Може ли Иран да победи във война със САЩ

В контекста на събитията, последвали убийството на иранският генерал Касим Солеймани, най-често дискутираната тема е възможността за открит военен конфликт между САЩ и Иран. Анализатори, коментатори и потребители на социалните мрежи обсъждат какво би станало при случай на война и колко унищожителна би била тя. В коментарите се включиха дори и масови, уважавани медии, допринасяйки по този начин до увеличаването на нивото на истерия и паника. Вече има достатъчно ясни сигнали, които говорят за водене на тайни преговори между САЩ и Иран, а това означава, че всяка ескалация би била добре планирана и ограничена.

И все пак,

как би изглеждала една война между двете страни?

На прага на война: колко силна е армията на Иран

Ако се стигне до конфликт, както Вашингтон, така и Техеран разполагат с многобройни инструменти, оборудване и стратегии за натиск върху противника и най-добрият начин да разберем това е като обърнем поглед към историята.

На първо време, трябва да се напомни, че САЩ и Иран се намират в конфликт от създаването на Ислямска република Иран през 1979 г., когато воденият от аятола Хомейни преврат отстранява тогавашното управление и променя историята на страната завинаги. Вашингтон, както и голяма част от западните страни и техните съюзници, никога не приемат напълно новото управление в Иран и вече десетилетия се води скрит конфликт, чиито военни действия се водят на територията на други държави, използват се прокси сили, милиции, дипломатически натиск, саботажи и терористични действия.

Двете страни имат различен подход към воденето на война, дали в дипломатическия или военен смисъл на думата.

Иран атакува с ракети бази на САЩ, постави условия

Съединените щати имат мощни оръжия, но Иран е майстор на т.нар. нетрадиционни военни действия. От гледна точка на САЩ, те биха искали да оказват натиск посредством разполагането на военна сила, както се случва в момента в Персийския залив и изпращането на няколко хиляди войници в региона, но ако Иран е научил нещо от историята си, то това е, че не може да спечели конвенционална война.

The House votes to restrain Trump's ability to use military action against Iran without congressional approval https://t.co/2nTt2VoGkS pic.twitter.com/3IWKwGs9Yy

— CNN Breaking News (@cnnbrk) January 9, 2020

Ирано-иракската война е един от най-ярките примери за лидерите на Иран и събитие, оставило дълбока следа в паметта на иранците. Избухнала само година след обявяването на Ислямска република Иран, тя продължава близо осем години и се смята за един от най-тежките конфликти на XX в. с над половин милион жертви. Подписването на мирното споразумение през 1988 не носи удовлетворение на никой, още повече, че войната завършва без категоричен победител. Иракските сили не успяват да завземат района Кузестан – богат на петрол арабски район в южен Иран, където режимът на Саддам Хюсеин извършва инвазия през 1980 г. и слага началото на конфликта – и не изтласква иранските сили, въпреки подкрепата на голяма част от международната общност. В края на войната Ирак банкрутира и за да запълни загубите си, навлиза в богатия на петрол Кувейт през 1990 г. Въпреки това, през всички тези събития оцеляването на иракския режим не е било под въпрос.

От друга страна,

за Иран войната с Ирак до голяма степен оформя бъдещата политика на Техеран и създава митология, на която се опира и до днес част от реториката на аятоласите.

САЩ убиха генерал – герой за Иран

Хора като Солеймани, а също и неговият наследник, са „братя по оръжие“ именно от онези времена. През 1980 Иран е потънала в разруха държава, изпаднала в международна изолация. Оцеляването по време на атаката на Ирак би означавало легитимация на революцията на Имам Хомейни. За съжаление на Иран, страната почти не разполага с редовно армия заради репресиите и чистките на новия режим и поради това новото ръководство се обръща към студентите и младежките организации за набиране на новобранци и доброволци, които да се включат във военните действия. Огромните човешки загуби са оправдани идеологически, като войната е наричана „Свещена защита“, а мъченичеството е приемано с почести от държавата. Опитът и травмата от тази война, както и отказът на Техеран да воюва с конвенционални военни операции, са определящи черти на днешната доктрина за отбрана на Иран.

Още по време на войната с Ирак през 1980-те, иранците започват изпробването на нов модел за налагане на влияние със

създаването и обучаването на милиции, верни на Техеран по идеологически, религиозни и политически причини.

Един от най-известните примери за такава милиция е Хизбулла, чиито бойци и до днес получават средства от Иран и силите „Ал Кудс“, водени доскоро от генерал Касим Солеймани. Моделът се оказва успешен и френските, израелски и американски сили го изпробват на свой гръб още през 1983 г. в хода на Ливанската гражданска война, когато Хизбулла извършва тежък атентат по база на американците, убивайки 241 войници. Минути по-късно, 58 френски войници са убити при атентат срещу базата им в Рамлет ал Байда. Десет дни по-късно следва ново нападение – този път по разположените в Тир израелски части. В крайна сметка, атаките предизвикват изтеглянето на мироопазващите части от Ливан, позволявайки Хизбулла да се установи трайно като водеща сила. Неслучайно по време на речта си след убийството на Солеймани, лидерът на Хизбулла Хасан Насралла посочи събитията от 1983 като предупреждение към САЩ.

