М иналия месец НАСА изгуби за кратко „Вояджър 1“ в междузвездното пространство, а когато апаратът се появи отново, той комуникираше с предавател, който не е използвал повече от 40 години. В момента НАСА отстранява проблема.
Проблемите започнаха на 16 октомври, когато НАСА изпрати команда до „Вояджър 1“ да включи един от нагревателите си. Достатъчно невинна молба, но космическият апарат реагира, като заобиколи Земята.
Всъщност на агенцията ѝ отне цели два дни, за да забележи проблема. Това се дължи на факта, че „Вояджър 1“ е най-отдалеченият обект, създаден от човека, и тъй като се намира на разстояние почти 25 милиарда километра, са необходими почти 23 часа, за да стигне едно съобщение до него - дори със скоростта на светлината - и още 23 часа за отговор.
На 18 октомври „Вояджър 1“ не успя да се върне по график. Дълбококосмическата мрежа на НАСА (Deep Space Network - DSN) сканира за сигнала и в крайна сметка го откри на малко по-различна честотна лента.
Изглежда, че нагревателят е задействал вградената система за защита от грешки на „Вояджър 1“. Ако даден инструмент се опита да черпи твърде много енергия, този механизъм автоматично изключва други, несъществени системи, за да пести енергия.
Voyager 1 Just Activated a Radio That's Been Offline Since 1981https://t.co/pLu4mYV58W pic.twitter.com/ajWIRgxkQN
— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 25, 2024
В този случай жертва стана радиопредавателят в X-обхвата - основната линия за комуникация на космическия кораб със Земята. За да пести енергия, системата за защита от повреди е намалила скоростта на предаване на данни и е променила сигнала в X-обхвата.
DSN възстанови връзката и нещата изглеждаха стабилни, докато полетният екип започна да разследва проблема. Но на следващия ден комуникациите прекъснаха напълно.
Подозрението на НАСА е, че X-лентовият предавател е задействал системата за защита от грешки още два пъти, което би накарало кораба да я изключи напълно. На негово място „Вояджър 1“ щеше да превключи на предавател в S-обхвата, който използва по-малко енергия.
За съжаление тя е и много по-слаба и екипажът се опасява, че вече не може да бъде открита от такова разстояние. В края на краищата „Вояджър 1“ не е използвал S-обхвата на предавателя, за да разговаря със Земята от 1981 г., когато очевидно е бил много, много по-близо до нас.
Voyager 1 turns on a radio that's been inactive since 1981. https://t.co/xSJcY3I2TA pic.twitter.com/0Wdsdvtdr3
— Warped Minds Press, David L. Page, Ph.D. (@verywarpedminds) November 25, 2024
За щастие инженерите на DSN успяха да възстановят връзката с този инструмент, като на 22 октомври изпратиха команда, която потвърди, че той все още работи. Екипът не иска да включва отново предавателя в X-обхвата, преди да разбере какъв е проблемът, но отстраняването на неизправностите продължава. Надяваме се, че „Вояджър 1“ скоро ще се върне към нормална работа.
Най-впечатляващата част от историята е, че все още е възможно да се извършват такива видове диагностика от цялата ширина на Слънчевата система, на техника, която е на почти 50 години. Въпреки че с напредването на възрастта сондите „Вояджър“ имат все повече технически проблеми.
През 2022 г. неизправност кара „Вояджър 1“ да изпрати некоректни телеметрични данни в продължение на няколко месеца. А между ноември 2023 г. и юни 2024 г. сондата изпраща само глупости, които в крайна сметка са проследени до повреден чип в системата ѝ за памет.
Важно е двете сонди да се поддържат в изправност, тъй като се движат в област от космоса, в която все още не са попадали други обекти, създадени от човека - междузвездното пространство. Там, отвъд влиянието на Слънцето, близнаците „Вояджър“ са направили някои интригуващи открития.
За съжаление, може би не ни остава много време. Очаква се, че поради намаляването на захранването, те ще спрат да събират научни данни след 2025 г. До 2036 г. те ще бъдат извън обхвата на DSN, така че вероятно ще загубим напълно следите им.
Може да им отнеме десетки хиляди години, за да напуснат Облака на Оорт - ледената структура, за която се предполага, че обгражда нашата Слънчева система. Очаква се след около 40 000 години двата „Вояджър“-а да се доближат на две светлинни години от съседни звезди.
След това тези малки паметници на човешката изобретателност ще продължат да препускат през тъмнината в продължение на векове, носейки със себе си това, което може да се окаже последната следа от човешката култура.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
