Р уски дронове са поразили най-малко дузина търговски кораби в Черно море през последните седмици, убивайки повече моряци, отколкото са загинали по време на войната в Иран.
Целта на Русия е да задуши търговията през украинските пристанища, които изнасят почти цялото зърно на страната. Нападанията обаче са извършени близо до или вътре в териториалните води на две държави от НАТО – Румъния и България.
Руската кампания следва месеци на украински удари срещу кораби, използващи руски пристанища в Черно море и прилежащото Азовско море, и се ускори през последния месец, пише Си Ен Ен (CNN).
На няколко пъти, според източници от корабоплаването и сигурността, Русия е комбинирала морски и въздушни дронове. Тя е започнала да използва наскоро разработени реактивни дронове, които са по-бързи и по-трудни за прихващане, както и дронове, способни да поразяват подвижни цели.
Общо най-малко 30 моряци са загинали или са в неизвестност при неотдавнашния скок на атаките, според службите за проследяване на корабоплаването и правителствата на Румъния и България.
При най-новия удар три дрона са имали за цел контейнеровоз миналата седмица, докато навлизал към румънско пристанище. Френски разузнавателен самолет е заснел надводен дрон, насочващ се към плавателния съд, а по-късно видео показва как корабът се килва силно, преди да потъне. Когато е бил ударен, плавателният съд се е намирал само на 25 километра (15 мили) от българския бряг.
Украинският външен министър Андрий Сибиха заяви, че нарастването на атаките „превръща Черно море в опасна зона за цивилното корабоплаване“.
Русия увеличи ракетните и дроновите атаки срещу украинските черноморски пристанища, особено Одеса, през лятото. Украйна е изнесла 1,09 млн. тона пшеница през септември – наполовина спрямо 2,05 млн. тона година по-рано, според правителствени данни.
Украинците се опитаха да пренасочат износа към по-малки пристанища на река Дунав, която граничи с Румъния, но руските дронове ги последваха там.
Скокът на атаките започна в началото на октомври, когато притежаваният от Турция Alfa Watan, пътуващ от Египет към румънското пристанище Сулина, беше ударен от въздушни и морски дронове. Девет сирийски членове на екипажа и един египтянин загинаха, а корабът потъна.
Шест дни по-късно 11 души от екипажа на HS Dignity, повечето от които сирийци, загинаха, когато корабът беше ударен край българския бряг през нощта. Активист за правата на сирийските моряци, Мохамад Хаджуз, заяви пред CNN, че след първия удар срещу Dignity екипажът е видял да се приближава безпилотен надводен съд, който след това е ударил кораба.
Неспособни да пуснат спасителните лодки докрай, членовете на екипажа скочили във водата. „Те започнаха да се викат един друг и да се опитват да се съберат, но морето беше бурно и водата беше изключително студена, което накара членовете на екипажа да се отдалечат един от друг“, каза Хаджуз.
Въпреки нарастващата опасност, някои корабоплавателни компании все още работят в Черно море. „Икономическите затруднения тласкат моряците да приемат работа в опасни зони. Понякога ги примамват с предложения за допълнително заплащане. Други са принудени да работят в тези райони поради ограничените възможности за заетост“, каза Хаджуз.
На 15 октомври още четири търговски кораба са били взети под прицел, „включително в румънски териториални води и нейната изключителна икономическа зона, и осем човешки живота бяха изгубени“, според румънския външен министър Оана-Силвия Тою.
Два танкера за химикали, Wine Trader и Yara J, се запалиха, след като бяха ударени близо до Сулинския канал, който води от Черно море към Дунав. Шестима граждани на Бенин и един руски гражданин на Wine Trader, който според оператора му е бил ударен от три дрона, са загинали.
„Руските сили атакуват плавателни съдове, свързани с украинската търговия, вече и вътре в изключителните икономически зони на две държави членки на НАТО“, твърдят морските анализатори от компанията за разузнаване на корабоплаването Ambrey.
„Румънските и българските води вече не трябва да се третират като безопасни по подразбиране“, добавиха от Ambrey, заявявайки, че няколко кораба са били много вероятно атакувани заради връзките им с износа на украинско зърно.
Москва не е признала всички атаки, но в няколко случая руското Министерство на отбраната заяви, че целевите кораби са превозвали „военни товари и товари с двойна употреба“ за украинските въоръжени сили.
Разпокъсан отговор
Европейският отговор остава фрагментиран. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът „вече е засилил позицията си по източния фланг“, тъй като руските атаки навлизат към границите на алианса.
Българското правителство, което има сравнително добри отношения с Москва, не бързаше да обвинява Русия, но сега има знаци, че то и Румъния мобилизират отбраната си.
България е поискала от НАТО да разположи бойна авиация и антидронови системи, за да подсили отбраната си, според министъра на отбраната Димитър Стоянов, който също така очаква България да се присъедини към инициативата на НАТО срещу дронове.
Румънците са започнали да разполагат патрули от изтребители F-16 покрай брега. Един от тях е свалил два от най-новото поколение руски дронове над румънски териториални води в края на октомври. Румъния също заяви, че ще ускори развитието на способности за наблюдение и оборудване за противодействие на мини и дронове в Черно море.
Но тези ходове не са направили достатъчно, за да успокоят корабособствениците. Трафикът към украинските пристанища е спаднал рязко, докато застрахователните ставки са скочили.
Миналия месец Съвместният военен комитет, който оценява риска за лондонския застрахователен пазар, разшири зоните, определени като „високорискови“, така че да включват целия черноморски регион, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.
Потенциално въздействие върху глобалната хранителна система
По-високите премии са лоша новина за жизненоважния селскостопански износ на Украйна, 90% от който преминава през водния път. Украйна осигурява около 15% от световния износ на царевица и 10% от пшеницата и е водещият световен износител на слънчогледово олио.
Германският външен министър Йохан Вадефул описа Черно море като жизненоважно за световната хранителна сигурност. Но Русия „постави свободата на корабоплаването в Черно море, а с това и спасителния пояс за толкова много хора, на мушката си“, заяви той миналия месец.
От своя страна администрацията на Тръмп обвини и двете страни за атаките срещу корабоплаването. „Имаме американски компании, които ни се обаждат и казват: „Хей, това беше наш петрол на онзи кораб, който беше ударен от Украйна“, заяви американският държавен секретар Марко Рубио миналия месец. „Сега, не вярвам, че Украйна умишлено ги е взела под прицел, но тези кораби бяха ударени“, добави той.
НАТО и черноморските държави трябва да „разработят антидронова отбрана, а Алиансът трябва да подсили присъствието си в румънското и българското въздушно пространство и на сушата“, според Димитър Бечев, директор на програмата „Дарендорф“ в Saint Antony's College в Оксфорд.
„По море Турция, Румъния и България биха могли да направят повече, за да наложат свободата на корабоплаването“, каза Бечев пред CNN.
Украйна и Русия се наказват взаимно, без да получат трайно предимство, според Дейвид Акс, автор на блога Trench Art за конфликта в Украйна. Това остави голяма част от Черно море изключително опасна за търговските кораби.
