У чени от Виенския университет постигнаха невероятен пробив в генетиката и археологията, успявайки да извлекат и декодират древно човешко ДНК само от малка почвена проба. Проучването, публикувано в престижното научно списание Science Advances, разкрива тайни от праисторията, запазени в пещерата Ел Мирон в Испания, която датира от преди около 22 000 години.
Най-внушителното в постижението е, че в изследваната седиментна проба нямаше нито една намерена кост или зъб.
Анализ на пещерен прах: Как се случи пробивът?
Почвената проба от пещерата е тежала едва колкото няколко зрънца ориз. За да постигнат резултат, учените трябвало да секвенират пробата 100 пъти последователно.
По време на процеса изследователите са филтрирали над един милиард ДНК фрагмента, за да открият миниатюрни следи от човешки генетичен материал и същевременно да елиминират евентуално замърсяване с модерен ДНК.
Остатъчната генетична информация е попаднала в земята преди хилядолетия чрез люспи от кожа, коса или капки кръв от хора, потърсили убежище в пещерата по време на най-студения период на последното заледяване в Европа.
Анализът показа, че в пещерата е живяла група хора с уестърн (западен) произход, които са били с тъмна кожа, тъмна коса и кафяви очи, като сред тях са преобладавали мъжете.
Новата технология sedaDNA: Промяна на правилата в археологията
Методът за извличане на седиментно древно ДНК (sedaDNA) позволява на изследователите да изучават генетиката на древни популации дори при пълен липса на фосили и костни останки.
Досега учените успяваха да извличат от почвата предимно митохондриално ДНК (което се предаде само по майчина линия), но този път те са успели да извлекат ядрено ДНК, което съдържа пълна генеалогична информация и от двамата родители.
Новата методология отваря врати за редица ключови изследвания:
- Проследяване на миграционните маршрути на древните ловци-събирачи.
- Анализ на взаимодействията между различни популации.
- Проследяване на разпространението на древни болести и промените в храненето.
Какво разкри ДНК-то за миграцията в Европа?
За да определят миграционните пътища, авторите на изследването са сравнили получените данни с ДНК на древна жена от Франция на 31 000 години и зъб от северна Испания на 25 000 години.
Докато по-ранните проби показват източен примес (което доказва смесване на популации в различните краища на Европа преди пика на заледяването), ДНК-то от пещерата Ел Мирон показва изцяло западни корени.
Това доказва, че населението в Югозападна Европа между 30 000 и 20 000 години е останало сравнително стабилно и не е било напълно изместено от други народи по време на ледниковия период.
