М ащабно проучване във Франция (проектът NutriNet-Santé) разкри сериозна връзка между консумацията на масови хранителни консерванти и повишения риск от сърдечно-съдови заболявания. Констатациите могат изцяло да променят правилата за безопасност в хранителната индустрия.
(Във видеото: Всеки втори българин е с нелекувано или неконтролирано високо кръвно налягане)
Изследването се основава на данни от 112 395 души, които в продължение на 15 години (от 2009 до 2024 г.) са водили подробни дневници за храните, които консумират, включително и конкретните марки. Това е позволило на учените да оценят ефекта от 58 различни консерванта.
Резултатите: Стряскаща статистика
Високата консумация на консерванти, които не са антиоксиданти, е свързана с 29% по-висок риск от хипертония и 16% по-висок риск от сърдечни заболявания. При консервантите с антиоксидантни свойства рискът от високо кръвно налягане скача с 22%.
Френските изследователи са изолирали осем конкретни добавки, които са най-опасни за здравето. Проблемът е, че повишен риск е засечен дори при хора, които не са надвишавали официално разрешената дневна доза.
Черният списък на добавките:
- E202 (Калиев сорбат) – срещу мухъл в сирена, кисели млека, сосове и сладкиши.
- E250 (Натриев нитрит) – консервант и фиксатор на цвета в колбаси, кренвирши и бекон.
- E251 (Натриев нитрат) – използва се масово при преработените меса.
- E249 (Калиев нитрит) – аналог на E250 в месната промишленост.
- E330 (Лимонена киселина) – регулатор на киселинността в газирани напитки, бонбони и консерви.
- E224 (Калиев метабисулфит) – предпазва от окисляване виното, сушените плодове и соковете.
- E203 (Калциев сорбат) – консервант срещу гъбички в хляб и десерти.
- E316 (Натриев ериторбат) – запазва свежия цвят на месата и консервите.
Повечето от тези добавки се съдържат в т.нар. ултрапреработени храни – готови закуски, полуфабрикати и промишлени печива. Предишни изследвания вече доказаха, че всеки 10% увеличение на тези храни в менюто вдига риска за сърцето с 12%.
Авторите на изследването уточняват, че то има наблюдателен характер и не доказва директна причинно-следствена връзка, но данните са достатъчно сериозен сигнал за медицинската общност, че съществуващите норми за безопасност на храните спешно трябва да бъдат преразгледани.
