П ремиерът на Великобритания Киър Стармър разполага с едва четири месеца, за да спаси политическото си бъдеще, докато Лейбъристката партия се изправя пред изборни рискове, вътрешни бунтове и скандали, които заплашват да сложат край на лидерството му. Това пише Муджтаба Рахман за Politico.
След завръщането на британския парламент от коледната ваканция Стармър отбеляза първите си 18 месеца на "Даунинг стрийт" с реч, в която изтъкна усилията на лейбъристите за овладяване на кризата с разходите за живот. Зад кулисите обаче расте тревогата, че избирателите няма да усетят реално облекчение преди решаващите регионални и местни избори на 7 май. Това е вот, който може да запечата политическата съдба на премиера.
Перспективата изглежда мрачна. След като Лейбъристката партия остана трета на изборите за Уелския парламент зад "Плайд Къмри" и формацията Reform UK на Найджъл Фараж, не успя да измести Шотландската национална партия в Шотландия и загуби подкрепа в английските общини за сметка на Зелените и Reform UK, партията е изправена пред риск от унижение в цялата страна. Националните социологически проучвания допълнително подчертават опасността, а Reform UK вече се движи около 30 процента подкрепа, докато Лейбъристката партия изостава редом със Зелените и Консерваторите.
Съветниците на Стармър твърдят, че дори "по-малко лоши от очакваното" резултати могат да го спасят. Но много лейбъристки депутати очакват опит за лидерско оспорване независимо от изхода, тъй като са нужни само 81 от общо 404 народни представители, за да бъде задействана процедурата, а Стармър не се радва на широка популярност в партията.
Киър Стармър е изправен пред бунт на годишния конгрес на лейбъристите
Допълнително напрежение носи скандалът около дългогодишния лейбърист и бивш британски посланик във Вашингтон Питър Манделсън. Той бе назначен от Стармър, но отстранен през септември, след като стана ясно колко близки са били връзките му с осъдения сексуален престъпник Джефри Епстийн. Сега Манделсън е разследван за евентуални злоупотреби на публичен пост, а въпреки твърдата позиция на Стармър за прозрачност, това може да не се окаже достатъчно.
Предизвикателството може да не дойде веднага, дори не и след изборния ден през май, но усещането, че авторитетът на премиера отслабва, е осезаемо.
Затова Стармър вече подготвя защитна стратегия. Речта на краля, която трябва да рестартира дневния ред с предложения за специалните образователни нужди и дигитална идентификация, е планирана за средата на май. Очаква се и министерска рокада, като в партията се говори, че премиерът може дори да пожертва финансовия министър, ако това успокои бунтуващите се депутати. Предвижда се и връщането на бившия заместник-премиер Анджела Рейнър в кабинета, за да бъдат неутрализирани евентуалните ѝ лидерски амбиции.
Традициите на Лейбъристката партия дават на Стармър ограничена защита. Макар формацията да се гордее, че избягва "цареубийствата", характерни за Консерваторите, този инстинкт отслабва при опасност от изборна катастрофа. Много депутати вече са убедени, че Стармър няма да ги поведе към следващите парламентарни избори. Част от министрите дори смятат, че въпросът вече не е дали ще падне, а кога.
For Keir Starmer, the crises and climbdowns just keep getting faster.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) February 4, 2026
The PM is facing questions about his judgment in appointing Peter Mandelson as UK ambassador to Washington despite his Jeffrey Epstein links.https://t.co/rOqUQS60Ma
Зелените печелят прогресивни избиратели, Reform UK разяжда традиционната работническа база на лейбъристите, а Консерваторите се стабилизираха под ръководството на Кеми Баденок, комбинация, която прави Стармър още по-уязвим.
Ако бъде задействана надпревара за лидерството, шансовете му са малки. Около 250 000 партийни членове по традиция клонят към по-мекото ляво крило, динамика, която би дала предимство на Анджела Рейнър.
Събитията в Манчестър допълнително подчертаха слабостта на Стармър. Решението му да блокира кмета Анди Бърнъм да се кандидатира на парламентарни частични избори се оказа губещо или рискуваш бунт, или създаваш бъдещ лидерски съперник. Стармър избра първото и си навлече гнева на партията.
После дойде и аферата "Манделсън". Стармър беше избран с обещанието да сложи край на корупционния хаос в управлението, а този случай подкопава преценката му при назначенията. В крайна сметка той може да бъде принуден да се раздели и с близкия си съветник Морган Максуини, който е лобирал за изпращането на Манделсън във Вашингтон.
"Бият се като кучета": Говори се за преврат срещу Стармър
Дори външната политика, областта, в която Стармър изглежда най-уверен, не носи облекчение. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом отклонява и често подкопава вътрешния дневен ред на Лондон, особено по теми като митата и търговията. Управлението на отношенията със САЩ го принуждава към неудобни баланси между Вашингтон и Брюксел.
Вътре в Лейбъристката партия нараства дебатът дали Великобритания да се сближи повече с Европейския съюз, включително чрез митнически съюз. Постепенният, сектор по сектор подход на Стармър обаче рискува да не удовлетвори никого в Брюксел го виждат като "черешки по тортата", а у дома като нерешителност.
Дори лоялистите признават, че се е наложил вреден разказ: премиер без ясна визия и дисциплина, преследван от ранните си решения, притиснат от обратни завои и собствената си партия.
Стармър искаше да избегне консервативен тип драма. Вместо това днес той ръководи лейбъристка версия на същото, по-бавна, по-тиха, но не по-малко жестока. А четири месеца не са много време, за да бъде променен този наратив.
Вижте в нашата галерия: Киър Стармър – следващият премиер на Великобритания
