Я дрената енергия е източник, който може да осигури електричество, без да отделя парникови газове. Но също така представлява сериозен риск за човешкото здраве и здравето на околната среда, особено когато възникнат аварии. Ядрените аварии могат да изхвърлят големи количества радиоактивен материал в атмосферата, почвата и водата, причинявайки излагане на радиация, замърсяване и рак.
В тази статия ще разгледаме шест от най-лошите ядрени бедствия, случвали се някога, въз основа на оценката им по Международната скала за ядрени събития (INES), която измерва тежестта и въздействието на бедствията.
АЕЦ “Чернобил” (26 април 1986 г.) - Ниво 7
Катастрофата в Чернобил се смята за най-лошата ядрена авария в историята. Тя се случила в атомна електроцентрала в Украйна, тогава част от Съветския съюз, когато дефектен дизайн на реактора и човешка грешка причиняват масивна експлозия и пожар, които унищожават реактора и освобождават облак от радиоактивен материал над Европа. Аварията убива 31 души и излага още милиони на радиация. Дългосрочните ефекти върху здравето все още се проучват, но някои оценки предполагат, че до 4000 души могат да умрат преждевременно от рак и други заболявания, причинени от радиацията. Аварията също така налага евакуацията и преместването на стотици хиляди хора от замърсените райони и оставя голяма забранена зона, която остава необитаема и до днес.
АЕЦ "Фукушима" (11 март 2011 г.) - Ниво 7
Катастрофата във Фукушима беше предизвикана от мощно земетресение и цунами, които удариха Япония през 2011 г. Природното бедствие поврежда атомната електроцентрала Fukushima Daiichi, причинявайки повреди на захранването и охладителните системи, което води до водородни експлозии в три от шестте реактора. Аварията изпуска радиоактивен материал във въздуха, морето и сушата, засягайки здравето и поминъка на десетки хиляди хора. Аварията също така предизвиква евакуацията на около 160 000 души от околностите на централата и затварянето на всички ядрени реактори в Япония за проверки на безопасността. Очаква се почистването и извеждането от експлоатация на централата да отнеме десетилетия и да струва милиарди долари.
АЕЦ "Кищим" (29 септември 1957 г.) - Ниво 6
Катастрофата в Кищим е една от първите големи ядрени аварии в историята и една от най-секретните. Това се случва в ядрения комплекс “Маяк” в Съветския съюз, където се произвеждаха плутоний и други радиоактивни материали за съветската програма за ядрени оръжия. Повреда в охладителната система в резервоар за съхранение на отпадъци причинява прегряване на резервоара и експлозия, освобождавайки голямо количество радиоактивен материал във въздуха. Аварията замърсява площ от около 800 квадратни километра, като засегна около 270 000 души. Съветските власти обаче не признават за аварията до 1980 г. и не информират или евакуират засегнатото население. Много хора са получили лъчева болест, рак и вродени дефекти, но точният брой на жертвите е неизвестен.
Windscale (10 октомври 1957 г.) - Ниво 5
Катастрофата Windscale беше първата голяма ядрена авария в Обединеното кралство и една от най-тежките в света по онова време. Инцидентът става в ядрения реактор Windscale в северозападна Англия, който е използван за производството на плутоний за британската програма за ядрени оръжия. Една рутинна операция по поддръжката се обърква, което води до прегряване и запалване на графитната сърцевина на реактора. Пожарът гори два дни, освобождавайки радиоактивен материал във въздуха, който се разпространява над Обединеното кралство и Европа. Инцидентът не убива никого директно, но се смята, че е причинил до 240 случая на рак в дългосрочен план. Аварията също нарушава и репутацията на британската ядрена индустрия и води до анулиране на някои ядрени проекти.
АЕЦ “Три майл айлънд“ (28 март 1979 г.) - Ниво 5
Катастрофата на остров Три Майл е най-лошата ядрена авария в Съединените щати и най-сериозната в света. Инцидентът се заражда в атомната станция “Три майл айлънд“ в Пенсилвания, когато поредица от технически и човешки грешки причинява частично разтопяване на един от двата реактора. Аварията изпуска малко количество радиоактивен газ във въздуха, но не причинява незабавни смъртни случаи или наранявания. Аварията обаче поражда обществени страхове и опасения относно безопасността на ядрената енергия и води до по-строги разпоредби и надзор на ядрената индустрия. Аварията също спира разширяването на ядрената енергия в САЩ и не са строени нови реактори в продължение на три десетилетия.
Урановата мина в Чърч Рок (16 юли 1979 г.) - Ниво 5
Катастрофата в Чърч Рок се превръща в най-голямото случайно изпускане на радиоактивен материал в САЩ и една от най-лошите екологични катастрофи в света. Това се случва в урановата фабрика Чърч Рок в Ню Мексико, където уранова руда се обработва за ядрената индустрия. Повреда на язовирна стена причинява масивен разлив на радиоактивни отпадъци в река Пуерко. Разливът замърсява водата, почвата и посевите на народа навахо, който разчита на ресурсите от реката. Разливът излага народа на високи нива на радиация, което увеличава риска от рак и други заболявания. Аварията е омаловажена от медиите и правителството, а усилията за почистване и обезщетение са неадекватни и забавени.
