Д нес е денят на хората, които са принудени да бягат. На семействата, които изоставят дома и родината си, за да се спасят от преследване, терор или война. Отбелязваме Световния ден на бежанеца.
Подобно на бежанците, ние също бягаме - от темата за тях. Поддаваме се на страхове или предубеждения и отказваме да погледнем цялата картина.
"Виждах съжалението в очите на майка ми. Но беше късно"
"Бежанец" не е равно на "икономически мигрант"
Кои са бежанците? Няма един-единствен отговор на този въпрос - всеки от тях носи своята история, помни своята болка и има какво да разкаже.
Refugees are students.
— UNHCR, the UN Refugee Agency (@Refugees) June 20, 2020
Refugees are nurses.
Refugees are teachers.
Refugees are electricians.
Refugees are lawyers.
Refugees are chefs.
Refugees are pilots.
Refugees are musicians.
Refugees are poets.
Refugees are people like you and me.
Stand #WithRefugees.#WorldRefugeeDay pic.twitter.com/DFS9QQ6Nep
Самото понятие "бежанец" обаче е ясно регламентирано. Ето какво е определението за него според Конвенцията за статута на бежанците: Това е лице, което има основателни опасения от преследване в своята държава, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група и поради тези причини не желае или не може да се ползва от закрилата на тази страна.
След като един човек реши да напусне държавата си поради някой от изброените фактори, той се превръща в лице, търсещо убежище. Всеки бежанец в началото е търсещ убежище, но не всеки търсещ убежище в крайна сметка бива признат за бежанец.
Търсещите убежище могат да бъдат разделени на няколко групи: потенциални бежанци, апатриди (хора без гражданство), вътрешно разселени лица (те не пресичат международните граници).
Кои са апатридите – хората без държава
Лицата без държава
Апатрид е "лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство", можем да прочетем в Конвенцията за статута на апатридите. Каква е причината за това?
If you were invisible, what would you do?
— UNHCR, the UN Refugee Agency (@Refugees) February 14, 2019
2,100 children were registered as ‘stateless’ in Europe last year, our new report shows.
Everyone has the right to belong.
#iBelong https://t.co/Kw1p3n4UMA pic.twitter.com/Pz5K4EzdLC
Хората получават гражданство веднага след раждането си. Невинаги обаче страните успяват да гарантират това право. Много деца се раждат без националност, вследствие на дискриминация към определени етнически или религиозни групи или заради пропуски в националните законодателства. Ако не се знае кои са родителите на някое дете, много вероятно е то да се превърне в апатрид, защото в дадената страна националността се определя на базата на потомствена връзка.
Според актуалните данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) апартидите по света към края на 2019 г. наброяват 4.2 милиона души.
Най-много апатриди има в Мианмар, където над милион души от етническото малцинство на рохингите са изключени от правото да получат националност. Една от най-главните причини за създаване на апатриди е фактът, че в 27 държави на жените е забранено да предадат своята националност на децата си.
Refugees have fled war and conflict.
— UNHCR, the UN Refugee Agency (@Refugees) June 20, 2020
Refugees have also fled persecution due to religion, ethnicity, gender identity, race, sexual orientation, and more.
They all have different stories and journeys - and we amplify them on #WorldRefugeeDay and beyond. pic.twitter.com/MAUDCeoCdx
Вътрешно разселените лица
Те не пресичат международните граници, а остават в пределите на страната, където може да са станали жертва на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Най-често лицата попадат в тази категория вследствие на граждански войни и конфликти. Според ВКБООН тези хора са почти 46 милиона.
Майките, които "изглаждат" гърдите на дъщерите си
Но да се върнем към определението за лицата, търсещи убежище. Както казахме - не всеки, който търси убежище, получава статут на бежанец.
Голяма част от лицата получават хуманитарен статут. Той се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като:
1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Най-бруталните случаи на потъпкване на човешките права
Закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Повече за това можете да прочетете тук.
Разбира се, миграционните потоци се формират не само от хора, които бягат от насилие, конфликти или изтезания, но и от лица, които имат други подбуди, за да напуснат родните си места. Икономическата причина е считана за една от главните. Според ВКБООН медиите би следвало да използват следния термин за тази категория лица - "икономически мигрант" (което не трябва да се бърка с "имигрант").
