Д вадесет и осем години. Четири континента. Нула ползвани превозни средства.
Карл Бъшби най-накрая се завърна на прага на майчината си къща в понеделник.
57-годишният бивш британски парашутист прегърна разплаканата си майка Анджела на тротоара пред скромната ѝ къща в Хъл – същият дом в Северна Англия, от който той пеша тръгна през 1998 г. Банер с надпис „Добре дошъл у дома, сине“ висеше над мястото, докато репортери, зяпачи и екип за документални филми изпълваха улицата.
Daddy's home! Man who left family in 1998 for a 31,000-mile stroll around the world finally ends journey https://t.co/npFzOHlxpT https://t.co/KSQOppEjOk
— New York Post (@nypost) November 2, 2026
„Казват, че е необходимо цяло село, но буквално бе нужен целият свят, за да стигна дотук“, каза Бъшби пред тълпата. „Добротата на непознати, толкова много хора, от отделни личности до цели държави, помогнаха да се върна днес. Не направих това сам. Имаше голям екип. Най-големият екип - Земята.“, добави той.
Естествено, завърши пеша. Той прекоси моста Хъмбър пеша на път за родната си къща.
Преминавайки по моста Хъмбър в Източен Йоркшър в неделя, той бе посрещнат от баща си, братята си, 36-годишния си син Адам и 12-годишната си внучка, която виждаше за първи път през живота си.
В понеделник около 11:00 часа сутринта той пристигна на площад „Кралица Виктория“ в центъра на Хъл, където стотици хора се събраха на официална градска церемония, за да го поздравят.
„Завърнах се“, каза той. „Това е пълно безумие.“, допълни още.
„Извинявайте, че ви накарах да чакате“, шегува се той. „Това ли беше, свърши ли?“, каза още.
Цялата сага води началото си от една картичка от баща му. В средата на 90-те години Кийт Бъшби, който също е ветеран от армията, му предава дебат, воден сред приятелите му от специалните части: дали човек може да стигне пеша от Лондон до Ню Йорк през сухоземния мост Берингия – древният маршрут, който според някои учени ранните хора са използвали, за да достигнат до Америка, когато нивото на моретата е било по-ниско.
Бъшби, прекарал 12 години в 3-ти батальон на Парашутния полк, напуска армията в края на 1997 г. след тежък развод и с желание за ново предизвикателство.
In 1998, Karl Bushby set out from Chile to walk around the world. After 31,000 miles and 30 countries, he finally arrived home today. “They say it takes a village but literally it took a world to get me here,” said Bushby. https://t.co/wwAVfa8NqC https://t.co/xoQ1voGxHU
— The Washington Post (@washingtonpost) November 2, 2026
„Имах какво да доказвам на колегите си парашутисти“, казва той пред списание Backpacker.
Той си поставя две ненарушими правила. Никое превозно средство не може да го придвижва напред и той не може да се върне у дома, докато собствените му крака не го доведат там.
На 29 години той се качва на полет от база на Кралските военновъздушни сили извън Оксфорд до най-южната точка на Южна Америка и започва да ходи от Пунта Аренас, Чили, на 1 ноември 1998 г., носейки със себе си под 1000 долара.
Той преценява, че пътуването ще отнеме около пет години. Но реалността се оказва съвсем друга.
„Просто изсипваш цяла кофа с реалност върху тази идея“, казва той. „Подозирахме, че ще са 12 или повече години. А това 'повече' се оказа наистина голямо. Но и в най-смелите си сънища не сме си представяли 28 години.“, добави още.
Майката Природа изправя пред него всякакви препятствия. През 2001 г. той избягва въоръжени конфликти в Дариенския проплекс – бруталната, безпътна ивица от джунгли и планини, свързваща двете Америки, за да се озове зад решетките в Панама за 18 дни, след като навлиза в ограничена гранична зона.
През 2006 г. той и американският авантюрист Димитри Кифър се изправят пред замръзналия Берингов проток с дължина от 90 километра. Те трябва да бъдат спасявани по въздух, прегрупират се, след това се изправят лице в лице с бяла мечка, за малко да се удавят в ледената вода и едва не изгубват шейните и провизиите си в морето. Наградата им за успеха е арест в Русия за незаконно влизане и заплаха от депортиране.
