Н а 28 февруари Израел и САЩ започнаха бомбардировки над Иран, в хода на които бяха ликвидирани около 40 представители на висшия ешелон на Ислямската република, включително върховния лидер аятолах Али Хаменей, както заявиха Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) и американският президент Доналд Тръмп.
Впоследствие конфликтът се разрасна, беше открит и втори фронт в Ливан, където съюзническата на Иран групировка „Хизбула“ започна да обстрелва Израел.
Според някои мнения обаче бойните действия са навлезли в застой, като особено труден за решаване се оказа ребусът с фактическото затваряне от Иран на Ормузкия проток. Проточването на войната накара различни експерти да анализират отбраната на Иран и дали тя е ефективна в дългосрочен план срещу обединените американско-израелски сили.
Може ли Иран да победи във война със САЩ
- МОЗАЕЧНА ОТБРАНА
Стратегията на Иран за мозаечна отбрана цели най-общо минимизирането на ефекта от обезглавяването на ръководството на Ислямската република чрез предварително подготвен план за действие при извънредни ситуации, който по същество въвежда децентрализирана командна система. Смисълът на метафората с мозайката е, че отбранителната система е взаимносвързана, но изградена от самостоятелни елементи, отбелязва „Евронюз“.
„Интелектуалните корени на концепцията за мозаечната отбрана водят началото си от началото на века, и по-точно от времената след американските инвазии в Афганистан през 2001 г. и Ирак през 2003 г.“, каза Франческо Салезио Скиави, изследовател и експерт от швейцарския Институт за близкоизточни изследвания, пред „Кюб“ (The Cube, екипа за проверка на факти на „Евронюз“).
Иранските стратези са стигнали до извода, че падането на режима на Саддам Хюсейн се е ускорило от бързото обезглавяване от САЩ на неговия висш ешелон и военнокомандна инфраструктура.
„Иракската система беше силно централизирана, което означава властова вертикала, при която постоянно се чакат нареждания от горе“, посочи Скиави. „Когато висшият ешелон бъде отстранен, цялата система надолу рухва.“
„Вместо да налага централизиран контрол, Техеран умишлено е избрал да разпредели властта дифузно по цялата си територия и институции“, продължи той. „Тези преобразования се ускориха при Мухамад Али Джафари, който от 2007 до 2019 г. беше начело на елитния Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР).“
Мозаечната отбрана има за цел да устои на атаки срещу централните командни структури, но и да гарантира, че ръководството ще може да се справи с потенциална сухопътна инвазия“, каза Федерико Борсари, експерт по отбрана в Центъра за европейски политически анализи. „Като структура всяка провинция представлява част от мозайката.“
Иран има 31 провинции, посочи Борсари, всяка от които има „свой командир, който може да взема решения и има право да прилагат „по-гъвкаво“ и самостоятелно командно-контролните механизми и планове“.
Седем дни по-късно – седем въпроса за войната срещу Иран
- САМОДОСТАТЪЧНОСТ ЗАРАДИ САНКЦИИТЕ
Иран от над 45 години е обект на тежки икономически санкции от страна на Запада заради дейностите си за обогатяване на уран, подкрепата за сателитните си групировки в региона и сериозни нарушения на правата на човека.
Изолацията на Ислямската република на международната сцена се отрази и на военните ѝ способности, което я накара да разчита в още по-голяма степен на самодостатъчност в сферата на отбраната.
„Всяка провинция си има свои складове, запаси и райони, където може дори да произвежда своя (бойна) техника, като например дронове. Направата на тези безпилотни летателни апарати става в цехове, които са разпръснати в различни провинции“, посочи Борсари.
Според експерти една от целите на иранския режим успоредно с мозаечната отбрана е да докара войната до фазата на война на изтощение, при която икономическата и политическата цена за воденето ѝ за противника във вътрешен план непрекъснато се покачва.