No human being is illegal
— UNESCO (@UNESCO) June 20, 2020
No human being is illegal
No human being is illegal
No human being is illegal
No human being is illegal
No human being is illegal
No human being is illegal
No human being is illegal
On #WorldRefugeeDay and every day, stand #WithRefugees! pic.twitter.com/TcprNBGN2f
ВКБООН предупреждава, че двете понятия "бежанец" и "мигрант" не са взаимозаменяеми. Медиите използват и още един термин, който не е определен в нито един закон, конвенция или протокол - "нелегален имигрант". През 2013 г. Асошиейтед прес забранява на своите журналисти да използват този термин, що се отнася до лица:
"Незаконен/нелегален" имигрант не може да има, самото преминаване на границата може да бъде определено като нелегално, но терминът не може да определя извършителя на деянието".
Откъде идват бежанците и къде отиват?
След като изяснихме основните понятия, е добре да погледнем кои са държавите, които "произвеждат" най-много бежанци и къде търсят спасение тези лица.
До края на 2019 г. по света има 79.5 милиона принудително разселени хора. 26 милиона от тях са бежанци (20.4 милиона влизат в мандата на ВКБООН и 5.6 милиона в мандата на Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци).
Медиите редовно показват бежанци, които пристигат на гръцка или италианска земя след опасно пътуване по Средиземно море. Кадри от границата на САЩ пък предполагат, че Аризона е залята от хора, които бягат от насилие в Централна Америка.
Но статистическите данни посочват различна картина. 80% от бежанците са приютени от страни, съседни на техните държави на произход.
It's shocking that nearly half of all @refugees are children. They deserve safe, stable childhoods to play, learn and grow up with their families. Everyone can make a difference to help them. Every action counts: https://t.co/8nePw4z099 #WorldRefugeeDay pic.twitter.com/GEN5HrrBEo
— Atom Araullo (@atomaraullo) June 20, 2020
2/3 от всички бежанци по света идват само от 5 държави (данните включват бежанците от мандата на ВКБООН и бежанците от Венецуела):
Сирия (6.6 милиона); Венецуела (3.7 милиона); Афганистан (2.7 милиона); Южен Судан (2.2 милиона); Мианмар (1.1 милиона).
А 5-те държави, които приемат най-много бежанци са:
Турция (3.6 милиона), Колумбия (1.8 милиона), Пакистан (1.4 милиона), Уганда (1.4 милиона) и Германия (1.1 милиона).
Over 40% of all refugees are children.
— UNESCO (@UNESCO) June 20, 2020
They deserve a better future.
👧🏾👶🏻🧑🏽🧒🏻👶🏼👩🏾👧🏻👦🏿👩🏾👩🏼👶🏾🧑🏿👦🏽👧🏿🧑🏾👦🏾👧🏽#WorldRefugeeDay #WithRefugees pic.twitter.com/9jagihAOW1
Особено притеснително е, че почти половината от бежанците по света са деца и младежи под 18-годишна възраст. Повече от 110 000 от тях са разделени от семействата си. През 2018 г. 27 600 непридружени деца са потърсили убежище в различни страни по света. Принудителното разселване има тежки последици за образованието на децата и близо 4 милиона деца бежанци са извън училище.
Кои са кризите, които създават бежанци?
Няколко големи кризи допринасят за масовото разселване на хора през последното десетилетие. Ето една част от тях, класирана от ВКБООН:
Don't return people to danger. Protect them. #WorldRefugeeDay pic.twitter.com/8vV6mLpAGL
— Amnesty International (@amnesty) June 20, 2020
Избухването на конфликта в Сирия, който продължава и до днес; кризата с разселването в Южен Судан; конфликтът в Украйна;
пристигането на бежанци и мигранти в Европа по море; масовият поток бежанци без гражданство от Мианмар към Бангладеш; кризата във Венецуела; кризата в Сахел в Африка, където конфликтът и промените в климата застрашават много общности;
📈 2013: 51.2 million
— UNHCR, the UN Refugee Agency (@Refugees) June 20, 2020
📈 2014: 59.5 million
📈 2015: 65.3 million
📈 2016: 65.6 million
📈 2017: 68.5 million
📈 2018: 70.8 million
📈 2019: 79.5 million forced to flee.
Where does it stop?#WorldRefugeeDay pic.twitter.com/013JG2EpcK
проблемите със сигурността в Афганистан, Ирак, Либия и Сомалия; конфликтът в Централноафриканската република; вътрешното разселване в Етиопия; насилието в Демократична Република Конго; голямата хуманитарна криза в Йемен.
Това е само част от историята на бежанците, която се пише всеки ден и принуждава хиляди хора да се включат в нея.