Но не опасностите, а бюрокрацията се оказва най-трудният му съперник. Престоят в Русия отнема близо десетилетие заради проблеми с визите, а метеорологичните условия позволяват ходене само няколко месеца в годината. Когато Москва му отказва виза през 2012 г., той извървява разстоянието от Лос Анджелис до руското посолство във Вашингтон в знак на протест, което в крайна сметка му осигурява документите. По-късно Кремъл му налага 5-годишна забрана за влизане през 2013 г., което го принуждава да обиколи през Монголия и Китай, да плува с седмици през Каспийско море до Баку и най-накрая да навлезе в Европа миналата година.
Последното препятствие се оказва водата. Операторът на Евротунела отхвърля молбата му да премине през служебния тунел, затова самопровъзгласилият се за слаб плувец, който веднъж споделя, че плува „като котка, хвърлена във вана“, скача във водата. На 5 октомври той стъпва на плажа Шекспир, южно от Доувър, след около 20 часа плуване, разпределени в три дни, където баща му и братята му го чакат на пясъка. Преди това той дискретно е уредил преминаването си с френските и британските власти и двете брегови охрани.
Karl Bushby returns home after 28 years walking around the world “He only went out for a walk,” says Karl Bushby’s mother, Angela. But what a walk. As she patiently waited for her son to finally return to her home in Hull, Angela reminisced about the day he started out: November 1, 1998. For the 28 years since, the former paratrooper has been walking around the world. Bushby, now aged 57, flew to Chile where he started his epic trek. Since then, he has traversed the Darién Gap as fighting raged between the Colombian army and Marxist guerrillas; crossed the frozen Bering Strait on foot; and become the first person known to have swum 184 miles across the Caspian Sea. Bushby’s final destination of his more than 30,000 miles journey was the gate to his mother’s house, where she said goodbye to him all those years ago 🔗 Tap the link to read more: https://t.co/Akhou3IsvT
— The Times and Sunday Times (@thetimes) November 2, 2026
„Странно е да усещам отново британска земя под краката си след всички тези години“, споделя той. „Не беше лесно, но това бе част от цялата цел.“, добавя той.
Кои са били най-трудните му участъци? „Имаше много различни трудни моменти, но да кажем Дариенският проплекс и Аляска“, казва той. Любимите му пейзажи са били в Южна Америка, особено Колумбия, Чили и сухата пустиня Атакама.
„Това ме поддържаше във форма“, казва той. „Има някои болки, но всеки, който наближава 57 години и е физически активен, вероятно се чувства по същия начин.“, добавя той.
Бъшби заявява, че не съжалява за нищо. „Планът проработи, така че не, не бих променил нищо.“
Истинската равносметка обаче се случва извън пътя.
Когато Бъшби тръгва, синът му Адам е на 8 години. Сега Адам живее в Белфаст и има свое семейство. Той споделя, че завръщането на баща му „не изглежда реално“.
British explorer Karl Bushby has finally returned home after spending 28 years travelling the world. https://t.co/A5kHh98GSG
— Daily Mail (@DailyMail) November 3, 2026
„Очаквам с нетърпение да се възобновят връзките с всички. Има дистанция помежду ни и трябва да я изгладим и да продължим напред“, казва Бъшби няколко седмици преди да завърши пътуването си.
Майка му Анджела, която не бе виждала сина си от десетилетие, съхранява сагата от пътешествията му в албуми в къщата в Сътон Парк. Очаква се той да се премести отново да живее при нея.
„Карл винаги е бил своенравен“, казва тя.
„Това беше седмица на последните неща“, казва Бъшби пред тълпата. „Последният ден в палатката. Последният ден на пътя. След 28 години не можеш да искаш нищо повече от това. Това са последните от последните няколко стъпки почти до къщата на майка ми.“, добавя още.
Холивуд също следи финалния му етап. Легендарният режисьор Вернер Херцог се срещна с него в Доувър и заснема пълнометражен документален филм „Walk of Life“ за Westward Productions – компанията, основана от създателя на „House of Cards“ Бо Уилимон и Джордан Тапис. Westward подкрепя пътуването от 16 години и притежава неговия видеоархив.
Сега Бъшби е изправен пред единственото нещо, за което никога не се е тренирал – да стои на едно място.
„Трябва да намерим друга мисия, друга страст и да се заемем за работа. Вярвам, че това е решението“, казва той, допълвайки, че възнамерява да се посвети на филма и на лекции за мотивация.
След три десетилетия, в които непознати са го хранили и подслонявали, неговият извод е прост:
„Хората са невероятни, независимо как изглежда светът в очите ни“, казва той. „Човечеството си заслужава усилията.“, добавя още той.
Добави ни в предпочитани източници в Google
