П реди срещата в Овалния кабинет през февруари 2025 г. да се взриви пред камерите, имаше въпрос за дрехите. Защо, попита журналист Володимир Зеленски, той не носи костюм?
Той ще облече „костюм“, отговори украинският президент, след като войната приключи. Войната не беше приключила до август, когато той се върна в Белия дом, но носеше нещо доста близко: черно, с милитари кройка от украински дизайнер.
Същият журналист му каза, че изглежда страхотно. Доналд Тръмп се намеси, че е казал същото. Зеленски имаше последната дума, отбелязвайки, че журналистът е със същия костюм като преди: „Аз се промених, вие – не“.
Четиринадесет месеца по-късно костюмът не е донесъл нищо на Зеленски.
На 10 октомври, ден след като обяви дизелова сделка с Владимир Путин, Тръмп заяви, че е „време Украйна да получи нов президент“. По-късно той каза пред Newsmax, че му е по-трудно да се справя със Зеленски, отколкото с Путин, а след това добави, че някой друг трябва да води преговорите за Киев.
Кремъл заяви, че е „напълно“ съгласен. Естествено.
Зеленски трябва да ги послуша. Не защото критиците му са прави за него, а защото почти със сигурност грешат, и неговото оттегляне е единственият експеримент, който може да го докаже.
Близо до нулата
Разбира се, Зеленски може да бъде рязък. За мнозина той може да изглежда неблагодарен. Той се бори публично: той нарече дизеловата сделка „слабо решение на нашите силни партньори“. Той може да се противопоставя и на съюзниците. Зеленски продължи да нанася удари по руските рафинерии въпреки, според бройката на един американски служител, половин дузина молби да спре.
У дома разследванията за корупция бяха изтънили авторитета му. В интервюта на Киевския международен институт по социология (КМИС) на 8 и 9 октомври, преди дизеловата сделка, повече украинци му нямаха доверие, отколкото му имаха – 52 процента срещу 43 процента.
Все пак Зеленски се превърна в призма, през която Вашингтон и Москва пречупват разочарованието си от война, която няма да приключи при техните условия.
Олександър Краев, който ръководи програмата „Северна Америка“ в мозъчния тръст „Украинска призма“, заяви пред Newsweek, че вижда разкола с Тръмп най-вече като „персонификация“ на по-голям сблъсък между Киев и администрацията, а не просто като въпрос на техните лични отношения.
Ако проблемът беше самият Зеленски, аргументира се Краев, официалните лица в администрацията щяха да се опитват да възстановят връзките си с Украйна, особено военните, заобикаляйки го. Той не вижда подобни усилия. Вместо това, отбеляза той, някои републиканци подкрепят Украйна, като подкрепят Зеленски.
Разликата, която един нов лидер би направил, каза пред Newsweek Люк Купър, директор на програмата за Украйна в LSE, е „близо до нулата“, тъй като от пролетта на 2025 г. Киев е готов да замрази фронтовата линия, оставяйки малко под една пета от Украйна окупирана.
Три препятствия
Три препятствия действат независимо от Зеленски и биха го надживели.
Законът е добро начало. Конституцията на Украйна гласи, че нейната територия може да бъде променяна само чрез общоукраински референдум, и забранява изменения по време на военно положение. Зеленски заяви, че всяка сделка, с която се отстъпва земя, трябва да отиде на референдум.
Но военновременният закон забранява както референдумите, така и изборите, а той казва, че за един референдум ще са необходими 60 дни и реално примирие. И все пак Путин изисква останалата част от Донецк като цена за каквото и да е примирие.
Без вот няма примирие, без примирие няма земя, без земя няма вот. Зеленски не е написал украинската конституция. И точно както всеки друг украински гражданин, той трябва да я спазва.
След това са гласоподавателите. В проучване на КМИС от 8 до 16 октомври 61% от украинците нарекоха изтеглянето от останалата част на Донбас, включително Краматорск и Славянск, в замяна на западни гаранции за сигурност, категорично неприемливо; 35% биха могли да го приемат. КМИС установи, че кампанията за натиск не е променила общественото мнение.
Съпротивата на Украйна не е изградена върху „нагласата на един човек“, каза пред Newsweek Джон Лоф, старши научен сътрудник в центъра NEST. Тя идва отдолу, както от елитите, така и от обществото.
