У краинският президент Володимир Зеленски заяви пред CNN в четвъртък, че няма „нищо лично“, което да задвижва последното му охлаждане на отношенията с президента Доналд Тръмп.
За съжаление на военновременния лидер на Украйна, истината не би могла да бъде по-далеч от това. Всичко в президентството на Тръмп е лично, пише Стивън Колинсън в анализ за Си Ен Ен (CNN).
Тръмп замени традиционните ценности, които напътстваха предишните съвременни президенти при защитата на демокрацията и противопоставянето на тираните, със свои собствени: парадиране с доминация, ухажване на силни авторитарни лидери и преследване на печеливши сделки.
В резултат на това Зеленски сега е изправен пред един от най-критичните, и трудни за вярване, въпроси за войната: Зависи ли съдбата на Украйна вече не само от нейния капацитет да отблъсне руската агресия, но и от възможността САЩ да са преминали в лагера на Москва?
Тръмп не крие личната си антипатия към Зеленски, който без да има вина помогна за задействането на първия му импийчмънт. Затова не е изненада, че той възприе искането на Русия Украйна да има нов президент.
Личните политически интереси на Тръмп също оформят американската външна политика: Неговата дизелова сделка, която може да изпрати милиарди долари във военната машина на руския президент Владимир Путин, дойде в момент, когато той беше подложен на натиск да покаже на избирателите за междинните избори, че може да облекчи високите цени на горивата. Това се отнася и за искането му Украйна да прекрати една от най-ефективните си тактики: атаките срещу руски петролни рафинерии.
Идиосинкратичната политическа личност на Тръмп отдавна подкопава усилията за мир. Неговата неугасваща цел да угоди на Путин стана причина САЩ да оказват натиск върху Украйна за отстъпки, а не върху Русия. Далеч от това да облагодетелства нападнатата страна, той възнагради агресора.
Този модел стана още по-конкретен през последните седмици.
След като риторично фаворизираше позицията на Русия в продължение на почти две години, Тръмп започна да предприема активни стъпки за нейното укрепване. Той покани Путин на срещата на върха на Г-20; обмисля среща на великите сили с руския лидер и китайския Си Дзинпин, за да опита да сложи край на войната в отсъствието на Украйна; и отказва да изпрати ракети Patriot за отблъскване на руските въздушни атаки.
Украйна заявява, че достъпът ѝ до военната версия на мрежата Starlink на Илон Мъск все още е нарушен, което означава, че нейните дронове са ограничени до по-ниски скорости и по този начин са по-малко ефективни. Не е ясно кой в администрацията носи вина за това, въпреки че Тръмп настоява, че не е той.
Спектакълът, при който пратеникът на Тръмп Стив Виткоф похвали Путин, обвинен във военни престъпления, като „хуманист“ в очите му в Санкт Петербург тази седмица, беше олицетворение на моралния конюнктуризъм на Белия дом. Тръмп оправда хвалбата като необходима за извеждането на американския затворник Стивън Хъбард от Русия.
Но тази ускоряваща се стратегия да се предлага морков след морков на руския лидер вече доказано не успя да спре войната. Путин продължава да противоречи на уверенията на Тръмп, че иска мир, с опустошителни ракетни и дронови удари срещу Украйна, които наскоро удариха цивилни автобуси и убиха 1-годишно дете в количката му. Тръмп не осъди тези атаки.
„Ще оцелеем“
Непрестанната болка на неговата нация беше отпечатана върху лицето на Зеленски по време на интервюто му с Кристиан Аманпур от CNN. Въпреки че той направи всичко възможно да избегне нов сблъсък с Тръмп, той се зарече никога да не прави компромис с принципите си и да не пилее жертвите на Украйна. Проектирайки достойнство и решителност, той на моменти косвено призоваваше за връщане към американска външна политика, изградена върху традиционните американски ценности.
„Ще оцелеем и ще останем силни. Ще направим всичко, за да приближим мира. Но няма да дадем шанс на Путин да спечели тази война“, каза Зеленски.