Particularly interesting is the display of the Hashd al-Shaabi flag. The Hashd contains militias entirely run by Iran's Qods Force, but it has been formally absorbed into Iraqi state institutions starting in 2016. https://t.co/hsAGv4iubU

— Elizabeth Tsurkov (@Elizrael) January 9, 2020

Дори, когато Израел отмъщава през 2008 г. с убийството на военния лидер на Хизбулла по онова време, Имад Мугние в събития, много напомнящи днешните с Касим Солеймани, моделът на Хизбулла се оказва успешен и Иран продължава да развива подобен тип съюзнически сили. По същия начин Техеран развива Хамас и „Ислямски джихад“, които се превръщат в основни – и много успешни – противни на Израел. Иранците създават милиции и в Ирак, които днес имат повече власт от правителството в Багдад. Сякаш, за да покаже, че картите са свалени след убийството на Солеймани, Иран демонстрира за първи път връзките си с всички тези милиции. По време на пресконференция в Техеран на 9 януари на Иранската революционна гвардия, можеха да бъдат видени флаговете на ливанската Хизбулла, иракските Хашд ал Шааби, хутите в Йемен, Хамас в Газа и афганистанските и пакистанските бойци в Сирия, сражаващи се за Иран в подкрепа на режима на Асад – бригадите „Фатемиюн“ и „Зайнабиюн“. До този момент Иран официално отричаше да участва в спонсорирането и обучението на всички тези формации.

Тръмп обяви какъв ще е отговорът на САЩ срещу Иран

За да се покаже

колко са успешни про-иранските милиции

във воденето на нетрадиционни военни действия от страна на Иран, достатъчно е да споменем, че чрез хутите се извършват постоянни атаки по Саудитска Арабия, Хамас и Хизбулла са основен противник на Израел, а иракските милиции водят асиметрична война срещу американските сили от 2006 до днес. Успехите на прокси силите се интегрират в по-големите стратегически цели на Техеран: частично дерайлиране на израелско-палестинските споразумения в Осло, загърбване на нормализирането на отношенията между арабския свят и Израел през 1990-те, въвличането на Саудитска Арабия в скъпа кампания в Йемен и разбира се, възпиране на американската политика в Ирак след Саддам Хюсеин в полза на влиянието на Иран.

Накратко, макар и провалени в конвенционалната война, иранците имат значителни успехи в асиметрични и нетрадиционни военни действия. Нещо повече – те са считани за майстори в тази стратегия. С разполагането на приятелски милиции из Близкия изток и спонсорирането им през Революционната гвардия, Техеран постигна успехи без много жертви. Генерал Солеймани е човекът, който ръководеше повечето от тези операции още от 1990-те.

САЩ също имат опит във воденето на нетрадиционни военни действия,

разбира се. Американските специални части, известни като Зелените барети, са създадени с тази цел. Основната мисия на Зелените барети е нетрадиционното воюване, а другата им задача е подпомагането на чужди съюзни сили. В тази сфера обаче американците не са така успешни като иранците. Вашингтон посочва често подкрепата си за разнообразни афганистански милиции, които помагат за свалянето на режима на талибаните, но днес те са отново силни и без силна конкуренция. Зелените барети постигнаха успехи при общите им мисии с кюрдските сили в Сирия, но комбинацията от импулсивността на Тръмп и турската експанзия до голяма степен затъмни тези постижения на терен. Начинът, по който Тръмп се отнесе с кюрдските сили, които се водят съюзници, създаде недоверие и беляза сътрудничеството. Това показа наяве и един сериозен проблем за американската стратегия – сътрудничеството със съюзни сили не достига нивото на това между иранците и техните милиции.

Тръмп иска NATOME - разширяване на НАТО в Близкия изток

Да, САЩ могат да нанесат сериозни щети на иранците в Ирак, но едва ли ще се случи. Историческите уроци предопределят стратегията на Иран днес и в Техеран едва ли ще решат да изпращат свои части, след като разполагат с десетки хиляди про-ирански бойци в няколко държави. От своя страна, Тръмп продължава да е противник на оставането на американските сили в Близкия изток, което означава, че възможността за открит сблъсък намалява драстично.

Най-вероятният сценарий за ескалация

е този, който наблюдаваме в момента, при който про-иранските сили в региона да създадат толкова лоши условия за САЩ, че Вашингтон да реши да се изтегли като цяло от Ирак и по този начин да остави страната на експанзията на Иран. Много малко вероятен и е опит за сваляне на режима в Техеран. Санкциите значително удрят икономиката и по този начин засягат мощната Революционна гвардия, която държи голяма част от важните предприятия и компании в Иран, но иранците работят бавно за премахването на американското влияние от Ирак, който те считат за своя естествена зона на влияние. В много отношения, за Иран това вече е вид победа.