Тръмп предупреждава, че хората на Зеленски няма „да търпят това повече“, освен ако той не сключи сделка. Но доказателствата сочат обратното: сред украинците, интервюирани след дизеловата сделка, доверието в Зеленски е било 57% – ефект на обединение около знамето според тълкуването на КМИС.
Олексий Гаран, професор по сравнителна политика в Киево-Могилянската академия, заяви пред Newsweek, че ако се проведат предсрочни избори под натиска на Тръмп и Путин, Зеленски би бил най-вероятният победител.
И има я картата. Тези два гореспоменати града в Донбас са анкерът на „пояса на крепостите“ – основната отбранителна линия на Украйна в Донецк от 2014 г. Институтът за изследване на войната предупреди, че отстъпването му ще даде на Русия начална точка към далеч по-малко фортифицирани територии в регионите на Харков, Днепропетровск и Запорожие.
Гаран твърди, че изоставянето му би повторило Мюнхен – сделката от 1938 г., която лишава Чехословакия от нейните фортифицирани гранични райони. В рамките на шест месеца останалата част от страната е била разпокъсана.
Усмивка и извинение
Така че представете си, че Зеленски подаде оставка. Съгласно член 112 от конституцията, председателят на парламента Руслан Стефанчук би действал като президент до избори, които военното положение забранява.
Стефанчук, професор по право, който познава Зеленски от студентските им години в състезанията по комедия, идва с вид подкрепа от Кремъл. През 2024 г. Путин нарече парламента и неговия председател „единствените легитимни власти в Украйна“.
Москва би имала своя събеседник и същия отговор – от същата конституция, същите гласоподаватели и същите фортифицирани градове. Нито пък едни избори биха променили това. „Реалистичните украински кандидати за президентството няма да се съгласят“, каза Гаран.
„Не мога“ си остава „не мога“, дори казано с усмивка и извинение.
Има, разбира се, възражения срещу това Зеленски да си тръгне. От една страна, оставката под натиск би позволила на две чужди столици да изберат лидера на Украйна, което едва ли е упражнение по украинска демокрация, от което Тръмп и Путин твърдят, че се интересуват.
А Лоф предупреждава, че властта в Киев е толкова персонализирана, от шефа на армията до главния прокурор, че оттеглянето на президента може да затрудни държавата и нейните военни усилия. Всичко, което рискува да подкопае позицията на Украйна, може би е най-добре да се избягва.
И двата риска са реални, но конституционното оттегляне също така предава поста на съюзник от партията, а не на съперник, и Зеленски не би отстъпил нищо освен поста си. Нито километър, нито клауза. Той и преди е предлагал да се оттегли – за мир или за членство в НАТО.
Тази размяна е по-малка. Наградата е краят на едно трайно оправдание за противниците и враговете на Украйна срещу тяхната собствена упоритост да направят каквото е необходимо.
Обвинете духа
Зеленски, който има проблеми със съня поради бремето, което носи през всички тези години и все още носи, си е заработил оттеглянето. Това не е страхливо отстъпление. Той е доказал храбростта си многократно. На 25 февруари 2022 г., докато руските сили се спускаха към Киев, Зеленски засне себе си в маслиненозелено пред президентската канцелария, за да покаже, че ръководството на Украйна не е избягало.
Лоф нарича издръжливостта на Зеленски изключителна, но казва, че напрежението от почти пет години си взема своето. Зеленски даде повече, отколкото някой разумно би могъл да поиска от един човек.
Доказателството за такъв ход ще проличи в резултата. Ако един наследник осигури сделка, която Зеленски не е могъл, критиците му са били прави и Украйна би била по-добре без него като пречка за прогреса. Но ако преговорите зациклят на същите въпроси за територии и гаранции, което е изключително вероятно дори без Зеленски, проблемът никога не е бил трудният мъж в черния костюм.
Путин вече показа как се мести летвата. По-малко от година след като нарече председателя легитимен, той лансира идеята за временна администрация за Украйна под егидата на ООН.
Москва, отбелязва Лоф, никога не е правила оттеглянето на Зеленски официално условие, може би знаейки, че това никога няма да мине. Нейната цел е да бъде видяна как премахва хората на Зеленски, а не просто Зеленски. Един и.д. президент от неговата собствена партия едва ли би се броил.
Какво следва тогава? Вашингтон и Москва може да се наложи да направят нещо по-съществено, за да сложат край на войната. Но тъй като същите проблеми биха изплували с различно лице, по-вероятно е те просто отново да се върнат към това да обвиняват духа на Зеленски.
Добави ни в предпочитани източници в Google