Украинският президент каза пред Аманпур, че няма намерение да влиза в лични конфликти с Тръмп. „Не става въпрос за личности. Не е нещо лично между мен и президента Тръмп“, каза той.
Украинският лидер няма друг избор, освен да се опита да поправи отношенията с американския президент, тъй като той е единственият световен лидер, който би могъл, ако поиска, да създаде натиск за реален мирен процес.
Но той изрази ясно разочарованието си от някои от последните действия на Тръмп, включително дизеловата сделка и отмяната на нов американски закон за санкции срещу Русия. „Това само ще даде много повече пари на Путин за тази война. И затова съм против“, каза Зеленски. Той даде сигнал, че дори да бъде критикуван за риториката си, когато залогът е свободата на Украйна, „аз трябва да говоря за това“.
„Да ни пречупи, да ни унищожи, да ни убие“
Задълбочаващото се безизходно положение поставя два тежки въпроса.
- Как ще приключи някога тази война, която става все по-жестока?
- И какво ще стане, ако тя не приключи?
Конфликтът става още по-опасен, тъй като Кремъл отваря нов фронт на хибридна война срещу европейските съюзници на Украйна.
Мрачните възможности не оставят друг избор за Украйна и нейните европейски съюзници, освен да останат ангажирани, дори ако нямат доверие в едностранчивите мирни усилия на Тръмп.
Две незначителни събития тази седмица дадоха лъч надежда.
Русия се съгласи след посещението на Виткоф, да се присъедини към тристранни мирни разговори с Вашингтон и Киев. А Зеленски повтори предложение за замразяване на настоящите фронтови линии в опит да подтикне към прекратяване на огъня и дипломация.
Това едва ли са пробиви. Техническите разговори, на които Русия се съгласи да присъства, няма да се проведат до средата на ноември, така че предстоят седмици на убийства. В най-добрия случай те ще доведат до продължителен дипломатически процес: Русия традиционно води боеве, докато преговаря.
А Зеленски в миналото е предлагал множество формули за прекратяване на огъня и дипломатически инициативи за край на войната, всички от които Путин пренебрегна. Няма индикации, че последните предложения на Украйна ще го изкушат.
Все пак надеждите, че настоящото напрежение между Украйна и САЩ няма да осуети дипломацията, се подхранват от начина, по който предишни скандали между Зеленски и Тръмп са затихвали с времето на фона на трескава европейска дипломация за преодоляване на различията. А американски представители заявиха, че преговорите в Норвегия със Зеленски и европейските партньори тази седмица са постигнали напредък и са създали импулс за тристранните разговори.
Общата формула за каквото и да е мирно споразумение е ясна от години. Тя би включвала примирие, при което Русия вероятно би запазила завзетите територии; американски и/или европейски гаранции за сигурност за Киев; планове за мащабна следвоенна програма за възстановяване на Украйна; и рамка относно отношенията между НАТО и Русия в Европа.
Но Путин не показва никакви знаци, че ще приеме нещо по-малко от максималистичните си искания. И защо да го прави, когато Тръмп продължава да му прави отстъпки?
Русия се опитва да договори отстъпването на стратегически територии в източния украински регион Донбас, които нейните войски не успяха да превземат на бойното поле въпреки ужасяващите жертви. Зеленски каза пред CNN, че никога не би могъл да приеме такива условия, защото „много хора загинаха, защитавайки тази земя, защитавайки нашата независимост, нашата страна“.
Докато Тръмп продължава да настоява, че Путин иска сделка, Зеленски вероятно има по-реалистичен поглед върху стремежите на своя противник. „Путин играе, знаете, той е играч. Жалко е, защото той си играе с живота на други хора“, каза той. Той заяви, че целта на Путин е „да ни пречупи, да ни унищожи, да ни убие“.
Но адът, в който живее Украйна, и нарастващата възможност войната да премине нейните граници означават, че няма друг избор, освен за пореден път да се тестват намеренията на Путин.
А това означава справяне с темперамента, недоволството и личните цели на Тръмп.
Зеленски не може да позволи на личното отношение да застане на пътя му.
