С ейди страда от спомени за най-лошата нощ в живота си, когато помирише бензин, разкрива Sky News.
Предупреждение: Тази история съдържа описания на насилие
Сцената, която тя описва, звучи като от филм на ужасите - но това е нейната реалност.
Тя е държана като заложник в собствения си дом от тогавашния си съпруг, който държи сина им на нож. Той е залял дома ѝ с гориво, със запалка в ръка, докато малката им дъщеря е спяла в имота.
Така завършва десетилетие на тормоз.
Сейди (името ѝ е променено от автора на материала) се чувства подведена от полицията, след като преди това е съобщила за насилието на партньора си.
Жертвите на домашно насилие в Обединеното кралство казват, че са подведени от неработеща система на наказателно правосъдие.
В Англия и Уелс наказателните преследвания за престъпления, свързани с домашно насилие, са намалели с 45 % от 2015 г. насам, а хиляди заповеди за защита - предназначени да попречат на извършителите да се свържат с жертвите - се нарушават.
Сега полицията и прокуратурата се опитват да решат проблема - но може ли той да бъде решен?
По време на брака си партньорът на Сейди инсталирал камери в дома им, за да я следи, заключвал семейството в имота и редовно се появявал без предупреждение на работното ѝ място - дори се криел в багажника на колата ѝ.
"Ако отидех да пазарувам, той ме засичаше", казва тя.
"Когато ходех до супермаркета, трябваше да му се обаждам с видео."
След 10 години контролиращо поведение на съпруга си, Сейди намира сили да прекрати връзката им.
След като е бил арестуван за тормоз над нея, той е бил предупреден да не се връща в семейния дом, след което е бил освободен под гаранция, но това не го е спряло.
Една вечер Сейди седяла на дивана и гледала телевизия със сина си, когато видяла бившия си да се приближава към къщата.
Застанал в рамката на вратата, той бил въоръжен, носел и бензин, затова тя се обадила в полицията.
"Когато видя сините светлини, той направо се срина", казва тя.
Бившият ѝ предупредил, че ако Сейди се е обадила на службите за спешна помощ, "всички ще умрем тази нощ".
"Той изля бензин по целия коридор, по цялото стълбище, по цялата площадка", казва тя.
"Той завлече мен и сина ми в предната спалня".
Ножът е опрян в гърлото на момчето
Сейди крещяла за помощ. Той и преди я заплашвал, но този път усещането било различно.
Минали часове, преди да се опита да избяга със сина си, но бившият ѝ го хванал и опрял нож в гърлото на момчето.
Застанала до входната врата, тя казва, че полицаите я измъкнали от къщата - но синът ѝ все още бил в капан вътре.
През сълзи тя казва: "Това е вината, с която трябва да живея. Винаги си мисля, че той си мисли... че съм го оставила."
Изпитанието продължило още няколко часа, преди децата ѝ да бъдат освободени.
Бившият на Сейди е арестуван и в крайна сметка влиза в затвора заради действията си. Той е осъден на малко под шест години затвор с безсрочна ограничителна заповед. Но дори и от затвора той се опитал да продължи да я тормози.
Пише ѝ писма и се опитва да ѝ се обади. След като телефонът му бил блокиран, той писал на приятели и звънял на съседи.
Сега е излязъл от затвора на свобода, а Сейди казва, че живее в страх.
"Не мисля, че някога ще бъда свободна", казва тя.
"Това винаги е в задната част на съзнанието ми. Страх ме е. Особено сега, когато той е на свобода", разкрива Сейди.
"Дали ще се сблъскам с него? Ще се свърже ли с мен? Ще се свърже ли с децата?"
Сейди казва, че е съобщила на полицията за някои от злоупотребите на бившия си съпруг през годините, но не е почувствала, че това е било взето на сериозно.
Тя вярва, че нещата са можели да се променят, ако предупрежденията са били взети под внимание.
Според данни, споделени ексклузивно със Sky News, Националната телефонна линия за помощ при домашно насилие във Великобритания е регистрирала 40 % увеличение на жертвите, които търсят съвети за системата на наказателното правосъдие между 2020 и 2023 г.
Всички те казват, че системата в Обединеното кралство не работи и че са наказани. Някои от тях са загубили домовете си, в които е живял насилникът. На други са им отнели децата и са им казали, че са направили лош избор в отношенията си.
Една жена казва, че травмата от насилието е в главата ѝ "постоянно... всяка секунда от всеки ден".
Друга жена казва, че гледа през нощта през прозореца, въпреки че знае, че бившият ѝ съпруг е в затвора.
Полицията и прокуратурата прилагат нов подход
Чувството, че никога не могат да избягат от насилието, е познато.
Дебора Джоунс, която ръководи благотворителната организация Resolute, казва, че заповедите за защита "не струват и хартията, на която са написани".
"Заповедта за тормоз няма да защити една жена от домашно насилие, когато тя е избягала от домашно насилие", казва тя.
"Никаква хартия няма да направи това."
Сега полицията и прокуратурата стартират план за "съвместно правосъдие", за да се опитат да променят подхода си.
Той включва ангажимент за по-добро сътрудничество по отношение на доказателствата от самото начало, за да се подобри броят на обвиненията и присъдите, както и да се намали времето, необходимо за разглеждане на делата в системата.
Те искат също така да наложат по-ранно и по-активно използване на заповеди за защита на жертвите. Съществуват различни видове заповеди, издавани от съдилищата, за да се попречи на извършителите да установят контакт или да тормозят жертвите си. Хиляди от тях обаче се нарушават всяка година.
Рамката за съвместно правосъдие иска да осигури по-последователна подкрепа за жертвите по време на целия процес - от съобщаването за насилието до делото им в съда.
Изпробват се и нови технологии, за да се улеснят жертвите.
В полицията на Уест Мидландс има специализирано бюро за домашно насилие. В него се обработват обажданията от основния център за обаждания и жертвата може да проведе телефонен разговор със специализиран служител с помощта на технология с телефонна камера. Това служи като ранно видео доказателство, за да се спестят повтарящи се показания и появата на обозначени полицейски коли в дома.
През миналата година в Англия и Уелс са регистрирани над два милиона жертви на домашно насилие. Правителството твърди, че домашното насилие трябва да се третира като престъпление с "национален приоритет" - същото като тероризма.
За Сейди е важно да получи подкрепа и да бъде възприемана сериозно.
"Десет години бях малтретирана и нищо не беше направено по въпроса", казва тя.
"Хората ми казваха, че ще се случи нещо лошо. Това ще е единственият начин да се измъкнеш от това. И това се случи."
Говорител на полицията, ангажирана със случая на Сейди, заяви: "Никой в нашите общности не трябва да живее в страх от домашно насилие".
"Ние оставаме твърдо решени да подобряваме непрекъснато работата си в тази област. Това включва провеждането на специално обучение за голяма част от нашите служители."
*Сейди е псевдоним за защита на самоличността ѝ
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
