П рез последните седмици новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп прояви нов интерес към поемането на контрола върху Гренландия - до голяма степен автономна територия на Дания в Арктика и най-големия остров в света.
За първи път той изрази намерение да купи Гренландия през 2019 г., по време на първия си президентски мандат, но тази седмица отиде по-далеч, като отказа да изключи икономическа или военна сила, за да поеме контрола над нея.
Датски и европейски официални лица реагираха отрицателно, като заявиха, че Гренландия не се продава и териториалната ѝ цялост трябва да бъде запазена.
И така, как би могла да се развие тази необичайна ситуация, при която двама съюзници от НАТО са в противоречие за огромна територия, която е покрита с 80% лед, но има значителни неизползвани минерални богатства?
И как стремежът към независимост на 56 000 души от населението на Гренландия, което е под датски контрол от 300 години, може да повлияе на крайния резултат?
BBC разглежда четири възможни сценария за бъдещето на Гренландия.
Jesus Christ. Donald Trump says he can’t assure the world he won’t use military force to take over Greenland or the Panama Canal.
— CALL TO ACTIVISM (@CalltoActivism) January 7, 2025
Greenland is a territory owned by Denmark.
This is one of the dumbest and most dangerous things Trump has ever said.
pic.twitter.com/7g4F4rOzwz
Тръмп губи интерес, нищо не се случва
Съществуват предположения, че ходът на Тръмп е просто блъфиране - ход, с който иска да накара Дания да засили сигурността на Гренландия пред заплахата от Русия и Китай, които се стремят към влияние в региона.
Миналия месец Дания обяви нов военен пакет на стойност 1,5 млрд. долара (1,2 млрд. паунда) за Арктика. Той беше подготвен преди изказванията на Тръмп, но обявяването му само няколко часа след тях беше определено от датския министър на отбраната като „ирония на съдбата“.
„Важното в думите на Тръмп беше, че Дания трябва да изпълни задълженията си в Арктика или да остави САЩ да го направят“, казва Елизабет Сване, главен политически кореспондент на вестник Politiken.
Марк Якобсен, доцент в Датския кралски колеж по отбрана, смята, че това е случай на „позициониране на Тръмп преди встъпването му в длъжност“, докато Гренландия използва случая, за да придобие по-голям международен авторитет, като важна стъпка към независимост.
Така че дори ако сега Тръмп загуби интерес към Гренландия, което според професор Якобсен е най-вероятният сценарий, той със сигурност е поставил въпроса в центъра на вниманието.
Но независимостта на Гренландия е на дневен ред от много години и според някои дебатът може да тръгне дори в обратна посока.
„Забелязах, че през последните няколко дни премиерът на Гренландия е по-спокоен в коментарите си - т.е. да, искаме независимост, но в дългосрочен план“, казва Сване.
This is why Trump and Elon wants Greenland pic.twitter.com/axCjay8nIX
— Hashir Sher 🇨🇦 (@hashirsher_ca) January 7, 2025
Гренландия гласува за независимост и се стреми към по-тесни връзки със САЩ
В Гренландия има общ консенсус, че в крайна сметка независимостта ще се случи, а също и че ако Гренландия гласува за нея, Дания ще я приеме и ратифицира.
Малко вероятно е обаче Гренландия да гласува за независимост, освен ако не получи гаранции, че ще може да запази субсидиите, които в момента получава от Дания, за да плаща за неща като здравеопазване и социална система.
„Премиерът на Гренландия може и да е вдигнал ръце сега, но в случай, че наистина свика референдум, ще му трябва някакъв убедителен разказ за това как да спаси икономиката и социалната система на Гренландия“, казва Улрик Гад, старши изследовател в Датския институт за международни изследвания.
Една от възможните следващи стъпки е свободна асоциация - нещо подобно на това, което САЩ понастоящем имат с тихоокеанските държави Маршалови острови, Микронезия и Палау.
