Н а 6 април 2026 г. космическият кораб „Орион“ на НАСА прелетя около Луната, оборудван с компютри за управление, които са около 20 000 пъти по-бързи от тези, използвани за мисиите „Аполо“ преди повече от 50 години. За мащабен проект като „Артемида II“ (Artemis II) НАСА залага само на най-добрите технологии. Оказва се обаче, че невинаги се нуждаете от последен писък на техниката, за да свършите работата.
През 2012 г. „Вояджър 1“ стана първият обект, създаден от човешка ръка, който напусна нашата Слънчева система и навлезе в междузвездното пространство, последван от „Вояджър 2“ през 2018 г. Въпреки малките спънки през годините, програмата все още предава сигнали към Земята от над 24 милиарда километра разстояние.
Това постижение е наистина главозамайващо, когато се вземе предвид, че сондите са изстреляни през 1977 г. – годината, в която по кината излиза първият филм от поредицата „Междузвездни войни“, Елвис Пресли изяжда последния си хамбургер, а Apple II е напът да даде старт на революцията на персоналните компютри.
Всъщност компютрите на борда на „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ технически са най-старите известни работещи машини на правителството на САЩ.
Всяка от сондите разполага с общо шест компютъра, разпределени в три различни типа системи:
- Computer Command System (18-битова командна система);
- Flight Data System (16-битова система за полетни данни);
- Attitude and Articulation Control System (18-битова система за контрол на ориентацията).
Всички те са изработени по поръчка от General Electric според спецификациите на Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА. Всеки апарат носи по два екземпляра от всеки компютър като резервен вариант при евентуална повреда.
Според изчисления на НАСА общата изчислителна мощ е едва 68 килобайта – по-малко памет, отколкото е необходима за съхранението на една-единствена снимка на модерен смартфон. За сравнение, средният съвременен телефон разполага с около 8 гигабайта оперативна памет (RAM), което е приблизително 125 000 пъти повече от капацитета на двата „Вояджър“-а, взети заедно.
Дори тези здрави компютри обаче имат ограничен живот. Сондите се захранват от три радиоизотопни термоелектрически генератора – по същество мини ядрени реактори, които превръщат топлината от разпада на плутоний-238 в електричество. Тези генератори не се нуждаят от слънчева светлина и нямат движещи се части, което ги прави идеални за мисии в дълбокия космос. Ресурсът им обаче намалява паралелно с разпада на радиоактивния материал.
За да „спести батерия“, наскоро НАСА взе трудното решение да изключи някои инструменти на „Вояджър 2“, включително емблематичния му уред за изследване на плазмата. Очаква се в рамките на следващите няколко години – най-вероятно в началото на 30-те години на века – сондите да загубят захранване напълно и да останат да се носят мълчаливо в безкрайната бездна. Тези някогашни върхове на човешката гениалност на практика ще се превърнат в космически боклук.
Но не съвсем. Дуото „Вояджър“ носи и стара аналогова информация под формата на „Златните плочи“ – позлатени медни дискове с изображения, поздрави на 55 езика и музика от целия свят. Те са проектирани като послание към всеки интелигентен живот, който може да ги открие някой ден. Дори след като компютрите им изгаснат, те ще пътуват през Млечния път в продължение на милиарди години, носейки малка част от човечеството в неизвестното.
