Б ългарските доброволци, работили на терен в Турция, участваха в намирането и спасяването на потвърдени 31 пострадали, въпреки че бяхме оборудвани най-зле, а средствата, с които разполагахме, бяха собствени или осигурени от дарители, каза пред журналисти Ясен Цветков, председател на сдружение „Национална асоциация на доброволците в Република България“.
Доброволците, които помагаха в издирването на оцелели след земетресенията в Турция, бяха 47 мъже и жени, които заминаха в две групи. Първата група - 27 човека, тръгнаха със собствени средства, като към тях се присъединиха и двама български доброволци, пътуващи с линейка за собствена сметка и със собствени средства. Дни след това към тях се присъединиха и останалите 20 човека. Имаме мечта да обособим модул доброволци, които да са подготвени да следват разписани процедури, както и да разполагат с оборудване, за да могат да реагират в мащабни бедствия в страната ни и в чужбина, посочи още той.
След земетресенията: Расте броят на жертвите в Турция и Сирия
Даренията, които са получени са 270 и са от физически и юридически лица, а два от мобилните ни оператори ни помогнаха, премахвайки таксата за роуминг, допълни Цветков. В Турция не плащахме тол такси, добави той. Доброволците изразиха благодарността си към всички дарители, както и към съдействието, оказано им в Турция. Събраните дарения са близо 84 хиляди лева, като разходите, отчетени досега, са под 22 хиляди лева, допълни той. Цветков посочи, че вероятно неизразходваните средства от даренията ще бъдат вложени в създаването на спасителен модул и купуване на екипировка и оборудване.
Доброволците, които заминаха за Турция, са от Доброволно формирование - София, „Аварийно спасяване“ - Пловдив, „Пещерно спасяване - Пловдив 112“, доброволно формирование „Мейдей“, Доброволно формирование - Русе, както и доброволец от Тополовград.
Можехме да извършваме издирвателна дейност, но нямахме тежка техника. Към групата ни се присъединиха българин и швед, работещи в пожарната служба в Швеция, заедно с куче, разказаха доброволците. По думите им кучето е дало 12 от сигналите за хора под развалините. Много неща сме набелязали, които можем и трябва да подобрим, но ще запомня благодарността и гостоприемството на хората в Турция, каза доброволецът Георги Влайков, част от групата, която е била в Кахраманмараш.
Доброволците от сдружението „Пещерно спасяване – Пловдив“ посочиха, че екипировката им е на високо ниво и е специализирана, но лична. Всеки искаше да помогне с каквото можеше, засичахме звуци под развалините, но нямахме тежка техника и се налагаше да търсим съдействие от чуждестранни спасителни екипи, разполагащи с нужното оборудване и с тежка техника, допълниха доброволците. В Антакия цареше хаос, правеше впечатление, че строителството на падналите сгради е с по-особен бетон, който се разпадаше в ръцете ни, разказаха те.
"Там става доста опасно": Изтеглят български спасители от Турция
Доброволците изразиха разочарованието си, че държавата ни не ги е потърсила, не е помогнала достатъчно, както и че се налага сами да събират средства за транспорт, екипировка и обучение. Липсата на стиковане между нашата държава и нас самите е проблем от години.
Росен Спасов от доброволното формирование в Пловдив посочи, че в Монтана има полигон и база за обучение, но доброволците не могат да я ползват.
След завръщането на доброволците ни десетки хора се свързаха с нас, за да се включат в организацията, каза още Цветков. Не може да воюваш за правото да бъдеш доброволец, каза още Цветков по повод все още липсващ в България Закон за доброволчеството.
Всички доброволци се обединиха около нуждата за законово регламентиране на дейността им, на отсъствието от работното им място за времето, в което оказват помощ при бедствие, както и на времето, в което се обучават за реакция при бедствия.
