно защо ядат сополите си. Резултатите са публикувани в глава от книга през 2009 г., която не е била рецензирана, и са базирани на много малка извадка от едва 10 деца. Но изводите включват факта, че те харесвали да ядат сополи просто заради привлекателната им текстура и вкус.
Андраде смята, че децата развиват този навик, защото той все още няма негативната асоциация, която носи за по-възрастните. „Тъй като децата го правят открито, те биват наблюдавани и смъмряни, и тъй като самото действие, както бъркането, така и яденето, е стигматизирано, предполагам, че те не го повтарят, поне не открито“, казва Андраде.
Докато не се появят конкретни изследвания по въпроса, отговорът на това защо точно децата ядат сополите си ще остане неясен. За Фабр поне това е тема, която заслужава повече проучване, за да се разбере дали има възможни ползи или вреди от мукофагията за детското развитие.
В крайна сметка тя вярва на думите на децата и смята, че те може просто да ядат сополите си, защото им харесва. „Това е нещо, което е хрупкаво и леко солено“, казва тя. А след като е гледала с часове ай-ай, които си бъркат в носа, и е научила колко разпространен е този навик при други видове, това вече не ѝ причинява отвращение: „Честно казано, според мен това не е нещо отвратително“.
