Н а 14 септември 1812 г. (2 септември по стар стил), само седем дни след кървавата Бородинска битка, френският император Наполеон Бонапарт влиза в Москва начело на своята Велика армия. Това събитие се превръща в един от най-драматичните моменти на Наполеоновите войни и бележи повратен етап в Руската кампания.
След ожесточените сражения при Бородино,
в които и двете страни дават огромни жертви, руската армия под командването на генерал Михаил Кутузов взема стратегическо решение да отстъпи и да не защитава Москва на всяка цена. Въпреки че Бородинската битка се смята за тактически успех за французите, тя струва на Наполеон десетки хиляди убити и ранени войници, а руската армия запазва боеспособността си. Това позволява на Кутузов да продължи плана за изтощаване на противника.
Когато на 14 септември войските на Наполеон достигат до руската столица, те заварват един призрачен град. По-голямата част от населението е напуснало, а официалните власти са евакуирани. Вместо тържествено влизане и символ на победа, французите се сблъскват с тишината на изоставените улици и заплахата от пожар.
Скоро след влизането им в Москва започват масови пожари.
Историците и до днес спорят дали те са били умишлено организирани от руските власти и специални части, или са възникнали в резултат на хаоса и грабежите. Но фактът е, че голяма част от града изгаря – над две трети от постройките са унищожени. Вместо да намери убежище и снабдителна база за армията си, Наполеон остава в опустошен град без достатъчно храна, ресурси и подслон за стотици хиляди войници.
Наполеон очаква руската страна да поиска мир, вярвайки, че падането на Москва ще сломи духа на противника. Но Александър I отказва преговори и категорично отхвърля всякакви предложения за капитулация. Това поставя френския император в трудна позиция – армията му е изтощена, снабдяването е катастрофално, а настъпващата руска зима приближава.
Престоят в Москва продължава малко повече от месец, но вместо очаквания триумф, той се превръща в тежко бреме.
Липсата на мирно споразумение и изчерпването на ресурсите принуждават Наполеон да се изтегли. Този отстъпление, започнало през октомври 1812 г., се превръща в катастрофа за Великата армия – стотици хиляди войници загиват от глад, студ, болести и постоянни руски нападения.
Влизането в Москва, което Наполеон възприема като кулминация на своята кампания, всъщност бележи началото на края на неговата военна мощ. Вместо символ на победа, изоставената и горяща столица се превръща в предвестник на поражението, което ще промени хода на европейската история.
- Умира американският президент Уилям Макинли
На 14 септември 1901 г. президентът на Съединените щати Уилям Маккинли умира в град Бъфало, щата Ню Йорк, осем дни след като е прострелян по време на публична среща с граждани. Трагичното събитие не само слага край на живота на един уважаван държавник, но и бележи началото на нова ера в американската политика.
На 6 септември 1901 г. Маккинли посещава Панамериканската експозиция в Бъфало – голямо технологично и културно изложение, символизиращо прогреса и амбициите на Съединените щати. По време на традиционна среща с граждани, известна като „receiving line“, анархистът Леон Чолгош успява да се приближи до президента, скрито държейки револвер в ръката си, обвита с кърпа. Чолгош произвежда два изстрела от близко разстояние. Единият куршум рикошира, но другият пронизва корема на президента, причинявайки тежки вътрешни увреждания.
Президентът е откаран в болница, където лекарите извършват операция.
В първите дни състоянието му изглежда стабилно, което вдъхва надежда на американската общественост. Въпреки това, инфекция започва да се развива в раните му – по онова време антибиотиците все още не съществуват, а медицинските методи са ограничени. На 13 септември състоянието му рязко се влошава, а на следващата сутрин, 14 септември 1901 г., Уилям Маккинли умира на 58-годишна възраст. Последните му думи са: „Добре е... да живеем в Божията воля.“
Последици
Смъртта на Маккинли шокира САЩ. Той е обичан заради умерената си политика, икономическия подем по време на мандата му и победата в Испано-американската война, която утвърждава страната като нова световна сила.
След неговата смърт, вицепрезидентът Теодор Рузвелт полага клетва като 26-и президент на САЩ. Така започва една нова епоха в американската история, свързана с прогресивни реформи, антимонополна политика и засилена международна роля на страната.
Леон Чолгош, вдъхновен от анархистични идеи и разочарован от социалното неравенство, признава вината си и е осъден на смърт чрез електрически стол. Присъдата е изпълнена през октомври 1901 г.
Още събития на 14 септември:
- 1911 г. – Руският премиер Пьотър Столипин е застрелян от Дмитрий Богров, докато присъства на представлението на „Приказката за цар Салтан“ на Римски-Корсаков в Киевската опера, в присъствието на императора на Руската империя Николай II.
- 1982 г. – американската актриса Грейс Кели, която изоставя Холивуд, за да стане принцесата на Монако, умира, след като получава мозъчен удар докато шофира и катастрофира.
Родени:
- 1847 г. – роден е българският министър-председател Димитър Греков
- 1930 г. – роден е българският писател Антон Дончев („Време разделно“)
- 1947 г. – роден е новозеландският актьор Сам Нийл („На лов за Червения октомври“, „Джурасик парк“, „Двестагодишен човек“, „Десет малки негърчета“)
- 1983 г. – родена е английската певица Ейми Уайнхаус
Починали:
- 1321 г. – умира италианският поет Данте Алигиери („Божествена комедия“)
- 1851 г. – умира американският писател Джеймс Фенимор Купър („Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсача“)
- 2009 г. – умира американският актьор Патрик Суейзи („Мръсни танци“, „Дух“, „Точка на пречупване“)
