О т деца са ни учили, че да си егоист е лошо нещо. „Дай си играчките на Сашко, да си поиграе и той!“, „Винаги помагай на другите, че и ти ще имаш нужда от помощ някога!“, „Бъди кавалер и винаги отстъпвай място в автобуса!“ ...
Но какво става, когато Сашко ни счупи играчката, за която сме мечтали и сме я сънували даже, а раницата ни за училище, която едва влачим, е толкова тежка, че ни се подгъват колената и отчаяно имаме нужда да поседнем поне за малко в градския транспорт? Що се отнася до помощта, от която и ние ще се нуждаем един ден, не е ли по-добре, както за нас, така и за другите, първо да помогнем на себе си, за да не се налага впоследствие някой друг да помага и на нас?
Въобще, здравословно ли е да бъдем алтруисти, да решаваме чуждите проблеми, преди да сме решили своите собствени? Концепцията за здравословния егоизъм дава възможен отговор на този въпрос.
Съвременната психология разглежда „здравословният егоизъм“ като възможност за пълноценна себереализация и умение да ценим собственото си здраве, личностно развитие и свобода. Това включва както отговорна грижа за собственото ни здраве и емоционална устойчивост, така и способност да поставяме ясни граници във взаимоотношенията си, най-вече като изградим умението да казваме „Не“. „Не“ на всичко, което е в наш ущърб и подкопава емоционалното и физическото ни здраве. Здравословният егоизъм е начин да осъзнаем, че личното ни щастие е наша лична отговорност, а не нечия друга. Така сме по-полезни и на всички останали. Психологът Ейбрахам Маслоу (авторът на известната „Пирамида на потребностите“) казва:
„Здравословният егоизъм е в основата на себеактуализацията и всъщност позволява на човек да бъде по-полезен и състрадателен към другите в дългосрочен план.“
Практически концепцията за здравословния егоизъм се изразява в на пръв поглед елементарни ежедневни дейности. Това са здравословно хранене и достатъчно време за сън и почивка, отказване на ангажименти, които са ни неприятни и ни натоварват допълнително физически и психически, отделяне на време за личните ни предпочитания и хобита, независимо, че най-близките ни може да имат други планове... Постулати, които можем да прочетем във всеки сайт и статия, посветени на личностно израстване, техники за постигане на „нашата най-добра версия“ и душевна хармония. Дотолкова познати, че са се превърнали в модерни клишета, а за не малка част от техните автори – „гурута“, „коучове“ и пр., в източник на повече от прилични доходи. Всъщност, здравословният егоизъм се състои и в това, да можем и да кажем - „Мен това не ме засяга“. Доколко това е градивно както за нас самите, така и за хората около нас?
Противоречивостта на концепцията за здравословния егоизъм идва от това, че не винаги е ясна границата между наистина градивния, здравословен егоизъм и откровения нарцисизъм.
- Как да я разпознаем?
Преди всичко, хората, които можем да наречем „здравословни егоисти“, не са психопати, нито социопати. Те не са лишени от емпатия. Когато задоволяват своите потребности, не правят това в ущърб на другите. Това при нарцисистите не е така. „Нарцисът“ се нуждае от обществено внимание, даже нещо повече – от всеобщо възхищение, за да не увехне. Това е основният двигател на неговата „себеактуализация“. Той не се интересува от чувствата и нуждите на другите. Нарцисистите не са склонни на допустими компромиси – такива, които удовлетворяват и двете страни при възникнал спор, без това да уронва честта и достойнството на опонента. Нещо повече – истината, била тя обективна или не, не е водеща при воденето на спор с нарцисист. За него най-важното е той да има последната дума и всички да му се възхищават.
Здравословният егоизъм тук ни помага да кажем „Не“, да отстояваме себе си, като не се поддаваме на манипулации и щадим преди всичко собственото си здраве и емоции. Емпатията, при „здравословният егоист“, се изразява в разумна и навременна грижа и помощ за хората, които наистина се нуждаят от такава.
Но в рамките на разумното. Дори Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!“ Не двете, едната! Защото ако дадеш и двете си ризи, на свой ред ще се озовеш в положението на човека без риза. В това няма смисъл. За да бъдеш полезен на другите, преди всичко трябва да си решил собствените си проблеми – на това учи здравословния егоизъм. И да следваш собствените си стремежи, желания, потребности. Това важи с особена сила, за хора, които трябва да изградят себе си не от нулата, както гласи клишето, а от ниво -1.
Това изповядва и Емил Конрад в поредния епизод на подкаста „Тройка по никое време“ на Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“. Възможно ли е човек да се самовъзпита така, че да съумее да се съхрани и да остане верен на себе си и желанията си?
"Първата крачка е да приемеш положението такова каквото е", казва Емил Конрад, без излишно самосъжаление и сантименталности. Осиновен като бебе, Емил Конрад не е имал щастието да се радва на майчина любов от осиновителката си ... слабо казано. В такъв случай, не му ли е липсвала истинската му майка? „Не, защото не може да ти липсва нещо, което никога не си имал.“ „Съвсем наскоро открих истинските си родители. Не поддържам връзка с тях. Нямам нужда.“
Дали чрез своите видеа и книги помага на хората? „Не ги правя с тази цел – да давам съвети и да ги сугестирам да правят това или онова. Разказвам своята история и споделям нещата, които аз харесвам. Честен съм. Мисля, че по този начин помагам повече.“
Може би в това се крие здравословната същност на здравословния егоизъм? Да виждаш чуждите примери, но да следваш своя път, с допустими компромиси? Всеки решава сам за себе си. По възможност, която си даваме самите ние, стига да я искаме достатъчно силно.