Дания и преди се е противопоставяла на този статут както за Гренландия, така и за Фарьорските острови, но според д-р Гад настоящият министър-председател Мете Фредериксен не е категорично против.
„Датското разбиране за историческия опит на Гренландия е много по-добро, отколкото беше преди 20 години“, казва той, като Дания поема колониалната отговорност.
Неотдавнашните дискусии „биха могли да убедят Фредериксен да каже - по-добре е Дания да остане в Арктика, да запази някаква връзка с Гренландия, дори и да е по-хлабава“, добавя той.
Но дори Гренландия да успее да се отърве от Дания, през последните години стана ясно, че не може да се отърве от САЩ. Американците никога не са напускали острова, след като са поели контрола над него през Втората световна война, и го смятат за жизненоважен за своята сигурност.
Споразумението от 1951 г. потвърждава основния суверенитет на Дания върху острова, но на практика дава на САЩ всичко, което те искат.
Д-р Гад заяви, че официални представители на Гренландия са били в контакт с последните две администрации на САЩ относно ролята на Вашингтон.
„Те вече знаят, че САЩ никога няма да си тръгнат“, казва той.
Trump wants to take Greenland: Four ways this saga could go https://t.co/YIiwzL0O2A
— BBC News (World) (@BBCWorld) January 11, 2025
Тръмп засилва икономическия натиск
Появиха се спекулации, че икономическата реторика на Тръмп е потенциално най-голямата заплаха за Дания - САЩ могат драстично да увеличат митата върху датски или дори европейски стоки, принуждавайки Дания да направи някакви отстъпки по отношение на Гренландия.
Професор Якобсен казва, че датските правителства са се подготвяли за това, и то не само заради арктическата територия.
Тръмп заплашва с универсални 10% мита върху целия внос от САЩ, което, наред с други неща, може значително да наруши европейския растеж, а някои датски и други европейски компании вече обмислят създаването на производствени бази в САЩ.
Възможните варианти за повишаване на митата включват позоваване на Закона за международните извънредни икономически правомощия (International Emergency Economic Powers Act - IEEPA) от 1977 г., заяви пред уебсайта MarketWatch Бенджамин Коте от международната правна фирма Pillsbury.
Една от основните датски индустрии, която може да бъде засегната от това, е фармацевтичната. САЩ получават от Дания продукти като слухови апарати и по-голямата част от инсулина си, както и лекарството за диабет Ozempic, произвеждано от датската компания Novo Nordisk.
Анализаторите твърдят, че повишението на цените, което би било резултат от тези мерки, няма да се хареса на американската общественост.
Donald Trump recently announced that the US "needs Greenland for national security purposes" and wants to acquire it from Denmark, a US ally. What makes Greenland so important? pic.twitter.com/XQio1MXIPW
— DW News (@dwnews) January 11, 2025
Тръмп нахлува в Гренландия
„Ядреният вариант“ изглежда пресилен, но след като Тръмп не успява да изключи военни действия, той трябва да бъде разгледан.
По същество за САЩ няма да е трудно да поемат контрола, тъй като вече имат бази и много войници в Гренландия.
„САЩ вече имат фактически контрол“, казва професор Якобсен.
При това всяка употреба на военна сила от страна на Вашингтон би създала международен инцидент.
„Ако нахлуят в Гренландия, те нахлуват в НАТО“, казва Сване. „Така че това е мястото, където всичко свършва. Ще трябва да се задейства член 5. А ако страна от НАТО нападне НАТО, тогава няма да има НАТО.“
Д-р Гад казва, че Тръмп звучи като китайския президент Си Дзинпин, който говори за Тайван, или като руския Владимир Путин, който говори за Украйна.
„Той казва, че е легитимно да вземем това парче земя“, посочва Гад. „Ако го вземем наистина на сериозно, това е лош знак за целия западен алианс“, категоричен е той.
* Във видеото: Защо Доналд Тръмп поиска Канада, Гренландия и Панамския канал
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
