В бивш интернат в Канада бяха открити останките на стотици деца от коренното население на страната.
Евелин Коркмаз - бивша възпитаничка на канадски интернат за „превъзпитание“ на деца от коренното население, разкрива пред АРД ужасите, които е преживяла.
"Сигурна съм, че във всеки един от тези 139 интерната има масови гробове", твърди Евелин Коркмаз и разказва за мъченията и за болката, с която живеят оцелелите.
Какво си спомняте от времето, прекарано в училището "Света Ана" (St. Anne's Residential School) в канадския Форт Албъни?
Като деца от коренното население бяхме насилствено извеждани от семействата ни и затваряни в интернати с цел превъзпитание. Или както казваха: за да заличат индианеца у нас. Смятаха ни за диваци. Постъпих в дома през 1969, когато бях 10-годишна. Останах там четири години и Господ ми е свидетел, че това определено не бяха добри хора: малтретираха ни, имаше сексуални посегателства, психически и физически тормоз.
И сега всичко това излиза на бял свят. Знаехме, че някои от съучениците ни просто изчезваха, а сега разбираме, че са били заравяни в двора на училището. Сигурна съм, че във всеки един от тези 139 интерната има такъв масов гроб.
Призовах правителството да отдели средства, за да изровим нашите съученици и да им устроим истински погребения. Тогава семействата дори не са били информирани. Представете си само: детето ви ходи на училище и един ден просто не се прибира, без никакво обяснение. Коя майка може да го преживее?
Когато разказвахте какво се случва в училището, някой вярваше ли ви?
Не, казваха, че всичко това е лъжа. Никой не ни вярваше. Още по-голямо е разочарованието ни, че не получихме отговор от папа Франциск. В масов гроб откриват телата на мъртви деца, най-малкото от които е едва на 3 години. Сърцето ми се къса. Самата аз съм майка и баба и просто не мога да си представя какво им е на близките.
Папата трябва да поеме отговорността за този геноцид над коренното население на Канада. Тези християни, без значение дали са от Католическата, Англиканската или някоя друга църква, трябва да отговарят за делата си. Само така може да възтържествува справедливостта.
Според Вас чия е вината - на църквата или на държавата, която е допуснала всичко това?
И двете страни са виновни. Нашето правителство е давало пари на църквата, за да поддържа тези интернати. Говорим за държавни училища, създадени от канадското правителство, а мисионерите са били преподаватели. Цели десет години тези училища отказваха да ни осигурят достъп до архивите си. Затова съдебният процес струваше 3,2 милиона канадски долара.
От какво се страхуват тези училища?
От това, че ще установим например, че в моето училище е имало електрически стол. Никой не иска да повярва, че деца са били измъчвани по този начин. Но училището „Света Ана“ беше едно от най-ужасните в цяла Канада.
Вярвате ли на премиера Трюдо, когато казва, че е потресен и че ще направи всичко, което е по силите му, за да осигури подкрепа? Или за Вас това са само празни думи?
Нуждаем се от дела. И ако сега нищо не се промени, думите му ще си останат само кухи фрази.
Как оцеляхте в този ад?
Да издържи човек подобно нещо е много трудно. Но не ти остава друго, освен да се опиташ да оцелееш. Щастлива съм, че днес мога да се боря за моя народ и за всички, които не са в състояние да говорят на тази тема заради непоносимата болка. Такава травма не отминава просто така. Страданията продължават цял живот.
Каква роля играе всичко това днес за семействата от коренното население?
Вкарваха ни в тези училища, за да не говорим на нашия език, за да ни откъснат от нашите традиции и нашата духовност. Трябваше да станем християни, а бяхме насилвани и тормозени именно от християни. Мога да кажа само едно: това е позор за тях. И Канада трябва да настоява пред Ватикана да предаде папките с информации, които е получавал от Канада. Там има данни за други възможни масови гробове и за електрически столове. Знаем, че е имало такива. С помощта на тази документация ще можем да го докажем. Още повече, че мисионерите са водили дневниците си много педантично и са записвали всичко в тях.