„Знаем, че на Запад от политическа гледна точка е много трудно да се води продължителен военен конфликт“, каза Борсари. „Според мен Иран със сигурност си е направил тази сметка; но в американските политически среди все още няма достатъчен натиск за прекратяване или временно спиране на операциите.“
Какви са трите драматични последствия от атаката на Израел срещу Иран
- ХОРИЗОНТАЛНА ЕСКАЛАЦИЯ
Според сп. „Форин афеърс“ много важна част от цялата тази стратегия е и така наречената хоризонтална ескалация на конфликта, при която Иран умишлено разширява географията на войната във военен и политически план, вместо да го води вертикално, концентрирайки се върху един-единствен театър на военните действия. Това обикновено е стратегия, която е привлекателна за по-слабата страна в даден конфликт.
Вместо да се опитва да победи по-силната страна чрез пряк сблъсък, по-слабата увеличава арените на сблъсъка – въвличайки в конфликта и други държави, икономически отрасли и общества. Иран не може да победи САЩ и Израел в конвенционален военен сблъсък, като това нито е негова цел, нито е необходимо да го прави. Целта му е да си осигури средства за политически натиск, чрез които да постигне надмощие над тях, отбелязва „Форин афеърс“.
Хоризонталната ескалация има два основни елемента – първо, само часове след обезглавяването на висшето военно-политическо ръководство на Ислямската република тя предприе широкообхватен ответен удар, чрез който показа приемственост в командно-оперативния си капацитет. И тук идва вторият елемент, който учените наричат „мултиплициране на риска“, или по-просто казано, разширяване на войната далеч отвъд пределите на Иран; чрез нанасяне на удари по най-малко девет държави, общото между които е, че в повечето от тях са разположени американски сили: Азербайджан, Бахрейн, Кипър, Ирак, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Посланието е ясно и недвусмислено: тези страни, които приемат американски военни бази, може да се изправят пред тежки последствия, а войната, която САЩ и Израел започнаха, ще се разрасне, отбелязва изданието.
Така хоризонталната ескалация се оказва по същество политическа стратегия, чиято крайна цел е да въздейства пряко на обществеността, в която Иран се цели. Това са мюсюлманските народи в региона, които не непременно подкрепят Ислямската република идеологически, но които поначало са негативно настроени към Израел, посочва „Форин афеърс“.
Какви са трите драматични последствия от атаката на Израел срещу Иран
- ИМА ЛИ ПРИМЕРИ В МИНАЛОТО ЗА ПОДОБНА СТРАТЕГИЯ
През 1999 г. НАТО се намеси в Косовската война, започвайки бомбардировки над Югославия, които отначало беше планирано да продължат само три дни. Тяхна цел бяха 51 обекта във и около столицата Белград, като акцентът бе върху нанасянето на хирургически удари по цели на югоармията и югославското политическо ръководство. Западните лидери очакваха бърза, победоносна кампания, която да доведе до отслабване и последващ крах на режима. Бомби дори паднаха върху резиденцията на президента Слободан Милошевич.
Но вместо това Белград вкара 30 000-а армия в Косово, която принуди над 1 милион косовски албанци, или почти половината население на областта, да избяга от домовете си. Тази бежанска криза постави под напрежение европейските правителства и подложи на изпитание сплотеността на НАТО като алианс. САЩ и НАТО не разполагаха с необходимите като численост тактическа авиационна мощ и сухопътни сили, чрез които да спрат етническото прочистване.
Седмици наред, докато алиансът дебатираше какви опции за ескалация да избере, сръбските сили изтласкваха мирното население от Косово. В крайна сметка алиансът мобилизира 40 000-а армия, готова за офанзива за превземане на Косово. Едва тогава – след 78 дни на продължителна криза, дипломатически натиск от Русия (дългогодишен съюзник на Сърбия) и заплахата от натовска инвазия – Милошевич отстъпи.
Косовската криза приключи успешно за НАТО, но не бързо и не благодарение само на хирургическите удари. Политическата издръжливост и действията на алианса за овладяване на кризата в крайна сметка се оказаха решаващи. И в Югославия, и във Виетнам 30 години по-рано – бомбардировките стъписаха и разстроиха тези две държави, но не доведоха автоматично до политическа развръзка. И в двата случая противниците разшириха географията на конфликта (в случая с Виетнам чрез масираното навлизане на партизаните от Виетконг в Южен Виетнам) и го накараха да се проточи чрез прилагането на хоризонтална ескалация. Иран изглежда сега прилага наученото от тези войни в Залива, коментира „Форин афеърс“.
