Х ИВ може да утихне, без да напуска тялото. Скрит вътре в имунните клетки, той може да оцелее при лечение и да започне да се мултиплицира отново, когато медикаментите бъдат спрени. Затова изследователите са започнали да се насочват към самите скривалища, използвайки експериментално антитяло, тествано върху бебета маймуни.
Приложено еднократно заедно с ранно антивирусно лечение, то е помогнало за предотвратяване на завръщането на маймунския имунодефицитен вирус (SIV) – роднина на ХИВ – в продължение на месеци след приключване на медикаментозното лечение при някои от животните.
При една от маймуните вирусът е останал незабележим в кръвта по време на четиригодишно проследяване.
Екип, включващ вирусолога Джеси Диър и имунолога Денис Хартиган-О'Конър от Калифорнийския университет в Дейвис, е тествал подход, който не изисква идентифицирането на всяка заразена клетка. В ново проучване, публикувано в Nature Microbiology, те се насочват към по-широка група клетки, носещи повърхностен протеин, наречен C-C хемокинов рецептор тип 5 (CCR5).
ХИВ и SIV могат да използват CCR5, за да навлязат в клетките. Веднъж влезли вътре, те могат да вградят своя генетичен материал в ДНК на клетката и да се запазят там. Заразените клетки, които остават в латентно състояние, без да произвеждат нов вирус, образуват така наречения латентен вирусен резервоар.
Антиретровирусните лекарства, които спират размножаването на ХИВ, контролират инфекцията, но не могат да изчистят вируса от тези клетки. Без вирусни протези, които да ги разкрият, тези клетки са трудни за разпознаване и от имунната система.
Експерименталното антитяло се свързва както с CCR5, така и с CD3 – протеинов комплекс върху имунни клетки, наречени Т-клетки. Това насочва Т-клетките да атакуват клетки, носещи CCR5. Мишените включват както клетки, които биха могли да приютяват вируса, така и клетки, които той би могъл да зарази по-късно.
Значението на намаляването на вирусните резервоари стана ясно и от редки случаи на продължителна ремисия на ХИВ след трансплантация на стволови клетки. Тези трансплантации бяха извършени за лечение на рак. Новият експеримент е тествал дали дадено антитяло може да помогне за намаляване на резервоара.
Изследователите са изложили 25 новородени макаци резус на SIV, като са заразили 20 от тях. Седмица след заразяването животните са започнали антиретровирусно лечение.
Животните са били разпределени на случаен принцип в три групи преди излагането. Едната е получавала само лекарствата. Друга е получавала също и единична доза от експерименталното CCR5/CD3 антитяло. Трета е получавала различно антитяло, насочено към повърхностен протеин на клетките, наречен CD4.
Лечението с антитела е започнало два дни след антивирусните лекарства. Приемането на лекарства е продължило 18 седмици, след което е било спряно, за да се види дали вирусът ще се върне.
При всяко от животните, получаващи само лекарства, вирусът се е появил отново в кръвта в рамките на една седмица. В групата с антитяло, насочено към CD4, при шест от осем животни е имало повторна поява в рамките на седем дни, докато едно е останало без откриваем вирус до края на проследяването.
Някои от получателите на CCR5/CD3 антитялото са останали в ремисия за много по-дълго време.
Четири от тях не са показали никакви признаци на вируса в кръвта си в продължение на повече от три месеца. При две той се е върнал след 97 и 173 дни. Трето животно не е имало повторна поява до края на проследяването след около 29 седмици. При най-дълго проследяваното животно този период е достигнал четири години.
Това продължително отсъствие на откриваем вирус след спирането на медикаментите се описва като ремисия. Само по себе си то не потвърждава, че инфекцията е напълно изчистена.
Екипът е извършил допълнителни тестове при три животни с устойчива ремисия. Две са получили CCR5/CD3 антитялото; едно е получило антитялото, насочено към CD4.
Първо, изследователите временно са намалили CD8 Т-клетките, които могат да помогнат за контрола на вирусните инфекции. Ако тези клетки са подтискали оцеляла инфекция, отслабването на тази защита би могло да и позволи да се завърне. Повторна поява обаче не е настъпила.
Тестовете на тъкани от тези животни не са открили вирусен генетичен материал. Опитите да се възстанови инфекциозен вирус от клетките на техните лимфни възли също са се провалили. Взети заедно, констатациите подкрепят значително намаляване на вирусния резервоар.
Въпреки това, една проба от маймуната, проследявана в продължение на четири години, е произвела нищожен сигнал за възможна вирусна РНК. Изследователите не са могли окончателно да изключат замърсяване. Те не са открили съпътстваща вирусна ДНК или завръщане на вируса в кръвта.
Изследването е било малко, а лечението е започнало скоро след заразяването. Екипът е избрал бебета маймуни частично поради факта, че те могат бързо да възстановяват имунните си клетки. Така че не се знае дали подходът би работил по подобен начин при възрастни или при отдавна съществуващи инфекции.
Антитялото се насочва и към незаразени имунни клетки. Животните като цяло са понесели добре лечението, с леки реакции, преминаващи в рамките на часове, но изследователите трябва да проучат евентуалните ефекти върху защитите срещу други инфекции.
„Нашето проучване показва, че таргетирането на клетки, експресиращи CCR5, чрез имунната система на гостоприемника може да бъде изненадващо ефективен път към лекуване на ХИВ, поне за кърмачета, които могат да бъдат лекувани скоро след заразяването“, заключават авторите на проучването.
Подходът все още не е тестван върху хора, така че изследователите все още трябва да установят неговата ефективност и безопасност при хора.
Изследването е публикувано в Nature Microbiology.
Добави ни в предпочитани източници в Google
